Американската противоракетна отбрана е мит, измислен от Пентагона - беззащитна за Руската армия и техника

[TruthSeeker]

Полковникът от резерва Попов обясни защо американската противоракетна отбрана няма да може да спре ракетата "Сармат"


Изстрелването на ракетата "Сармат" постави началото на дискусия за надеждността на американската противоракетна отбрана в американската експертна общност. Как работи американската система за противоракетна отбрана и какви слабости има - в материала на Gazeta.Ru.

Съвременната противоракетна отбрана на САЩ започва да се създава през 2002 г., когато Вашингтон едностранно се оттегли от Договора за противоракетна защита. Този документ беше подписан от СССР и САЩ през 1972 г.

Ръководителят на Съвета за отбранителна политика към Министерството на отбраната на САЩ Ричард Пърл тогава каза, че „договорът имаше смисъл само в контекста на Студената война, в атмосфера на страх, когато трябваше да се застраховате срещу изкушението на врагът да удари първи под прикритието на ракетен щит."

Москва отговори с думите, че оттеглянето от договора е удар по международната сигурност. Така руският външен министър Игор Иванов каза, че това решение „е насочено срещу цялата международна общност, тъй като огромното мнозинство от държавите са за запазване на договора за ПРО“.

Оттогава Съединените щати разположиха глобална система за противоракетна отбрана по целия свят, състояща се от мобилни и стационарни противоракетни системи. Тази система е частично разположена в самите Съединени щати (Аляска и Калифорния), където са инсталирани 44 ракети-прехващачи излитащи от силози.

Под формата на мобилните комплекси Patriot американската система за противоракетна отбрана е разположена и в Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Япония, Турция и Израел. Маршаловите острови имат радари AN/TPY-2.

В Европа е сформиран военноморският компонент на американската система за противоракетна отбрана, състоящ се от няколко разрушителя със система Aegis и ракети-прехващачи SM-3. Също така, сухопътните системи на Aegis Ashore се намират в Румъния и Полша.

В същото време надеждността на противоракетната отбрана на САЩ повдигна въпроси в американската експертна общност. И така, още през 2017 г., след тестване на двигателя на първата степен на Sarmat, в американското списание The National Interest се появи статия, в която възможностите на системата за противоракетна отбрана бяха поставени под въпрос.

„Все още нямаме ефективни средства за борба с междуконтинентални балистични ракети, носещи множество единици. С такива ракети борбата е възможна само чрез прихващане в активния сектор, преди отделянето на бойните глави. След това сложността на работата на противоракетната отбрана се увеличава многократно, а вероятността за отблъскване на атака намалява пропорционално.

Наред с всичко друго, „това изисква рязко увеличаване на броя на ракетите-прехващачи, което ще окаже най-сериозно въздействие върху бюджета за отбрана “, се отбелязва в статията в The National Interest.

Според откритите източници, броят на ракетите-прехващачи в САЩ не се е увеличил от 2017 г.

След изстрелването на ракетата "Сармат" на 20 април, Майкъл Колрисър, професор в Центъра за изследвания на отбраната и външната политика към Колумбийския университет, написа статия за сп. Military Watch Magazine, в която посочва недостатъците на американската противоракетна отбрана.

„Задачата за борба с множество бойни глави не е решена от системата за противоракетна отбрана /на САЩ/. С помощта на противоракети и други системи можем да проведем ефективна борба срещу най-простите ракети, но дори и срещу такава система като Сатана (ракетата R-36M Войвода, на въоръжение от 1975 г.), множествената бойна глава се състои от 10 бойни глави , ние нямаме гарантирани решения. Броят на противоракетите също не може да се счита за достатъчен днес “, смята Колрисър.

Председателят на Колегията на военните експерти генерал-майор Александър Владимиров е съгласен с тази гледна точка .

