В кой век живеем, че смяна на религия да се счита за предателство? Всеки трябва сам да избира за себе си и да не му пука от мнението на останалите. Нека започна така - всеки човек е вярващ, без значение в какво, но всеки вярва в нещо. Смятам, че без значение в какво вярват родителите, те трябва да оставят правото на избор на детето си, за това в какво да вярва то. Както при професиите, не може да налагаш на сила детето ти да се занимава със същото като теб.
И тук идва съвсем естествено следното, че едно дете, един човек, който сам си е избрал пътя, имал е свободата и тн, е почти невъзможно да се влюби и ожени за човек, който би бил сляпо завладян от религия, че да иска и другият да вярва в това. Поне от моя гледна точка, не си представям, че дори е възможно, това би ме отблъсквало дори, да ми се натрапва да вярвам в нещо, такива задължения спрямо другия, не са любов за мен.