redrum
Well-Known Member
Въпрос: Обикновено се смята, че така се е случило само в България и още някои страни, които по принцип не са били добре „подготвени“ за демокрацията - но другаде тя е донесла прогрес, развитие на обществото, възможности за отделната личност да приложи своите знания и умения...
Отговор: Да, наистина, това дълго време ни утешаваше нас, които вярвахме в демокрацията, през този четвърт век: мисълта, че всъщност в България просто демокрацията не е успяла да се разгърне поради съпротивата на бившите комунисти - но другаде, в „старите“ демокрации, тя е разкрила всичките си необятни възможности.
Тоест: запазвахме надеждата си, че самата демокрация като обществено-политическа система, като устройство на обществото е съвършена, макар и с някои малки недостатъци според Чърчил - но просто в България, по силата на някакви незнайни специфични особености, тя не успява да покаже съвършенството си, а показва предимно и главно недостатъците. Но това означаваше нещо съвсем простичко: ние започвахме да подменяме знанието с вяра. Вярвахме в демократичното съвършенство. Та нима можеше тя, Демокрацията с главно „Д“, да не бъде съвършена?
На мен лично по онова време, тоест преди няколко години, това винаги ми напомняше нещо познато, вече изживяно, „дежа вю“.
И беше просто неизбежно откритието да се появи, рано ли късно: ами, да!
Та нали точно така, абсолютно по същия начин, вярваха и комунистите в своя комунизъм - без никаква разлика!!!
И те твърдяха, че засега комунизмът не може да бъде построен само, защото не сме достигнали съответния етап и заради съпротивата на недоутепаните капиталисти - но, така или иначе, той е съвършен и, рано или късно, ще бъде построен. Разбира се, за всеки разумен човек беше ясно, че комунистите вярват с някаква квази-религиозна вяра в тази своя химера, а и те не го криеха - нали „Партията е права и когато съгреши дори“.
Но ето, че ние, демократите, вярвахме също като тях! Само дето бяхме заменили думичката „комунизъм“ с „демокрация“, червените знамена със сини, БКП със СДС, и Политбюро с Националния координационен съвет.
И все пак нашето прозрение беше по-трудно по една разбираема причина: така или иначе, демокрацията на Запад вече е построена. И там тя е „съвършена“. Е, или почти съвършена... И ето, че съвсем не е химера, а нещо съвсем реално: с лъскавите коли, високия стандарт на живота, непоклатимото социално осигуряване, възможностите за развитие на личността. Всеки един опит за разбиране на демокрацията, за по-дълбоко вникване в нейните механизми се натъква на този висок материален стандарт, който служи като непоклатим, на пръв поглед, аргумент за нейните защитници: „каквото и да се говори, хората емигрират на Запад, а не обратното“.
Да, вярно е, но това не дава отговор на един съвсем елементарен въпрос, от който демократите бягат като дявол от тамян: защо демократичните общества измират?
Да, защо демократичните общества измират в съвсем буквалния смисъл. И какво бъдеще го очаква демократичното западно общество?
Това е може би единственият въпрос, на който привържениците на демокрацията нямат отговор.
Защото демократичните общества измират.
И те измират не метафорично, в духовен или някакъв друг там възвишен аспект - не, а в съвсем физически смисъл, като покойници, катафалки, ковчези и гробове. На Запад нови хора се раждат по-малко, отколкото умират. И все по-малко, и по-малко... А и колкото се раждат, те са с все по-голям процент на имигранти от Азия и Африка. Така е и в Европа, и в САЩ - миналата година за пръв в историята на Щатите делът на цветнокожото население надмина този на белите хора - 52% на 48%. Най-често срещаното име за новородени момчета в Лондон е Мохамед, в Париж - Али, в Берлин - Хасан. Това е факт. Кой как оценява този факт, е съвсем отделен въпрос.
