Доста рових из законите, във връзка с форсираното пренасочване на издателите към Гугъл-Ирландия, и стигнах до едно интересно заключение - държавата - България, почти няма шанс, освен при детайлна ревизия, да разбере за тези доходи.
В случая издателят се явява доставчик на услуга за Гугъл Ирландия. Като такъв е длъжен да се регистрира по ДДС и самият той да подава VIES декларация. Но ако забрави да го направи, държавата няма изобщо как да научи за сделката.
От отсрещната страна Гугъл Ирландия подава своите справки-декларации по ДДС, и дневници за покупки и продажби. Но ги подава в Ирландия. Много е съмнително Ирландия да предоставя на България в електронен формат всички дневници за покупки и продажби от всички ирландски фирми. По-скоро бих допуснал обратното - България да предоставя VIES декларациите, защото те са по-малки и по тях да се прави засечка. Най-вече, защото ДДС-то трябва да се начисли в Ирландия, а не в България. Т.е. за целите на ДДС процедурата, е логично българският VIES да ходи в Ирландия, а не фирмените дневници от Ирландия да идват в България. Реално България няма данъчен интерес, защото не може да събира данъци върху тези обороти.
Не съм ровил да гледам какво представлява тази декларация в Ирландия и тези дневници, но ако е подобна на българската, то тогава по нея не може да се установи лесно контрагентът, дори и да бъде предоставена на България. В дневника на покупките - където се отразяват всички покупки, има поле за име и номер по ДДС. Но като нямаш такъв номер, остава само името. Което ако е "Петър Петров", просто данъчните не могат автоматично да разберат кой си.
Т.е. доколкото успях да се разровя, до българската НАП няма да дойде информация, че Гугъл Ирландия е пратила 200 долара по Уестърн Юнион до Петър Петров. Т.е. НАП няма как да хване и плоския данък и осигуровките.
Разбира се, при основна проверка, те може да изискат справки от Ирландия. Но само при проверка.
Ако има някой счетоводител тук, може да внесе яснота, и евентуално успокоение по въпроса. Данните от дневниците на Гугъл Ирландия в Ирландия ли си остават, или щъкат из целия ЕС.
В случая издателят се явява доставчик на услуга за Гугъл Ирландия. Като такъв е длъжен да се регистрира по ДДС и самият той да подава VIES декларация. Но ако забрави да го направи, държавата няма изобщо как да научи за сделката.
От отсрещната страна Гугъл Ирландия подава своите справки-декларации по ДДС, и дневници за покупки и продажби. Но ги подава в Ирландия. Много е съмнително Ирландия да предоставя на България в електронен формат всички дневници за покупки и продажби от всички ирландски фирми. По-скоро бих допуснал обратното - България да предоставя VIES декларациите, защото те са по-малки и по тях да се прави засечка. Най-вече, защото ДДС-то трябва да се начисли в Ирландия, а не в България. Т.е. за целите на ДДС процедурата, е логично българският VIES да ходи в Ирландия, а не фирмените дневници от Ирландия да идват в България. Реално България няма данъчен интерес, защото не може да събира данъци върху тези обороти.
Не съм ровил да гледам какво представлява тази декларация в Ирландия и тези дневници, но ако е подобна на българската, то тогава по нея не може да се установи лесно контрагентът, дори и да бъде предоставена на България. В дневника на покупките - където се отразяват всички покупки, има поле за име и номер по ДДС. Но като нямаш такъв номер, остава само името. Което ако е "Петър Петров", просто данъчните не могат автоматично да разберат кой си.
Т.е. доколкото успях да се разровя, до българската НАП няма да дойде информация, че Гугъл Ирландия е пратила 200 долара по Уестърн Юнион до Петър Петров. Т.е. НАП няма как да хване и плоския данък и осигуровките.
Разбира се, при основна проверка, те може да изискат справки от Ирландия. Но само при проверка.
Ако има някой счетоводител тук, може да внесе яснота, и евентуално успокоение по въпроса. Данните от дневниците на Гугъл Ирландия в Ирландия ли си остават, или щъкат из целия ЕС.
