От: Авторско право на електронна книга
Ето две три вметки относно доказването на авторското право:
ако все пак авторът реши да получи официален документ за авторските си права, тъй като му се налага да ги докаже в съда по един категоричен и безспорен начин, той не може да се обърне към Министерството на културата или оторизиран от него организация или длъжностно лице. Затова пък има опция да се обърне към нотариус, който в охранителното производство по установяване на факти в хипотезата на чл.593-594 ГПК(нов) да състави констативен протокол, в който да отбележи датата и съдържанието на предадените му за съхранение документи, предмети и книжа, които обективират авторски права, както и лицето(автора), което предава тези документи за съхранение. Нотариалното удостоверяване на дата, съдържанието и физическото лице титуляр на авторските правомощия, ще е достатъчна формална индиция за доказване на обстоятелствата, визирани в чл.6 ЗАПСП.
В контекста на казаното, с оглед доказването на един авторскоправен иск, ищецът автор следва да използва всички допустими доказателствени средства, предвидени в ГПК. Това са частните свидетелстващи документи, свидетелски показания, експертиза на вещи лица и по мое мнение процесуалния способ оглед.
Частни свидетелстващи документи, които могат да бъдат използвани при доказване на авторскоправни спорове. Законната доказателствена сила на частните документи е визирана в чл180 ГПК(нов). Доказателственото значение на тези документи се изразява във факта, че текстът им се смята за изявление на лицето, което ги е подписало. Частните документи, които се използват за доказване на авторскоправните искове са различните видове авторскоправни договори, приемо-предавателни протоколи, в които е отразено приемането и предаването на дадено произведение, декларации, кореспонденция между страните, касаеща авторски права. Частни документи са и удостоверенията, които се издават от някои организации за колективно управление на авторски права. Тези удостоверения отразяват възникването на членственото правоотношение между съответната организация и автора, като обикновено е посочена датата, на която става това и какъв е обекта на авторското право, който се предоставя за управление и кой е неговия автор. Много често в практиката тези удостоверения се използват като писмено доказателство за авторството и възникването на дадено произведение, но коректно е да се каже, че все пак спрямо тях може да бъде открито производство по оспорване на съдържанието на частен свидетелстващ документ в хипотезата на чл.193 ГПК(нов). Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато обаче се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване на истинността пада върху страната, която го е представила – чл.193, ал.3 ГПК.
Свидетелски показания в авторскоправните спорове. С цел да обоснове възникването на авторското право като дата, неговото разпространение и нарушаване на редица авторски правомощия, както и самото титулярство на авторското право, авторът има право да ангажира в гражданския процес гласни доказателства. Процесуалният способ за това е ангажиране на свидетелски показания в хипотезата на чл.163-173 ГПК(нов). Свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документ съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението и, че съгласието е привидно – чл.165, ал.2 ГПК(нов). Какво имам предвид. Често, във връзка с Постановление №87 на Министерския съвет от 16 април 1996г. за контрола върху използването на обекти на авторското право и сродните му права, лицензиране на производителите на компактдискове и на производителите на матрици(стампери) за производството на компактдискове, в Министерството на културата постъпват декларации по образец на основание чл.4 от същото постановление, на базата на което дадена фирма, производител на компактдискове, декларира привидно, че е получила право на разпространение от определен автор, чиито авторски правомощия ще бъдат материализирани, чрез определена сделка. Именно позовавайки се на нормата на чл.165, ал.2 ГПК и така подадената декларация с невярно съдържание изходяща от ответната страна, авторът ищец може да докаже в един висящ процес недействителността на изразеното в документа съгласие.
Експертиза на вещи лица: Основен способ за доказване на авторскоправните искове е и ангажирането на съдебна експертиза от вещо лице, със специални знания в областта на конкретна сфера на науката и изкуството, занаятите и други(чл.195, ал.1 ГПК). Нуждата от такава експертиза е определена от факта, съдът да получи по-обективна и всестранна представа за фактическата обстановка по делото, на базата на една оценка от вещо лице професионалист в тясна област на изкуството и науката, което да се запознае и даде становище по ангажираните във връзка с делото писмени и веществени доказателства. Естествено съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда в мотивите на решението си в контекста на общия смисъл, към който го насочват ангажираните по делото доказателства – чл.202 ГПК(нов). Именно тази пълна оценка на доказателствения материал, могат да доведат до обоснован фактически, а от там и правен извод у съда за основателността на исковата претенция, наличието на авторство и неговото възникване, както и дали са нарушени и как дадени авторскоправни правомощия.
Оглед. Друг начин авторът сам да защити и установи документално възникването на авторските си права, е да сложи произведението си в пощенски плик и да го изпрати с препоръчана поща до самия себе си, което ще удостовери в един бъдещ процес не само съдържанието на плика, когато той бъде разпечатан пред съда в хипотезата на оглед по чл.204 ГПК(нов), но и датата на подаване. Това е един добър практически метод за удостоверяване както на датата на създаване на произведението(ако хипотетично приемем, че тя е идентична с изпращането на писмото), така и на авторството на същото, тъй като името и адреса на автора са изписани на плика и не само. Интересното е че пощенските клейма винаги са се ползвали със силата на официален свидетелстващ документ, презюмирайки съответните последици при доказване. Процедурата по чл.204 от ГПК е способ за събиране и проверка на доказателства, чрез назначаване на оглед на движими вещи, с участието на свидетели, като по този начин съдът може да достигне до обоснован фактически, а от там и правен извод, за съвкупността от събраните доказателства по делото и тяхната взаимна свързаност. Чрез оглед могат да бъдат ценени като доказателства видеоматериали, аудио записи, произведения на приложните и изящните изкуства, планове и скици, като поради спецификата на авторскоправните искове, намирам този процесуален способ за много подходящ, при оценката на доказателствения материал, депозиран по делото.
Автор: адв.Костов