„Американската противоракетна отбрана е мит, измислен от Пентагона . Разбира се, съществува, но възможностите на американската противоракетна отбрана са силно преувеличени. Особено в противовес на руските междуконтинентални балистични ракети. Първоначално Пентагонът обяви своите разработки като отговор на потенциални заплахи от Иран и Северна Корея, въпреки че у първите междуконтинентални балистични ракети просто не съществуват, а последната се сдоби с тях едва наскоро“, каза Владимиров пред „Газета.Ru“.

От своя страна военният експерт, полковникът от запаса Владимир Попов отбеляза, че „Сармат“ се различава качествено от предишните ракети по способността си да извършва активни маневри по траекторията на полета, което затруднява ударите на противоракетите дори преди разгръщането на бойните глави.

„Русия непрекъснато работи по проблема за преодоляване на противоракетната отбрана. Беше необходимо да се създадат такива комплекси, които да анулират всякакви системи за прихващане във всички области на полета. И това беше постигнато от руски учени и конструктори.

Създадена е ракета, способна да извършва дълбоки и многократни маневри по време на полет. Това позволява или заобикаляне на зоните на евентуално прихващане от противоракети, или ограничаване на времето, прекарано в тези зони до минимум“, заключи Попов.

 

[TruthSeeker]

Възможностите на Вашингтон вече не съответстват на стратегическия му замах​

Съдейки по украинската криза, стратегията на САЩ е да провокират в удобен за Вашингтон момент по ред две кризи в зоните на жизненоважни интереси на Русия и Китай. Стратегическият план е ясен: да се накарат Русия и Китай да се примирят с американското присъствие по границите си, или в случай на силов отговор на разширяването, американците ще могат да отслабят Русия и Китай в изтощителни конфликти, разпалвайки вътрешни противоречия в тези страни. Крайната цел е да се премахнат Русия и Китай като пречки за възстановяването на глобалната хегемония на САЩ.


Превръщането на „тайванския проблем” в „тайванска криза” ще бъде извършено от САЩ по същата схема, която изпитаха в Украйна. Сега Вашингтон действа едновременно в три посоки: тласка администрацията на острова да премине „червените линии“ в отношенията с континента, насища Тайван с американски оръжия и разпалва информационна психоза. Опитите на Тайван да консолидира разделението с континента и да включи острова в системата за американски военен контрол над моретата, прилежащи към Китай, са неприемливи за КНР.

САЩ правят всичко, което нарушава принципа на един Китай. Дипломатическите контакти между САЩ и Тайван станаха систематични. Делегации от Конгреса на САЩ, Пентагона и Държавния департамент често посещават острова. Всички те сплашват населението на острова и съседите на КНР с „китайската заплаха“. Те се заиграват с тайванската администрация, когато от време на време прави изявления за своята решимост да „защити демокрацията и свободата“.

Напоследък американската дейност около Тайван придоби нови характеристики. В края на март Деймън Уилсън, генерален директор на Националния фонд за демокрация, посети острова с неизвестна цел и се срещна с ръководителя на администрацията на острова Цай Инвен и редица други влиятелни политици. Фондът работи в тясно сътрудничество с тайванските власти. Този фонд е специализиран в информационни и психологически операции в страните от интерес за Съединените щати.

Миналата седмица двупартийна делегация от американски конгресмени, ръководена от председателя на комисията по външни работи на Сената Боб Менендес, посети Тайван.

През април американската администрация одобри продажбата на Тайван на трета партида оръжия на стойност 95 милиона долара, включително оборудване и услуги за поддръжка на системата за противоракетна отбрана. Преди това през август 2021 г. имаше доставки на 40 самоходни гаубици “Паладин” M109A6 и артилерийски боеприпаси на стойност 750 млн. долара. През март беше доставена поредната партида оръжия на стойност 100 млн долара, която включваше оборудване и услуги за поддръжка на системата за противовъздушна отбрана “Пейтриът”.

По всичко личи, че броят на оръжейните сделки между САЩ и Тайван ще се увеличи. Това може да е достатъчно, ако не да спечели, то да провокира военен конфликт и да го разтегне за дълго време.