Но фактът си остава факт: европейците измират, изчезват от лицето на Земята, и най-лошото е, че никой на Запад - журналисти, политици, общественици, правителствени или „неправителствени“ организации, абсолютно никой не поставя този проблем в дневния ред на обществото. Сякаш всички са се примирили, че гибелта на собствената им цивилизация е неизбежна и задължителна цена, за да я има „демокрацията“.
И в този смисъл няма как да не се досетим, че все пак тя, самата демокрация е доста кратък етап в човешката история, поне откакто се появяват първите писмени паметници. Тази история наброява над 5 хиляди години от времето на първите фараони. А съвременната западна демокрация е на малко повече от 200 години, ако вземем за условно нейно начало 1789 г., когато започват ужасите и кланетата на т. нар. „велика френска революция“.
Сравнението на обществото от времето преди демокрацията с днешното е неизбежно. И когато сравним състоянието на западноевропейското общество преди 1789 г. със състоянието му сега, разликата веднага се набива на очи - Западна Европа по онова време е най-могъщото цивилизационно образувание на планетата, превърнала е голяма част от другите континенти в свои колонии, към нея се стичат богатства от целия свят. Тук не оценяваме нещата от морална гледна точка, понеже за различните хора морално-етичните оценки имат различни координати. Само констатираме факта: за около 1200 години, след Великото преселение на народите и края на Западната римска империя до 1789 г., Западна Европа се превръща в най-могъщото цивилизационно образувание в света. В най-силната група държави, обединени от общи религиозни ценности - християнските.
Това Западът го постига чрез една-единствена форма на управление: монархията. Именно тя го извежда на върха на световното могъщество.
И ето, че през 1789 г. се появява демокрацията - всъщност, доста по-късно, реално погледнато, но нека се придържаме към тази прословута дата. И само за 200 години тя успява да съсипе, да разруши и подложи на демографска гибел, тоест на окончателна смърт, великата западна цивилизация. Както виждаме дори от най-повърхностните демографски данни, тази цивилизация в момента просто умира и се намира в стадий на физическа агония.
Збигнев Бжежински го каза най-добре в една прословута своя реплика преди няколко години: „Европа вече е без значение, тя е един старчески дом“.
Това е и най-точната оценка за онова, в което демокрацията е превърнала Западна Европа.
цялото интервю с Любомир Чолаков - тук
Отговор: Да, наистина, това дълго време ни утешаваше нас, които вярвахме в демокрацията, през този четвърт век: мисълта, че всъщност в България просто демокрацията не е успяла да се разгърне поради съпротивата на бившите комунисти - но другаде, в „старите“ демокрации, тя е разкрила всичките си необятни възможности.
Тоест: запазвахме надеждата си, че самата демокрация като обществено-политическа система, като устройство на обществото е съвършена, макар и с някои малки недостатъци според Чърчил - но просто в България, по силата на някакви незнайни специфични особености, тя не успява да покаже съвършенството си, а показва предимно и главно недостатъците. Но това означаваше нещо съвсем простичко: ние започвахме да подменяме знанието с вяра. Вярвахме в демократичното съвършенство. Та нима можеше тя, Демокрацията с главно „Д“, да не бъде съвършена?
На мен лично по онова време, тоест преди няколко години, това винаги ми напомняше нещо познато, вече изживяно, „дежа вю“.
И беше просто неизбежно откритието да се появи, рано ли късно: ами, да!
Та нали точно така, абсолютно по същия начин, вярваха и комунистите в своя комунизъм - без никаква разлика!!!
И те твърдяха, че засега комунизмът не може да бъде построен само, защото не сме достигнали съответния етап и заради съпротивата на недоутепаните капиталисти - но, така или иначе, той е съвършен и, рано или късно, ще бъде построен. Разбира се, за всеки разумен човек беше ясно, че комунистите вярват с някаква квази-религиозна вяра в тази своя химера, а и те не го криеха - нали „Партията е права и когато съгреши дори“.
Но ето, че ние, демократите, вярвахме също като тях! Само дето бяхме заменили думичката „комунизъм“ с „демокрация“, червените знамена със сини, БКП със СДС, и Политбюро с Националния координационен съвет.
