redrum
Well-Known Member
Трудното начало
Завъшил престижен университет, Софийският разбира се. Работещ за 600 лв. заплата в гр. София. Не виждащ перспеткиви за бъдещето и семейството си. Мислещ за емиграция, ако се наложи. Разчитащ на работата на половинката си. Разчитащ на помощ от родителите си. Това бях аз, преди да поема нещата в свои ръце.
Когато завърших университета успях да си намеря работа, долу горе по специалността. Тя беше в сферата на ИТ и по-точно работа със специфичен софтуер. Бях оптимистичен в началото, мислех си – ще изчакам, пък то ще се получи. Да, но минаха 2-3 години и не се получаваше. Тогава реших да взема нещата в свои ръце. Годината беше 2008.
Започнах да се опитвам да върша някакви неща с мои приятели, където успях да се самообуча и да прилагам знанията си от работата в частните ни инициативи. Рисковано беше, всъщност може и да не е било, но аз бях притеснен какво би станало, ако работодателите ми научат, че се опитвам да изкарам нещо извън работата? А беше нормално да искам. Една година работих за по-малко от триста лева/месец, а след това започнах да взимам малко над 600 на месец. Суми, които са крайно недостатъчни за нормалния живот на един млад човек в София.
И така, първият проект с фирмата на моя приятел беше факт – работихме за символични суми, но това бяха най-сладките 120 лв., които съм изкарвал някога. Какво направих с тях? Веднага си купих удобен стол за работа, защото вкъщи пред компютъра беше моето ново работно място, на което прекарвах доста часове след официалната ми работа. Лишавах се от свободно време, лишавах жена ми от мен, но нямаше начин. Трябваше да се работи, нямахме избор. Радвам се, че имах подкрепа от нейна страна, защото подкрепата е изключително важно нещо за човек в такива моменти. Трябва да вярваш, фанатично да се опитваш да направиш нещо и да не се предаваш. Ако близките ти не те разбират, ще ти е 10 пъти по-трудно.
Междувременно, друг близък за мен човек ми даде идеята да опитаме направим някакъв сайт и да печелим от интернет. Имаше някой заделен лев от работа в чужбина и искаше да опита. Занимаваше се със сървъри, скоро беше направил любителско сайтче за Линукс. Казваше ми как е чел някакви американски блогъри, които казвали неща от срота “Днес, ако не стана и в адсенс акаунта ми няма $100 от вечерта, не се чувствам човек”. Казваше ми, че трафикът и посещенията могат да ни донесат пари, така беше чел. На което аз си мислех “Абе , какво ценно има в това някой да ти влезе в сайта?!”. Решихме да опитаме и първите ни инициативи бяха свързани със български сайтове за обяви. Гледахме сайтове, като 777.бг и други подобни и си мислехме “има пари, има пари”. Намерихме някакъв списък с мейлове, оспамихме и имаше ефект – 1000 посещения за един ден, радостта беше голяма. Голяма и краткотрайна, защото господин Иво Апостолов беше подал жалба, че сме го оспамили и понеже не знаехме как да се крием трябваше да заплатим сумата от 250 лв. Та, спряхме със спама след това изпълнение. Започнахме да търсим начин за каране на трафик и тогава аз намерих Свежо. Номерът беше как да накарам хората да дойдат на сайта ни за обяви и реших да не е просто сайт за обяви, а да е сайт за обяви със смешни картинки. Свежо ни вършеше добра работа, докато не открихме Фейсбук. Годината май беше станала 2010. Покрай тези сайтове за обяви, аз бях попаднал на един американски блог (фейлблог-а) и много се бях изкефил на демотиваторите. Твърдо решен да направим такъв сайт започнах да търся и накрая успях да намеря чешка система, която купихме за не помня колко, но май имаше $150. Сайтът, който създадохме беше http://demotivirai.me , сигурно доста от са го чували.
Това е като за първи пост, ще синтезирам нещата накратко:
- бачках на нископлатена висококвалифицирана работа - в офис, с компютър и почти за без пари;
- писна ми и реших да поема нещата в собствени ръце;
- започнах паралелно на работата си да се мъча да изкарвам пари по някакъв начин, като инвестирах цялото си свободно време и свободни пари в тия мои напъни. Забележете, не са хвърлих направо да напускам, а първо използвах сигурността и стабилният и нисък доход на едната работа, за да се занимавам със страничните неща;
- започнах частна инициатива част от мои приятели, от която успях да изкарам някой лев. Тази инициатива продъжли доста време, но за това в следващите постове;
- Започнах частна инициатива с друг близък за мен човек, която беше по-сериозна;
- Създадохме първите си сайтове – той беше по техническата част, а аз по креативната;
- Ударихме първата “греда” с глобата от КЗП.
- Започнахме да караме трафик от социалната мрежа “Свежо”.
- Осъзнахме, че трафикът наистина е = на пари.
- Все още нямах успехи, но не губех вяра.
Това беше кратката първа част от моя разказ. Ще ви помоля да не спамим тази тема и призовавам всеки, който се занимава с бизнес да се опита да сътвори нещо подобно – своята успешна история. Аз имам да пиша още много и ще го правя. Надявам се, че ви е било интересно и очаквайте тези дни продължение.
Втора част - различни бизнес инициативи, първи сериозни трудности, много безсънни нощи, първи стъпки във фейсбук маркетинга
Част 3 - Фейсбук, Фейсбук спам и пак Фейсбук
Последно редактирано:
) Чак се замислих и аз дали да не се включа с нещо подобно, макар вече да съм малко далеч от сайтовете 
