въпроси, отговори, теория и практика
За този материал
Този малък документ има за цел да изясни на всеки, който желае както се случва към момента със личната ни комуникация – през Интернет и чрез мобилните ни телефони.
Малко предистория
Преди доста години Европейският парламент прие една директива( Директива 2006/24/ ЕО) с която препоръча на държавите-членки да въведат задържане на данни в техните законодателства.
Предложението за следене на информационния трафик ще разкрие кой на кого се е обаждал и изпращал имейли, какви сайтове са посещавали хората и дори къде са били с мобилните си телефони. На телефонните компании и доставчиците на Интернет услуги ще бъде наредено да запазват цялата информация за трафика на клиентите си. Достъп до тези данни ще бъде даден на полицейските власти и разузнавателните агенции в Европа. Различни предложения в Брюксел съдържат различни периоди на пазене на информацията - от 6 месеца до 4 години.
Задържането на данни е агресивен метод, който се намесва в личния живот на 450 милиона души в Европейския съюз. Задържането на данни е политика, която безпрецедентно разширява правата на полицейско наблюдение. В същото време нарушава много от инструментите, гарантиращи човешките права в Европа, като Директивите за защита на данните и Европейската конвенция за правата на човека.
Задържането на данни означава, че управляващите могат да се намесват в частния ви живот и личната ви кореспонденция, без значение дали сте заподозрян извършител на престъпление или не. Задържането на данни не е решение на проблемите с тероризма и престъпността.
През м. юли 2005 г. Европейският парламент прие доклад от члена на ЕП Александър Алваро относно плана за задължително задържане на данни. Заключението от доклада е, че предложението е прекомерна мярка. Също така, докладът поставя под въпрос необходимостта, ефективността и големите разходи за телекомуникационната индустрия и потребители.
Никъде в Европа не е проведено проучване, което да потвърди необходимостта от създаване на база данни от такъв мащаб и която да съдържа толкова поверителна информация, за нуждите на борбата с тероризма.
Нападенията срещу Лондон (атаките на метрото), които станаха причина за обсъжданията в директивата са нападения срещу човешките права.
Защитаването на тези права е от особена важност, когато обществото и управляващите са изправени пред криза. Възможно най-лошата реакция би била застрашаването на тези внимателно изработени права с панически отговор.
Отговор на тероризма под формата на масово наблюдение би довел до невероятен успех за извършителите на нападенията: цялостно подкопаване на нашите ценности.
Какво точно се случва в момента.
По силата на няколко гласувания на Закон за електронните съобщения (ЗЕС) и редица скандали в два Парламента към момента на писане на този материал (02.2011) всички доставчици на информационни услуги, а именно доставчици на Интернет и мобилни оператори са длъжни да
запазват за 1 година следните данни за всеки от вас:
За мобилния ви телефон, за всеки разговор:
С кого сте говорили и колко време
къде сте се намирали (точното ви местоположение с точност до 10 метра и по-малко)
Кой точно сте вие, с кого точно говорите (с лични данни)
За Интернет комуникацията ви:
1.
2. 3. 4.
5. 6.
Наборите от IP адреси и по кое време за ползвани - идентификацията IP адрес - физическо лице, ще се прави от доставчика ви на Интернет.
Каква комуникация сте си водили и с кого
На кого сте изпращали e-mail, кога и колко пъти
С кого сте си говорили, използвайки телефония (примерно SIP), колко пъти и колко
време
С кого сте си чатили, ползвайки средства за мигновени съобщения - колко пъти с кого и
колко време
Какво сте правили в световната мрежа
Лични данни?
Това разбира се, не са лични данни, но са достатъчни за разпознаването ви, както и за проследяване на местоположението ви. Нека да ви дам няколко примера какво може да се направи със тези данни.
Следенето на практика.
Станахме свидетели в последно време на хиляди начини секретни данни да изтекат в публичното пространство, както и да се появяват флашки с всичко с което ви е нужно за да навредите на някого.
Ето три примера, който могат да опишат какво само може да се прави с тези данни, които ние доброволно предоставяне на МВР, ДАНС и други служби, най-често без да знаем:
Журналистът
Винаги е по-лесно да се представи една концепция визуално, облечена с думи, отколкото само да се опише. Ето затова, ви предлагам да сравним тези две картинки.
1) Това е както трябва да се случва:
Всеки един журналист има конституционно гарантирано право да пази тайната на източника си, ако това застрашава неговата свобода, неприкосновеност или по други съображения. Това е както един демократичен процес трябва да работи.
