happyslacker
New Member
Проблемът със Закона за защита на личните данни е, че дефинира що е то лични данни твърде широко и въвежда задължението всеки, който "обработва" лични данни да подаде заявление за регистрация като администратор на лични данни в някакъв срок преди да започне да ги "обработва".
И сега - изненада. Това е поредния закон, в който думите имат предефинирани значения.
Да "обработваш" лични данни всъщност означава да ги съхраняваш - т.е. ако у вас имаш бумаги, на които са написани някакви лични данни това значи, че ти ги "обработваш".
Невнимателния читател сега ще каже - ама аз никакви данни не съхранявам, нито "обработвам" по смисъла на закона.
Грешка.
Почти всеки гражданин е подписвал поне един договор в живота си и го съхранява някъде (ако не го е затрил). Например договор с банка. Договор за наем. Договор с инвестиционен посредник. Договор за застраховка. Договор за Интернет. Договор за телевизия. Договор за мобилен телефон.
В тези договори много често има лични данни. Забелязал съм, че някои банки избягват да пишат лични данни (на техните служители) - в тях няма ЕГН, изписват се само двете имена на служителя, изписва се само първата буква от името и фамилията, не се изписва името изобщо (само подпис).
При договор между две физически лица няма начин всичките им лични данни да не се напишат (например договор за наем).
И така, ако имате някакъв договор от гореизброените (няма значение, че сте го хвърлили веднага след напускане на банката - щом е бил в ръката ви без преди това да сте подали заявление за регистрация като администратор на лични данни - значи сте закононарушители).
Това, че същите тези лични данни ги има в Търговския регистър не ви оправдава - вие сте си все същите абсолютни престъпници, независимо дали личните данни, които "обработвате" ги има публикувани или не.
Внимателно прочетох изключенията в Закона за защитата на личните данни - няма изключение, което да ви дава право да не подадете заявление преди да започнете да "обработвате" лични данни.
Ще се радвам, ако някой успее да ме опровергае. Обаче едва ли това ще стане.
И най-забавното - когато се регистрирате (или не се регистрирате!) Комисията за защита на личните данни така хубаво ще ви защити личните данни - ще бъдат публикувани в публичен регистър за да може всеки, който пожелае да ви ги види. (Ако вече личните ви данни ги има публикувани в Търговския регистър или в друг публичен регистър - това не е проблем. Например всички регистрирани по ДДС ги има достъпни онлайн - само трябва да им се налучка ЕГН-то и трите им имена и адрес излизат.)
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Честито на печелившите!
Който казва нещо, което не се харесва на хората с власт - да очаква да му дойдат на проверка дали "обработва" лични данни и да го глобят (в допълнение към проверка от НАП). А който има и българска фирма...
И сега - изненада. Това е поредния закон, в който думите имат предефинирани значения.
Да "обработваш" лични данни всъщност означава да ги съхраняваш - т.е. ако у вас имаш бумаги, на които са написани някакви лични данни това значи, че ти ги "обработваш".
Невнимателния читател сега ще каже - ама аз никакви данни не съхранявам, нито "обработвам" по смисъла на закона.
Грешка.
Почти всеки гражданин е подписвал поне един договор в живота си и го съхранява някъде (ако не го е затрил). Например договор с банка. Договор за наем. Договор с инвестиционен посредник. Договор за застраховка. Договор за Интернет. Договор за телевизия. Договор за мобилен телефон.
В тези договори много често има лични данни. Забелязал съм, че някои банки избягват да пишат лични данни (на техните служители) - в тях няма ЕГН, изписват се само двете имена на служителя, изписва се само първата буква от името и фамилията, не се изписва името изобщо (само подпис).
При договор между две физически лица няма начин всичките им лични данни да не се напишат (например договор за наем).
И така, ако имате някакъв договор от гореизброените (няма значение, че сте го хвърлили веднага след напускане на банката - щом е бил в ръката ви без преди това да сте подали заявление за регистрация като администратор на лични данни - значи сте закононарушители).
Това, че същите тези лични данни ги има в Търговския регистър не ви оправдава - вие сте си все същите абсолютни престъпници, независимо дали личните данни, които "обработвате" ги има публикувани или не.
Внимателно прочетох изключенията в Закона за защитата на личните данни - няма изключение, което да ви дава право да не подадете заявление преди да започнете да "обработвате" лични данни.
Ще се радвам, ако някой успее да ме опровергае. Обаче едва ли това ще стане.
И най-забавното - когато се регистрирате (или не се регистрирате!) Комисията за защита на личните данни така хубаво ще ви защити личните данни - ще бъдат публикувани в публичен регистър за да може всеки, който пожелае да ви ги види. (Ако вече личните ви данни ги има публикувани в Търговския регистър или в друг публичен регистър - това не е проблем. Например всички регистрирани по ДДС ги има достъпни онлайн - само трябва да им се налучка ЕГН-то и трите им имена и адрес излизат.)
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) (1) Администраторът на лични данни е длъжен да подаде заявление за регистрация преди започване обработването на лични данни.
(2) В 14-дневен срок от подаване на заявлението комисията вписва администратора на лични данни в регистъра по чл. 10, ал. 1, т. 2.
(3) Администраторът може да започне обработване на данните след подаване на заявлението за регистрация.
(4) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2011 г.) Преди преустановяване на обработването на лични данни администраторът подава заявление за заличаването му от регистъра по чл. 10, ал. 1, т. 2.
(5) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2011 г.) Със заявлението по ал. 4 администраторът е длъжен да предостави на комисията доказателства за изпълнение на задълженията си по чл. 25, ал. 1.
(6) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2011 г.) Условията и редът за заличаването на администратора от регистъра по чл. 10, ал. 1, т. 2 се уреждат с правилника по чл. 9, ал. 2.
Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2011 г.) За нарушения по чл. 2, ал. 2 и ал. 3 и чл. 4 администраторът на лични данни се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв.
(2) За нарушения по чл. 5 администраторът се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) За нарушения по чл. 19, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 администраторът се наказва с глоба или с имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв.
(4) Администратор, който не изпълни задължението си за регистрация по чл. 17, ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.
(5) (Нова - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) Администратор, който започне обработване на лични данни в нарушение на чл. 17б, ал. 4, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.
(6) (Нова - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) Администратор, който не изпълни задълженията си по чл. 22, ал. 1 и 2, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.
(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) Администратор, който не се произнесе в срок по заявление по чл. 29, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(8) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) За отказ от съдействие на комисията във връзка с контролните й правомощия лицата се наказват с глоба или с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.
(9) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) За други нарушения по този закон виновните лица се наказват с глоба или с имуществена санкция от 500 до 5000 лв.
Честито на печелившите!
Който казва нещо, което не се харесва на хората с власт - да очаква да му дойдат на проверка дали "обработва" лични данни и да го глобят (в допълнение към проверка от НАП). А който има и българска фирма...