Професорчета, хайде
За науката и религията.
Учени са открили шифровано съобщение, оставено преди около 14 милиарда години. Данните, получени от сондата WMAP (Wilkinson Microwave Anisotropy Probe), предизвикаха най-малко три сензации. Първо, оказа се, че нашата Вселена не е безкрайна - тя има край. Второ, бе определена нейната възраст. Не приблизително, както преди - между 12 и 15 милиарда години, а точно. Вселената е била създадена преди 13,7 милиарда години. А това от своя страна поражда въпроса: От кого? Отговорът поражда и третата сензация.
Ехо от Големия взрив
Сондата WMAP лети от 2001 г. И лови "сигнали" - т.нар. флуктации на микровълновия фон - фоново излъчване, с което е пълно пространството. До днес сондата е уловила толкова много, че учените са успели да създадат карта на това излъчване, което те наричат реликтово. И смятат, че то се е запазило от момента на зараждането на Вселената. А именно то е "отзвукът" от т.нар. Голям взрив, когато нещо невъобразимо малко и невероятно плътно изведнъж се е "взривило", разширило се е и се е превърнало в света, който ни обкръжава.
При цялото желание на учените обаче, те така и не са успели да разберат как е станало това. Само с помощта на далечна аналогия можем да си представим, че нещо е гръмнало, треснало и се е започнало... Но е останало "ехо" или "светлина", или някакви "късчета", които се разбъркали в мозайката на микровълновото електромагнитно излъчване. То образува картата, където на светлите ("горещи") участъци съответства по-мощен фон и обратно.
Божествено ръкотворство
Картината силно е озадачила космолозите - изследователи на зараждането на мирозданието. Те са видели в редуването на "горещи" и "студени" области на картата неочакван ред, а не хаос. А уважаваните астрофизици Стивън Хсу от Орегонския университет и Антъни Зий от Калифорнийския университет са започнали да търсят в това "пръста на Господ", както го наричат в статията си "Послание от небето". Учените предполагат, че Вселената все пак е била създадена от някого. Защото създавайки я, той е оставил съобщение на бъдните поколения. То се е запазило благодарение на реликтовото излъчване. И се е "проявило" на картата. В нея, според астрофизиците, е шифрована информация за това кой е сътворил нашия свят.
Дъска за съобщения
Ние само си зададохме един напълно научен въпрос: По какъв начин "Посланието на Създателя" е можело да бъде кодирано, казват Хсу и Зий, сякаш се оправдават. И се опитваме да му намерим отговор. Астрофизиците намекват, че едни или други Творци-Създатели се срещат в древните митове и религии на всички народи по света. И това, по всяка вероятност, не е случайно. А самата идея за първото творение е популярна и досега и не се е променила кой знае колко от дълбока древност до днес. По принцип. Други са само тълкуванията. И думите: "сингулярност", "време-пространствения континум", "свръхразум"... Много
съвременни изследователи се опитват да открият именно тях - следите на свръхразума.
Идеи не липсват. Едни вярват, че "Посланието на Създателя" е скрито в човешкия геном. Други, че е в безкрайната последователност на числото "Пи" или, например, в елементите на древните каменни постройки като египетските пирамиди, като английския Стоунхендж. Някои се опитват да разшифроват Библията и еврейската Тора. Други - дори календара.
Не търсят там, където трябва, уверени са Хсу и Зий. Според тях Създателят едва ли би адресирал своето "Послание" само до хората. По-скоро го е отправил до всички същества във Вселената, независимо от техния геном, който може и да е различен. Още по-малко като се е съобразявал с местна писменост, религия и система за летоброене.
Следователно, "Посланието", първо, трябва да е универсално. Второ, да се вижда отвсякъде. Трето, да се съхранява неограничено дълго време, докато не бъде видяно от развити същества и не бъде разбрано от тях. А от гледна точка на изброените параметри няма по-добро от реликтовото микровълново излъчване.
Вселената е идеална "дъска за съобщения", твърдят астрофизиците. Достъпна е за всички цивилизации във всички галактики и то в един и същ вид, независимо от това къде именно се намират. С други думи, всеки умник, дори и да изглежда като медуза, като измери реликтовото излъчване, ще получи същата картина, която и ние.
Какво е казал Създателят?
Все пак какво е написано на небето? Разбира се, отговор все още няма. Съществуват само предположения, че "горещите" и "студените" точки на реликтовото излъчване, различими на картата, представляват двоичен код, с който е шифровано "Посланието". А самите символи са групирани в някаква матрица-таблица. Все още е рано да се заемем с разшифроването. Първо трябва да разберем кои точки на какво съответстват. Тоест да измерим и регистрираме по-малки от установените сега разлики в мощността на реликтовото излъчване. Именно в тази насока ще бъдат извършени и по-нататъшните изследвания, които от година на година стават по-точни. Но още отсега е ясно, че "Послание" има, поне Хсу и Зий не се съмняват в това. Просто е замъглено, сякаш го гледа късоглед човек. Буквите се размиват. Трябва да се сложат очила, за да се види то в най-ясния му и добър вид.