Какво се случва със влизането на задържането на данните. Както е модерно, нека да “спукаме балона” на гарантираните права на двамата “герои”:
2) Това се случва в момента:
Достатъчно е един от двамата да проведе разговор или да напише email и тайната на източника, остава само имагинерна измислица във волята на законодателя преди .. доста години.
Сигурно ще се запитате, кой би го направил това? Кое правителство или кой човек, не би ИСКАЛ да знае, кой има уличаващи данни за него? Все още ли мислите, че всичките ни тайни са наша собственост?
Гривната
Гледали сме по филмите как на престъпниците им слагат гривна на ръката или на крака за да може да ги следят къде ходят или да не се отдалечават на 100 метра от жилището си. Всеки един от нас, близо 99% от населението, разполага с мобилен телефон, някой с два или три.
За да може да работи той, периодично, без да говорите по него, съобщава на мобилния оператор къде се намира и мобилния оператор записва това местоположение, нещо повече, чрез ЗЕС ще се събира информация, която да може да локализира човека с точност до 30 метра за голям град и 200 за извън града. Без да знаете, вие бивате следен, доброволно и всеки, който би искал да знае къде се намирате, може да направи справка. Разбира се веднага можете да сметнете това за добра идея, но ви съветвам да помислите пак. Искате ли ВСИЧКИ да знаят къде ходите? Не цените ли собствената си неприкосновеност?
Досието
По старите от нас, знаят за досиетата. Половината българи доносничеха за другата половина на специалните служби, за да могат да си купят луканка, такъв беше живота. Тези досиета се използваха за мръсни цели - за изнудване, за изтребване на хора в лагери, за натиск, за политически и граждански шантаж и за какво ли не.
Сега "благодарение" на технологиите този тип информация се събира автоматично - кого познаваш, къде се намираш, с кого си говорил, колко често, какви услуги използваш и още много неща, за да се направи едно ново електронно досие за теб.
Чрез тези данни, които разбира се, не включват съдържанието на съобщенията, може да се проследи какво си правил през последната една година, с кого и колко пъти. Могат да се направят много пресечки на тази статистическа информация, която е свободно достъпна за всеки един гражданин.
Не бяхме ли невинни до доказване на противното? Защо ни следят тогава? Наистина, тази мярка ми се струва на аналогична, всеки един гражданин да бъде съпровождан от полицай докато се движи и си върши работата.
Знаете ли какво са социалните мрежи?
продължение в блога->
За този материал
Този малък документ има за цел да изясни на всеки, който желае както се случва към момента със личната ни комуникация – през Интернет и чрез мобилните ни телефони.
Малко предистория
Преди доста години Европейският парламент прие една директива( Директива 2006/24/ ЕО) с която препоръча на държавите-членки да въведат задържане на данни в техните законодателства.
Предложението за следене на информационния трафик ще разкрие кой на кого се е обаждал и изпращал имейли, какви сайтове са посещавали хората и дори къде са били с мобилните си телефони. На телефонните компании и доставчиците на Интернет услуги ще бъде наредено да запазват цялата информация за трафика на клиентите си. Достъп до тези данни ще бъде даден на полицейските власти и разузнавателните агенции в Европа. Различни предложения в Брюксел съдържат различни периоди на пазене на информацията - от 6 месеца до 4 години.
Задържането на данни е агресивен метод, който се намесва в личния живот на 450 милиона души в Европейския съюз. Задържането на данни е политика, която безпрецедентно разширява правата на полицейско наблюдение. В същото време нарушава много от инструментите, гарантиращи човешките права в Европа, като Директивите за защита на данните и Европейската конвенция за правата на човека.
Задържането на данни означава, че управляващите могат да се намесват в частния ви живот и личната ви кореспонденция, без значение дали сте заподозрян извършител на престъпление или не. Задържането на данни не е решение на проблемите с тероризма и престъпността.
През м. юли 2005 г. Европейският парламент прие доклад от члена на ЕП Александър Алваро относно плана за задължително задържане на данни. Заключението от доклада е, че предложението е прекомерна мярка. Също така, докладът поставя под въпрос необходимостта, ефективността и големите разходи за телекомуникационната индустрия и потребители.
Никъде в Европа не е проведено проучване, което да потвърди необходимостта от създаване на база данни от такъв мащаб и която да съдържа толкова поверителна информация, за нуждите на борбата с тероризма.
Нападенията срещу Лондон (атаките на метрото), които станаха причина за обсъжданията в директивата са нападения срещу човешките права.
Защитаването на тези права е от особена важност, когато обществото и управляващите са изправени пред криза. Възможно най-лошата реакция би била застрашаването на тези внимателно изработени права с панически отговор.