В контекста на „стратегията на провокациите“ САЩ подготвят почвата за изолиране на КНР, като се опитват да ѝ противопоставят страните от Азиатско-Тихоокеанския регион. Островът ще продължи да задълбочава сътрудничеството със Съединените щати "за защита на свободния и отворен Индийско-Тихоокеански регион", каза Тайпе.

Индийско-тихоокеанската стратегия на САЩ се оформя, когато чисто военните аспекти на стратегията се комбинират с икономическа експанзия за изолиране на Китай по всички фронтове.

Има опити на Вашингтон да примами Непал в сътрудничеството “Предизвикателствата да хилядолетието”, сделка за инфраструктурна помощ, която ще отвлече вниманието на Непал от китайската инициатива „Един пояс, един път“. Премиерът на Непал Шер Бахадур Деуба обаче на среща с ръководителя на китайското външно министерство в края на март подчерта, че Непал никога няма да позволи на никакви сили да използват непалска територия, за да участват в антикитайска дейност.

Отделен въпрос е открито враждебната политика на Япония. Японският премиер Кишида помага на Съединените щати да изградят антируски и антикитайски блокове в Азия.

Друго направление е засилването на военно-техническото сътрудничество в рамките на КУАД и тласкането на квартета към стратегическо координиране на действията с НАТО. Това стана особено ясно с началото на втората фаза на специалната военна операция в Украйна.

Безцеремонни са опитите на САЩ да „укротят“ Индия, като я накарат да се откаже от „стратегическа автономия“. В индийската посока обаче Вашингтон все още не е успял. В резултат на преговорите на 11 април между Байдън и Моди стана известно, че не е възможно да се убеди Ню Делхи да следва линията на САЩ и НАТО в украинската криза. Индия не се поддава на поканата за участие в антикитайските маневри на Вашингтон. Индийските медии напоследък станаха предпазливи в отразяването на китайско-индийските отношения.

Недостатъкът на цялата схема (провокирайки последователно две военни кризи в Украйна и Тайван) се крие във факта, че тя е разрушителна за САЩ. Америка на Байдън със своите действия срещу Украйна и Русия сама подкопава икономическата сила на своите партньори. Възможностите на Вашингтон вече не съответстват на стратегическия му замах

 

[TruthSeeker]

САЩ са бесни: Светът не ги слуша и гледа към Русия​

В поредица от санкции, които се налагат срещу нас ден след ден, това, което Владимир Путин уместно нарече „отменяне на културата“, е особено поразително. Всъщност, защо удрят "Лешникотрошачката"?


Ясно е, че западните стратегически противници бързат да обезчовечат руснаците максимално. Невъзможно е да се вярва в приказките за “руските орки” от човек, който е чувал руска музика поне веднъж в живота си.

Разбира се, има известна вътрешна уязвимост. През последните двадесет години колективният Запад със собствените си колективни усилия изостави цялата си култура кой знае къде. Меката сила — от авторски филми до бодри комикси, от романи до поезия — е пропиляна. Екраните и страниците сеизпълниха с някакви неразбираеми полово-флуидни индивиди, имаше насилствена корекция на цветовете на кожата на героите от класическите сюжети...

И на фона на тези руини се перчи класическата руска култура, нахално парадираща с всички предимства на чисто европейското древно изкуство - съвършенството на формата, благородството на съдържанието. Русия стана повече Европа, отколкото самата Европа. Трябваше спешно да се направи нещо по въпроса.

Стратегическите ни противници обаче имат и несъмнен поглед към бъдещето. Отменяйки руската култура, те работят за бъдещето.

Да се отклоним от високото и красивото, да погледнем икономиката. Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън току-що изнесе лекция пред страните, които „седят на два стола“. Това са варвари и еретици, които се опитват да поддържат търговски отношения както със Запада, така и с Русия, преди всичко Индия и Китай.

