Готвят европейски закон за затвор за редактори и журналисти

rak

Active Member
Предлагат ни закон за печата със затвор за редактори - източник

Отговорен редактор в периодично издание или издател (ако медията му не е вестник или списание) може да лежи в затвора за срок до 1 година, ако чрез изданието му е извършено престъпление. Това пише в закона за печата на германската провинция Бранденбург, предложен като основа на бъдещ български закон от дясната фондация "Конрад Аденауер".

Айде, свободата на словото, която и без това хич я няма, ако се приеме този закон, съвсем ще се стопи. А за интернет свободата - каквото било, било, скоро и нас ще ни хванат за гушите.
 
От: Готвят европейски закон за затвор за редактори и журналисти

Какво да кажа... просто на едни хора не им е изгодно да им разкриват мръсните игри и далавери :) Което ме навява на мисълта, че този закон ще бъде предложен и приет в България.

Тази година определено е годината на тъпизмите и предлагането на "невероятни" закони в полза на държавата.
 
От: Готвят европейски закон за затвор за редактори и журналисти

Винаги има правоверни, ревнители на правото и правилното слово. Непрекъснато се появяват подобни нещица.
Борбата за свобода никога не е приключвала.
 
От: Готвят европейски закон за затвор за редактори и журналисти

Предлагат ни закон за печата със затвор за редактори - източник

Отговорен редактор в периодично издание или издател (ако медията му не е вестник или списание) може да лежи в затвора за срок до 1 година, ако чрез изданието му е извършено престъпление. Това пише в закона за печата на германската провинция Бранденбург, предложен като основа на бъдещ български закон от дясната фондация "Конрад Аденауер".

Айде, свободата на словото, която и без това хич я няма, ако се приеме този закон, съвсем ще се стопи. А за интернет свободата - каквото било, било, скоро и нас ще ни хванат за гушите.

В Германия по принцип са си гестаповци. Все повече се доказва факта че "демокрацията" наистина е една илюзия която не съществува. И все повече и повече нещата отиват към диктатура. Демокрация съществува когато народа има думата, а не само властта. А нещата стават точно обратното. В коментара под статията един е писал за 5-тата власт това е народа! Това е доста интересно.

А за интернет - много ще им е трудно, интернета е най необятното пространство в което ако някой реши да не го проследят и знае как да го направи, няма да имат никога достъп до него. Блогърите например защитават най много свободата на словото в интернет, и не само в България, а в цял свят.
 
От: Готвят европейски закон за затвор за редактори и журналисти

Наказание би могло да се наложи и сега в случаи на клевета или когато има открито подбуждение към извършване на престъпление. Това новото обаче си е голяма глупост. Още малко и ще вземат да налагат групови наказания на хора, защото в тяхния район имало извършени престъпления.
 
От: Готвят европейски закон за затвор за редактори и журналисти

Предлагат ни закон за печата със затвор за редактори - източник

Така както го описват в затвора могат да попаднат и собствениците на някой форум, ако не забележат, че някъде има незаконно съдържание.
 
От: Готвят европейски закон за затвор за редактори и журналисти

Предлагат ни закон за печата със затвор за редактори - източник

Отговорен редактор в периодично издание или издател (ако медията му не е вестник или списание) може да лежи в затвора за срок до 1 година, ако чрез изданието му е извършено престъпление. Това пише в закона за печата на германската провинция Бранденбург, предложен като основа на бъдещ български закон от дясната фондация "Конрад Аденауер".

Айде, свободата на словото, която и без това хич я няма, ако се приеме този закон, съвсем ще се стопи. А за интернет свободата - каквото било, било, скоро и нас ще ни хванат за гушите.

Че то у нас има такъв действащ закон, не разбирам какво те учудва.

Промените в Наказателния кодекс, приети на второ четене, гласят, че “който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза подлежи на наказание лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет до десет хиляди лева, както и с обществено порицание. Предложението бе на депутата от ГЕРБ Милена Христова.
 
