От: Днес довърших първата си приказка
Верно е малко възлигаво...
но пък за такъв сорт писания се вписва в общия пейзаж
няколко препоръки по мое мнение:
в началото сравненията ми дойдоха възмножко, чак по едно време се усетих че чета без да сващам смисъла и се връщах. Съвета ми е вместо сравнения вкарай реализъм в описанието. Сравненията са хубаво нещо ама с мярка - не можеш да сложиш на тортата десет пакетчета ванилия за да стане по-хубава, трябват брашно, яйца, набухвател, крем, украса и т.н.
в историята липсва реалистичност - тваТони малко кат цигане го докарах. С туй "како" направо си го представих един малък сач, дето проси по вратите докат мазния му баща се налива в кръчмата. Що така ли? Ами щото липсва реализъм на предварителното описание. Ако Анито беше поставено в средата на Андерсенова приказка или поне в българска Възрожденска къща - да, ама за мен до последно Анито живееше в конвенционална панелка.
Трето - образите на майката и бащата хич ги няма. Начи просто влизат от нищото и се радват на картината? Нереалистично е. Просто оттам идва твърде сладникавия мирис на историята, за сметка на киселия привкус (като торта с десет пакетчета ванилия). Не става ясно де са били майката и бащата и са изоставили малко момиченце само в къщи. Да ти кажа в един момент си мислех, че ще се върнат от родилния дом и това ще бъде подаръка - братче. Някак си по се вписваше в реализма на картината като цяло. Пак щеше да е коледно-лигаво, но доста по-обяснимо.
Кат за първи опит не е зле - докарал си го на вид и на цвят ама на вкус има още да се работи, най-вече - повечко съставки и по-умерено с ванилията.