От: Хранителни добавки... вече и онлайн!
Порното не могат да го разрешат, защото не могат да го формулират.
От няколко години вече има формулировка за това какво е порно.
Смятам, че дефиницията на практика достатъчно точно описва какво е това порно.
28. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Порнографски материал" е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице.
Значи за да бъде един материал "порнографски материал" трябва да са изпълнени едновременно следните условия:
1) Материалът да е неприличен.
2) Материалът да е неприемлив или несъвместим с обществения морал
3) Материалът да изобразява открито сексуално поведение.
А може би по-правилно е да се тълкува така (трябва да са изпълнени едновременно следните условия):
1) Материалът да е неприличен или неприемлив или несъвместим с обществения морал.
2) Материалът да изобразява открито сексуално поведение.
Следствие (мое тълкуване):
Ако откритото сексуално поведение не е неприемливо
и не е неприлично
и не е несъвместимо с обществения морал, материалът не е порнографски.
Кой казва дали дадено изобразяване на сексуално поведение е неприлично?
Кой казва дали дадено изобразяване на сексуално поведение е неприемливо или несъвместимо с обществения морал?
Кой казва какво е морално и какво не е?
Съдът го казва. И каквото каже съдът - това е. Например съдът казва, че дейността "проституция" е неморална. Щом съдът казва това за проституцията допускам, че ще каже същото и за всяко изобразяване на открито сексуално поведение. Обърнете внимание, че в нито един закон не се дефинира какво е "неприлично", "неморално", "несъвместимо с обществения морал". В нито един закон не пише, че проституцията е неморална, съдът казва кое е морално и кое не. Смятам, че не е редно да има закон, който да дава такава свобода на съда. Съдът трябва да може да осъжда само хора, които са извършили дейност, която изрично е посочена като незаконна.
А за това какво е открито сексуално поведение има достатъчно ясна дефиниция (може би само не е ясно кога едно показване на полови органи е похотливо и кога не е похотливо).