Удивително е, че научният свят не обяви колегите си за малоумни. Учените само започнаха да спорят по някои детайли. Според едни "Посланието" се съдържа в 10 000 знака, според други в по-малко. Размишляват и за неговия смисъл. Хсу и Зий предполагат, че Създателят ни е съобщил за главните физични закони, на чиято основа е създадена Вселената. Опонентите не са чак толкова оптимистично настроени. Според тях в него няма нищо особено: по-скоро е оставен своеобразен печат, подобен на тези, които поставят бижутерите върху изделията си. И е написано: "Това направи еди кой си". Или пък: "Дипломна работа на студента от пети курс в междувселенската академия еди кой си". Но дори и да е така, това ще преобърне с главата надолу всички представи за мирозданието, поне на хората, които все още се съмняват в съществуването на Бог...Анализът на "Посланието" ще се превърне в далеч по-увлекателно занимание, отколкото е търсенето на извънземни цивилизации, обещават Хсу и Зий.
На какво прилича Вселената?
До неотдавна учените не можеха да се закълнат, че знаят със сигурност формата на света, в който живеем. Съществуваха много варианти - от баналната кръгла сфера до параболоид. Някои дори предположиха, че е като чаша с писалка. От Земята не се вижда как изглежда Вселената отстрани. Но сега, с помощта на сондата WMAP, учените май успяха да определят нейната форма. Изследвайки картата на разпределение на реликтовото излъчване, астрофизиците стигнаха до извода, че Вселената прилича на футболна топка, която сякаш е "съшита" от петоъгълници, от додекаедри.
Разбира се, топката е огромна - казва Дъглас Скот от Университета на Британска Колумбия (Канада), но не толкова, че да я смятаме за безкрайна. Учените отново се позовават на странния начин, по който се редуват "студените" и "горещи" участъци - тези, в които Хсу и Зий виждат "Посланието на небето". А техни колеги чрез компютърно моделиране разбраха, че рисунки с такъв мащаб могат да възникнат само в ограничена по размерите си Вселена. И изчислиха големината й. Оказва се, че разстоянието от единия до другия край на Вселената е само някакви си 70 милиарда светлинни години.
Какво представлява краят?
За това учените предпочитат да не мислят. Обясняват: пространството сякаш е затворено в себе си. Топката, в която живеем, сякаш отвътре е огледална. И ако изпратим от Земята лъч към която и да било страна, той задължително все някога ще се върне. Някои лъчи дори вече се били върнали, отразени от "огледалния" край. И то не по един път. Затова астрономи били виждали някои (едни и същи) галактики в различни части на небосвода. Освен това от различни страни.
ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ
Всевишният е работил на компютър?
Сега учените експериментират с т.нар. квантови компютри, в които носителите на информация са елементарните частици. В бъдеще те трябва да увеличат мощността и бързината на изчислителните системи до свръхестествено равнище. С помощта на квантовия компютър ние ще можем да правим изчисления, които не могат да бъдат получени по друг начин - казва по този повод професор Марк Ериксън, завеждащ катедрата по физика в Университета Уисконсин.
Възниква въпросът: До каква граница може да се усъвършенства такъв свръхкомпютър? Задал си го е Сет Лойд от Масачузетския технологичен институт. И сам си е отговорил на него. Очевидно е, че най-мощен ще е този компютър, в който са задействани всички частици във Вселената. А според учените те - протони, неутрони, електрони и други подобни, са от подрядъка на 10 на 90-а степен. Ако предположим, че тези частици са били задействани от момента на Големия взрив, те вече са успели да извършат 10 на 120-а степен логически операции. Това е толкова много, че дори не можем да си го представим. За сравнение: всички компютри на човечеството през времето на своето съществуване са извършили по-малко от 10 на 30-а степен операции.
Лойд се запитал: А ако Вселената е нечий компютър? Тогава, казал си той, всичко, което е в нея, включително и ние, сме част от изчислителен процес. Или сме негов продукт...Значи, някъде трябва да има и програмист. А и програма... Според Лойд, във флуктациите на космическия микровълновия фон може да е кодиран набор от тези изходни данни, които програмират Вселената - така, че да създава сложни структури, включително живи същества. Според логиката на учения, Бог не ни е оставил "послание", а цяла компютърна програма, която не е задължително да е много дълга.
Сътворението на света
На схемата Вселената е представена под формата на чаша. На практика това е само нейната проекция върху плоскост. Както и картата на реликтовото излъчване, чиято сферична картина сякаш е опъната като овал. В овал се изобразява и картата на земното кълбо.
Жреците на съвременната космология твърдят: Вселената е възникнала от сингулярността - за нищожна част от секундата при Големия взрив нещо с колосална температура и плътност се е превърнало в кварк-глюонна плазма - в своеобразен компот с парченца елементарни частици. По-нататък, разширявайки се и кондензирайки се, се получила материя. Но е било тъмно. Вселената "светнала" и излъчването започнало да прониква едва 380 000 години след зараждането. Как в този момент да не си спомни човек думите на Господ: "И нека бъде светлина!" След около 400 милиона години се появили първите звезди, а след това всичко останало, включително и ние самите. Твърди се, че Вселената и досега продължава да се разширява. Това дава на учените основание да заявяват, че някога Вселената е била същата тази прашинка сингулярност
Hatshepsut