Отговор на тероризма под формата на масово наблюдение би довел до невероятен успех за извършителите на нападенията: цялостно подкопаване на нашите ценности.
Какво точно се случва в момента.
По силата на няколко гласувания на Закон за електронните съобщения (ЗЕС) и редица скандали в два Парламента към момента на писане на този материал (02.2011) всички доставчици на информационни услуги, а именно доставчици на Интернет и мобилни оператори са длъжни да
запазват за 1 година следните данни за всеки от вас:
За мобилния ви телефон, за всеки разговор:
С кого сте говорили и колко време
къде сте се намирали (точното ви местоположение с точност до 10 метра и по-малко)
Кой точно сте вие, с кого точно говорите (с лични данни)
За Интернет комуникацията ви:
1.
2. 3. 4.
5. 6.
Наборите от IP адреси и по кое време за ползвани - идентификацията IP адрес - физическо лице, ще се прави от доставчика ви на Интернет.
Каква комуникация сте си водили и с кого
На кого сте изпращали e-mail, кога и колко пъти
С кого сте си говорили, използвайки телефония (примерно SIP), колко пъти и колко
време
С кого сте си чатили, ползвайки средства за мигновени съобщения - колко пъти с кого и
колко време
Какво сте правили в световната мрежа
Лични данни?
Това разбира се, не са лични данни, но са достатъчни за разпознаването ви, както и за проследяване на местоположението ви. Нека да ви дам няколко примера какво може да се направи със тези данни.
Следенето на практика.
Станахме свидетели в последно време на хиляди начини секретни данни да изтекат в публичното пространство, както и да се появяват флашки с всичко с което ви е нужно за да навредите на някого.
Ето три примера, който могат да опишат какво само може да се прави с тези данни, които ние доброволно предоставяне на МВР, ДАНС и други служби, най-често без да знаем:
Журналистът
Винаги е по-лесно да се представи една концепция визуално, облечена с думи, отколкото само да се опише. Ето затова, ви предлагам да сравним тези две картинки.
1) Това е както трябва да се случва:
Всеки един журналист има конституционно гарантирано право да пази тайната на източника си, ако това застрашава неговата свобода, неприкосновеност или по други съображения. Това е както един демократичен процес трябва да работи.
Какво се случва със влизането на задържането на данните. Както е модерно, нека да “спукаме балона” на гарантираните права на двамата “герои”:
2) Това се случва в момента:
Достатъчно е един от двамата да проведе разговор или да напише email и тайната на източника, остава само имагинерна измислица във волята на законодателя преди .. доста години.
Сигурно ще се запитате, кой би го направил това? Кое правителство или кой човек, не би ИСКАЛ да знае, кой има уличаващи данни за него? Все още ли мислите, че всичките ни тайни са наша собственост?
Гривната
Гледали сме по филмите как на престъпниците им слагат гривна на ръката или на крака за да може да ги следят къде ходят или да не се отдалечават на 100 метра от жилището си. Всеки един от нас, близо 99% от населението, разполага с мобилен телефон, някой с два или три.
За да може да работи той, периодично, без да говорите по него, съобщава на мобилния оператор къде се намира и мобилния оператор записва това местоположение, нещо повече, чрез ЗЕС ще се събира информация, която да може да локализира човека с точност до 30 метра за голям град и 200 за извън града. Без да знаете, вие бивате следен, доброволно и всеки, който би искал да знае къде се намирате, може да направи справка. Разбира се веднага можете да сметнете това за добра идея, но ви съветвам да помислите пак. Искате ли ВСИЧКИ да знаят къде ходите? Не цените ли собствената си неприкосновеност?
Досието
По старите от нас, знаят за досиетата. Половината българи доносничеха за другата половина на специалните служби, за да могат да си купят луканка, такъв беше живота. Тези досиета се използваха за мръсни цели - за изнудване, за изтребване на хора в лагери, за натиск, за политически и граждански шантаж и за какво ли не.
Сега "благодарение" на технологиите този тип информация се събира автоматично - кого познаваш, къде се намираш, с кого си говорил, колко често, какви услуги използваш и още много неща, за да се направи едно ново електронно досие за теб.
Чрез тези данни, които разбира се, не включват съдържанието на съобщенията, може да се проследи какво си правил през последната една година, с кого и колко пъти. Могат да се направят много пресечки на тази статистическа информация, която е свободно достъпна за всеки един гражданин.
Не бяхме ли невинни до доказване на противното? Защо ни следят тогава? Наистина, тази мярка ми се струва на аналогична, всеки един гражданин да бъде съпровождан от полицай докато се движи и си върши работата.
Знаете ли какво са социалните мрежи?
продължение в блога->