Следващата седмица е насрочена среща на световните финансови министри под егидата на МВФ и Световната банка. Той ще се проведе, разбира се, във Вашингтон и тонът на г-жа Йелън дава да се разбере, че и двете уважавани институции са просто малки магазинчета за американците, в които те възнамеряват да го управляват еднолично.

Каква е икономиката там? Невидимата ръка на пазара отдавна държи пръста си върху спусъка, ако не и върху ядрения бутон. Исканията на г-жа Йелън към най-големите икономики в света са чисто политически. Китай, Индия, страните от Африка и Южна Америка трябва спешно да козируват и да се присъединят към американските антируски санкции.

Г-жа Йелън открито настоява Китай да окаже натиск върху Русия да сложи край на конфликта в Украйна. И ако Пекин се опита да се съпротивлява, тогава американските партньори ще хвърлят и върху него пълния списък санкции.

Всъщност тук има много странни неща. Финансовият министър на проблемна страна като САЩ трябва да се съсредоточи върху чудовищните проблеми на икономиката си. Онзи ден страната отчете максималната инфлация за последния половин век и не му се вижда края.

И не, това няма нищо общо с руската икономика, която е устойчива от десетилетия насам въпреки нестабилността на рублата. Щатският долар никога не е бил нестабилен. Това, което се случва днес, шокира американците.

Нима американските елитни икономисти под ръководството на Йелън предлагат някои иновативни начини за борба с инфлацията? Да бе! Славеят на либералната икономика, нобеловият лауреат Пол Кругман току-що обясни на читателите на “Ню Йорк Таймс” с блестящ поглед, че рекордната инфлация е причинена – няма да повярвате – от неумереното увеличение на американските заплати. Разгневени читатели му обясниха в коментарите, че меко казано не е така, че заплатите са в застой от четиридесет години. Но Кругман не чете коментарите. Неговото предписание е да се намалят още повече заплатите. А защо да не ги намалят?

Вижте абсурдността на ситуацията: финансовият министър на страна с дълг от 30 трилиона, където рафтовете по магазините са празни, където хората не знаят как да оцелеят при покачването на цените на бензина и хляба, изнася лекции Китай - световната първа икономика, едва ли не как да се държи и какво да прави.

Не само това, САЩ са основният длъжник на нашата планета, а основният им кредитор е Китай. САЩ дължат на Китай повече от трилион долара. Въпреки това Вашингтон изисква нещо от Пекин.

Освен това Съединените щати нямат икономически лостове, за да повлияят на ситуацията. Американците вече страдат от ограниченията върху китайския внос. Да го ограничат още повече ли? Хората ще излязат на улиците. Да замразят дълга си към Китай? Е, всички вече разбраха, че листчетата с портрети на мъртви президенти струват по-малко от ушите на мъртво магаре. Трилион долара е голяма сума, но не е критична за Китай. Освен това рекордната инфлация на долара го обезценява точно пред очите ни. Този трилион вече е с 8,5 процента по-малко, отколкото преди година.

Разбирайки всичко това, американските елити вкарват оръжия в Тайван и прозрачно намекват, че ще настроят острова срещу Китай, точно както настройват Украйна срещу Русия. И тогава ще бъдат въведени поредните "адски санкции". И така, решейки световната икономика, те ще се опитат да оцелеят глобалната катастрофа.

Войната на длъжниците срещу кредиторите е начинът, по който икономистите описват съвременната конфронтация между колективния Запад и останалия свят. Държавите в тази ситуация се държат като негодник , загубил на карти - вместо да даде пари, той разкъсва ризата си на гърдите и вика: "Не ме пипайте, аз съм луд!"

Това е познатият ни неоколониализъм, само пронизан и облечен в нова реторика. Западните страни отдавна се опитват да ограбят останалия свят под предлог за „глобално затопляне“ (Някой друг помни ли какво е това?). След това се опитаха да осребрят пандемията, "да натрупат пачка” от ваксините. Сега специалната операция на Русия в Украйна се превърна в претекст за ограбване на така наречените развиващи се страни.

