И аз не подкрепям, някой да не остане с грешно впечатление, но това, което каза колегата в предишния пост за качество/цена/обслужване/доходи - няма как да си изкривя душата, така е. Както каза един счетоводител на друг, като бях на среща с тях, ние ако всичко фактурираме, направо сме загинали прави. Не че някой го прави, но като се замислим, нещата са така устроени, че никога не са работили в посока на бизнеса или потребителя. Да, всеки ще ми каже, че и държавата си има разходи и т.н., но все пак го има някъде баланса, проблема е, че не са толкова добри или опитни, за да го напипат и приложат.
Не съм видял толкова много мрънкане да има в Европа за цени, бедност и т.н. Тук дойде-недойде време я стачки, я протести. И все за неща, които са от значителна важност за съществуването на човека. Не е излязъл да мрънка, че няма мерцедес, излязъл е да мрънка, че на заплата 600 лева му искат вече почти 3 лева за литър бензин, което е 200 литра по груби сметки. И като не му се уважи гласа или не се вземе нещо като мерки, той си търси начини. Аз лично няма да легна да умирам, защото някой е решил, че ни е много евтино горивото. Просто сядам и го мисля, как е най-добре да си го сформирам с цел по-добро съществуване, даже се стига до момента и само със съществуване.
Та морала, когато се сблъска с нереалната обстановка, обикновено се случва това. Няма да видите друга алтернатива, защото просто индивида няма да го има, за да го мисли. Ще е спрял със съществуването си. Всеки си прави сметки и това, че ресурсите, с които се налага да оперира всеки ден го вкарват в трудности, той винаги ще си търси вратички. Имам познати, при които на заплата 1200 лв. започва да им текат разходи от 400 лв. наем, около 100 лв. ток, вода, нет, телевизия и прочие; 400 за храна и това е. До тук вече сме почти занулили прихода. Ходи после бъди честен и морален. Има и такива, но тогава имаме съвсем други възможности и приоритети. Всеки се старае, но трудно успява. Виждам такива хора, но в един момент, просто и те се предават. Просто ги притиска ситуацията.