От: Готвят европейски закон за затвор за редактори и журналисти

Не е същото. В немския вариант собственикът/издателят носи отговорност и пере пешкира. Нашенският текст засяга само авторите.
 
От: Готвят европейски закон за затвор за редактори и журналисти

Добре, не е точно същото, а е дори по-зле, защото всеки автор да бъде съден за "подбуждане към омраза и насилие". Нали проблемът в случая е цензурата.
 
От: Готвят европейски закон за затвор за редактори и журналисти

Свободен Народ и Галерия значи ще си ходят много бързо... добре, че другата година след изборите ще се поуспокоят нещата като тоя педал се махне от управлението.
 
От: Готвят европейски закон за затвор за редактори и журналисти

Добре, не е точно същото, а е дори по-зле, защото всеки автор да бъде съден за "подбуждане към омраза и насилие". Нали проблемът в случая е цензурата.

Не е цензура. Няма държава по света, където всеки може да пише каквото си иска без последствия. В демократичните страни свободата на словото е заложена още в конституцията, но свободата да казваш каквото искаш не те освобождава от отговорността за думите, ако си извършил престъпление чрез написаното. Трябва да се прави разлика между свобода и отговорност. В случая с немския текст става дума за прехвърляне на отговорността от автора към трето лице, което подсигурява информационната платформа, а това е абсурдно. Точно това направи ФБР с Megaupload и понеже е незаконно сега дори няма да има дело срещу Дотком и компания. Няма как да съдиш производител на ножове за това, че с негов продукт някой е извършил убийство. Логиката е същата.
 
От: Готвят европейски закон за затвор за редактори и журналисти

Много добре знаеш, че това не е така. Няма вариант, в който човек да извърши престъпление чрез слово (изключвам открити призиви за убийство, макар че и тогава няма на лице извършено престъпление). Престъплението е действие, а не мисъл. Всъщност законът е формулиран така, че ако се наложи да бъде използван за репресии.

Няма как да съдиш производител на ножове за това, че с негов продукт някой е извършил убийство.
Кой, ако не собственикът/главният редактор трябва да носи отговорност за това какво пише в изданието?
 
От: Готвят европейски закон за затвор за редактори и журналисти

Има стотици варианти да се извършат престъпления чрез текстове и това няма нищо общо със свободата на словото. Заплахите за убийство, за побой и друго нанасяне на телесни повреди са престъпление. Всяването на паника чрез текст е престъпление, защото може да причини смърт. Лъжите също са престъпление, ако могат да нанесат вреди. Например ако чешмяната вода е отровена и някой напише, че е чиста, а после хората пострадат лъжецът ще отиде за дълго в затвора и напълно заслужено.

Собственик и главен редактор са коренно различни неща. Мърдок има десетки телевизии, вестници и сайтове. Ако в някой от тях бъде написана лъжа, това не значи че собственикът трябва да отиде в затвора. Ако жена ти сгази някого с кола, на която ти си собственик кой ще понесе съдебната отговорност? Ти или тя?

Клеветата също е престъпление. Изобщо, текстът е инструмент като всеки друг. С него може да се убива, ранява, краде и т.н. Напълно редно е всеки да си понесе отговорността, ако злоупотреби с правото си на свободно слово. Въпросът е тази отговорност да се носи само от този, който трябва. Най-голямата мечта на политиците с тоталитарни амбиции е да се прехвърли цялата отговорност върху собствениците на медии. Тогава наистина ще се ликвидира свободата на словото.
 
От: Готвят европейски закон за затвор за редактори и журналисти

Престъплението е действие, а не мисъл. Всъщност законът е формулиран така, че ако се наложи да бъде използван за репресии.

Да, но само ако тази мисъл остане в собствената ти глава. Когато човек въздейства на трети лица, то това може да се счете за съучастие или подбудителство. Ето един казус, който описва съучастие:

Съучастникът може само да допринесе за извършване на престъплението, без да участва в неговото изпълнение, като мотивира извършителя или като го улесни.
 
От: Готвят европейски закон за затвор за редактори и журналисти

Май ще приватизират и затворите в Европа. Искат да настигат САЩ по процент на затворниците.
 