Целта и съдържанието на всички тези прословути санкции е да спрат и обезкървят икономиките на десетки държави. Не ги оставяйте да се развиват, иначе, не дай си Боже, ще преминат в ранг на развити. Ти умреш днес, а аз утре - това е всичко, което икономическите "ястреби" във Вашингтон чукват по различни начини.

Неслучайно страните по света гледат с такъв интерес как Русия оцелява днес под валяка на тези санкции. Широко използване на националната валута (плащане на дългове в рубли и прехвърляне на плащания за енергийни ресурси в рубли), подкрепа за бизнеса и населението, рязко увеличение на основния лихвен процент, забрана за търговия с акции за нерезиденти. За другите правителства всичко това е обектен урок за оцеляване.

Днес всичко зависи от това как Русия ще устои на този нереален натиск. Ако се справим, то по съвсем естествения ход на нещата ще станем лидер на освобождението от военно-икономическата задушаваща хватка, която Щатите и техните сателити хвърлиха на врата на целия свят.

Имаме добри шансове да спечелим и наистина да ръководим глобалното освободително движение. От диктата на транснационалните корпорации и лудите Вашингтонски политици, от сюрреалистичното отменяне на културата, от фалиралия долар. Освен това имаме и меката си сила. Международно разпознаваеми образи, лица, мелодии.

Тук нашата Лешникотрошачка е полезна. А също и Толстой с Достоевски и Прокофиев с Рахманинов. Всичко това трябва да се съхранява, пази, уважава, това не са просто стари мотиви или реплики от миналото, това е нашето оръжие в информационните битки на бъдещето. „Нашите мъртви няма да ни оставят в нужда“, каза по този повод един прекрасен руски поет.

Ето защо Западът отменя културата ни с такава ярост. Чувстват се застрашени. Съвременната глобална битка се разгръща на всички нива едновременно – от финансови транзакции до маневри на танкови бригади, от логистика до поезия, от балет до космос. Това е не само материална, но и духовна конфронтация.

Отказът на Русия да се предаде се проявява и в нежеланието ѝ да загуби достойнството си. Вижте с какво удоволствие братята украинци се правят на диваци, както западните господари им наложиха. Винаги са били страхотни с реалити предаванията. Работеха в тях сериозно до смъртта си, бяха готови на всякакви унижения, за да влязат в кадър. Определено загубихме от тях в това. Нима е за добро?

Днес със същия плам украинските нацисти инсценират своите кървави фалшификати, убивайки сънародниците си и живописно полагайки мъртви тела покрай пътищата. Това е украинската "култура" такава, каквато е. Тя е обречена на бурни овации от западните партньори. Така искат да видят покровителите им – пред тях да губят човешкия си вид и през цялото време да се кикотят нервно: стараем ли се, майсторе? Доволен ли е господарят?

Скорошна статия в британския вестник “Гардиън” се казва „Как псувните се превърнаха в оръжие на съпротива за украинците“ и възхвалява „ентусиазирания плам“, с който нашите небратя въвеждат нецензурни думи в самодейността си – от песни до плакати, от видео клипове до шеги в интернет. Това е добра, превъзходна култура. Точно това, от което се нуждаят варварите, които се отглеждат под строгия надзор на британски интелектуалци. Самите интелектуалци ще отидат в “Ковънт Гардън”, за да видят “Лешникотрошачката”. И нека подопечните диваци псуват и стрелят по руснаците. За какво друго ги бива?

Не че се борим за някакви артефакти от миналото. Планираме да спечелим битката за бъдещето.

 

[TruthSeeker]

По всичко личи, че всячески дразнят Русия от САЩ, и изглежда съвсем нормално, даже може би късно - 2000 ядрени бойни глави да полетят към САЩ, превантивно, защото иначе САЩ няма да се спре пред нищо, за да унищожи православието. Путин не веднъж е предупреждавал и не само САЩ, да не дразнят мечката, че може да не се събудят ако вземе да им писне.
Краварите май наистина не разбират, че ако Путин реши - САЩ няма да я има на картата.