И все пак нашето прозрение беше по-трудно по една разбираема причина: така или иначе, демокрацията на Запад вече е построена. И там тя е „съвършена“. Е, или почти съвършена... И ето, че съвсем не е химера, а нещо съвсем реално: с лъскавите коли, високия стандарт на живота, непоклатимото социално осигуряване, възможностите за развитие на личността. Всеки един опит за разбиране на демокрацията, за по-дълбоко вникване в нейните механизми се натъква на този висок материален стандарт, който служи като непоклатим, на пръв поглед, аргумент за нейните защитници: „каквото и да се говори, хората емигрират на Запад, а не обратното“.
Да, вярно е, но това не дава отговор на един съвсем елементарен въпрос, от който демократите бягат като дявол от тамян: защо демократичните общества измират?
Да, защо демократичните общества измират в съвсем буквалния смисъл. И какво бъдеще го очаква демократичното западно общество?
Това е може би единственият въпрос, на който привържениците на демокрацията нямат отговор.
Защото демократичните общества измират.
И те измират не метафорично, в духовен или някакъв друг там възвишен аспект - не, а в съвсем физически смисъл, като покойници, катафалки, ковчези и гробове. На Запад нови хора се раждат по-малко, отколкото умират. И все по-малко, и по-малко... А и колкото се раждат, те са с все по-голям процент на имигранти от Азия и Африка. Така е и в Европа, и в САЩ - миналата година за пръв в историята на Щатите делът на цветнокожото население надмина този на белите хора - 52% на 48%. Най-често срещаното име за новородени момчета в Лондон е Мохамед, в Париж - Али, в Берлин - Хасан. Това е факт. Кой как оценява този факт, е съвсем отделен въпрос.
Но фактът си остава факт: европейците измират, изчезват от лицето на Земята, и най-лошото е, че никой на Запад - журналисти, политици, общественици, правителствени или „неправителствени“ организации, абсолютно никой не поставя този проблем в дневния ред на обществото. Сякаш всички са се примирили, че гибелта на собствената им цивилизация е неизбежна и задължителна цена, за да я има „демокрацията“.
И в този смисъл няма как да не се досетим, че все пак тя, самата демокрация е доста кратък етап в човешката история, поне откакто се появяват първите писмени паметници. Тази история наброява над 5 хиляди години от времето на първите фараони. А съвременната западна демокрация е на малко повече от 200 години, ако вземем за условно нейно начало 1789 г., когато започват ужасите и кланетата на т. нар. „велика френска революция“.
Сравнението на обществото от времето преди демокрацията с днешното е неизбежно. И когато сравним състоянието на западноевропейското общество преди 1789 г. със състоянието му сега, разликата веднага се набива на очи - Западна Европа по онова време е най-могъщото цивилизационно образувание на планетата, превърнала е голяма част от другите континенти в свои колонии, към нея се стичат богатства от целия свят. Тук не оценяваме нещата от морална гледна точка, понеже за различните хора морално-етичните оценки имат различни координати. Само констатираме факта: за около 1200 години, след Великото преселение на народите и края на Западната римска империя до 1789 г., Западна Европа се превръща в най-могъщото цивилизационно образувание в света. В най-силната група държави, обединени от общи религиозни ценности - християнските.
Това Западът го постига чрез една-единствена форма на управление: монархията. Именно тя го извежда на върха на световното могъщество.
И ето, че през 1789 г. се появява демокрацията - всъщност, доста по-късно, реално погледнато, но нека се придържаме към тази прословута дата. И само за 200 години тя успява да съсипе, да разруши и подложи на демографска гибел, тоест на окончателна смърт, великата западна цивилизация. Както виждаме дори от най-повърхностните демографски данни, тази цивилизация в момента просто умира и се намира в стадий на физическа агония.
Збигнев Бжежински го каза най-добре в една прословута своя реплика преди няколко години: „Европа вече е без значение, тя е един старчески дом“.
Това е и най-точната оценка за онова, в което демокрацията е превърнала Западна Европа.
цялото интервю с Любомир Чолаков - тук