От: Готвят европейски закон за затвор за редактори и журналисти

Това си мисля, че в България няма да мине. Т.е. да се приеме. Стига разбира се да уведомят народа, че има такъв проектозакон, а не си го приемат тихомълком. И ако опозицията не скочи. Но ще поживеем, ще видим.
 
От: Готвят европейски закон за затвор за редактори и журналисти

@Test, мисля че съм ги споменал. Въпросът е обаче, че тези закони се използват за най-лошия виц цензура - автоцензурата и по този начин всяко едно демократично общество се превръща в тоталитарно. Например, както в българския случай, какво значи подбуждане към омраза? Ако аз съм журналист и напиша антикомунистическа статия, това не е ли подбуждане към омраза спрямо комунистите? Ако съм журналист и изнеса материал, как компактно ромско население разграбва военни поделения из цяла България, то подбуждам ли към расизъм? По пътя на логиката, всяко едно разкритие, което разобличава властимащите в злоупотреби подбужда към насилие, защото в даден момент на хората им писва и излизат на улицата. Значи журналистите не би трябвало да имат право да пишат против политиците, против работодатели, които експлоатират работниците си или против компактни етнически групи, които се занимават основно с кражби?

В текстът пише - Отговорен редактор в периодично издание или издател (ако медията му не е вестник или списание) може да лежи в затвора за срок до 1 година, ако чрез изданието му е извършено престъпление.

Никъде не се споменава за собственик, грешката е моя.

Да, но само ако тази мисъл остане в собствената ти глава. Когато човек въздейства на трети лица, то това може да се счете за съучастие или подбудителство.
Това е адски разтегливо понятие. Кой може да докаже, че мотивацията някой да извърши престъпление е следствие на нещо, което е прочел? Има ли такива случаи в съдебната практика? То по тази логика, аз мога да гледам Декстър и утре да изляза и да разфасовам някой скитник или да гледам порнографски материали и утре заблуден от разкрепостеността на жени в тях, да изляза и да си опитам късмета.

Не е ли логично да се докаже взаимовръзката между печатен материал и престъпление, след като се извърши престъплението, а не преди това да се наказва автора на материала, защото той евентуално можел да подбуди някой да извърши нещо?
 
От: Готвят европейски закон за затвор за редактори и журналисти

Един от най-пресните подобни случаи е за онази ясновидка, която беше писала в блога си нещо за земетресенията в Перник и я погнаха от прокуратурата за насаждане на паника. Има и откровени съдебни абсурди като този с вече осъдената за клевета журналистка, която я признаха за виновна, че изнесла лъжливи факти, въпреки че имаше запис с интервю на човека, когото е цитирала в материала. Просто не й позволиха да използва записа в съда и нямаше друг начин да докаже истинността на цитираната информация. Законите ни са много зле и всеки ги тълкува както си иска, но това не значи, че не трябва да има някаква регулация.
 
От: Готвят европейски закон за затвор за редактори и журналисти

Това е адски разтегливо понятие. Кой може да докаже, че мотивацията някой да извърши престъпление е следствие на нещо, което е прочел? Има ли такива случаи в съдебната практика? То по тази логика, аз мога да гледам Декстър и утре да изляза и да разфасовам някой скитник или да гледам порнографски материали и утре заблуден от разкрепостеността на жени в тях, да изляза и да си опитам късмета.

Не е ли логично да се докаже взаимовръзката между печатен материал и престъпление, след като се извърши престъплението, а не преди това да се наказва автора на материала, защото той евентуално можел да подбуди някой да извърши нещо?

По смисъла на закона не е необходимо констатирането на престъпление, което е следствие от дадени действия. Подбудителството е престъпление само по себе си. Да, има такива случаи - през 1991 г. е повдигнато обвинение срещу "Ку Ку" за предаване със симулация на авария в АЕЦ "Козлудуй" (чл. 326 от НК за заблуждаващи знаци за злополука, всяващи тревога).
 

Горе