За Арменския поп

VPenkov

VPenkov

New Member
Абе, винаги съм се чудел – откъде идва тоя лаф?
Или е поредният корпоративен лаф, който просто се знае? :)
 
От: За Арменския поп

Един познат арменец ми обясни, че лафът първоначално е бил в следствие на това, че непокорни българи ги били заточвали не знам си къде, примерно в Мала Азия и там имало арменска църква и духовници по които се пращали поздрави - с една дума, че е жив човека. Казвало се "Много поздрави от Арменския поп", явно до наши дни се е повидоизменило и по смисъл. Нещо такова съм запомнил, макар да бях на няколко ракии :)
 
От: За Арменския поп

Идва от простия факт, че арменски попове няма тъдявата.
 
От: За Арменския поп

Това, което ти каза колегата redrum е напълно вярно, аз просто ще ти представя по-дългата версия :
Историята е от годините на османското владичество, когато десетима българи били заточени в Диарбекир и осъдени на смърт чрез обесване. Арменският архиепископ бил много близък приятел с турския султан и всеки четвъртък двамата пиели кафето си, докато играят табла. Семействата на осъдените се побъркали от мъка и започнали да търсят път до султана, за да молят прошка. Но все удряли на камък. Докато не ги посъветвали да потърсят помощ от арменския архиерей, който да опита да отмени смъртното наказание. Отче, само ти можеш да ги спасиш, защото си най-довереният приятел на султана, изплакали роднините. Свещеникът се обърнал към тях с "братя християни" и обещал да направи каквото е по силите му. На поредната среща в четвъртък той казал на султана: "Имам една молба, но ме е страх да ти кажа. Знам, че твоята дума надве не става". След като султанът казал, че е готов да му услужи, арменският архиерей се престрашил да помоли за отмяна на смъртното наказание. Султанът отсякъл, че вече е дал дума, но, в крайна сметка, не могъл да откаже на приятеля си. Арменецът паднал на колене и казал, че никога няма да забрави тази добрина. Така този християнски свещеник, останал безименен, се е превърнал в събирателен образ на много арменски духовници, които по време на турското робство безкористно са помагали на хилядите български заточеници в Мала Азия.

Това е истинската история за арменския поп. Прословутият израз "Иди се оплачи на арменския поп" днес обикновено се тълкува като "Няма кой да ти помогне, забрави, тая работа няма да стане". Но арменският поп помага.

Източник : http://realist.blog.bg/lichni-dnevn...nskiia-pop-i-istinskata-istoriia-za-ar.386314
 
Някога в Диарбекир нашето духовенство се е ползвало с изключително голямо доверие пред Конака. Имало е случаи, където с посредничеството на арменския духовен глава пред висшестоящи органи, наши духовници са успявали да спасят от бесилото революционери.
Във връзка с това ще ви разкажем една легенда за отец Степан, в която може би има голяма доза истина.
Революционери, млади момчета, които едва са осъзнавали своята постъпка, били осъдени от турското правосъдие на най-тежкото наказание - да бъдат обесени. Тогава дядо Степан наредил да се натоварят в една каручка 20 тикви. С нея той се явил пред онзи, от когото зависела съдбата на революционерите. Приели го с голяма почит и уважение, защото той бил благ духовник и правил много добрини също и за турския народ. Радвайки се на това уважение, отецът казал така:
- Аз чух, че 20 млади момчета са извършили някакво деяние и ще бъдат обесени, но тези момчета са като тиквите - едва ли са осъзнавали какво са вършели. Предлагам да разменим 20-те тикви срещу главите на момчетата.
Молбата му била уважена. От всичко това произтича изразът "да се оплачеш на арменския поп" - от голямото влияние, което този духовник е имал...
Увеличете...
Едно от многото обяснения. =)
 
От: За Арменския поп

Много преди да се появи институцията, обозначавана с крайно неблагозвучната дума “омбудсман”, българите имат своя “обществен посредник” или “народен защитник”, както се превежда скандинавският термин. И това е вездесъщият, макар и останал безименен християнски свещеник, обезсмъртен в пословицата “Оплачи се на арменския поп!”.
Всъщност, въпросният поп е събирателен образ на много арменски духовници, които по време на турското робство безкористно са помагали на десетки български заточеници в Диарбекир и изобщо в Мала Азия. Има много летописи, където се разказва каква роля са играли арменските духовници за освобождаване на българските революционери от занданите, за моралното и материалното им подпомагане. Христо Ботев в своя вестник "Знаме" публично благодари на тамошния арменски владика "за добрите му християнски дела". Арменската патриаршия и арменските духовници активно са съдействали за утвърждаването на Българската екзархия, за нейното настаняване в един от арменските квартали в Цариград, за предоставяне на арменски църкви за богослужение на български език.
Увеличете...
Друго обяснение, т.е. по-добро обяснение от моите пиянски спомени :)
 
От: За Арменския поп

Да много версии но по смисъл винаги са едни, макар при нас вече са се изменили, но пак смисъла е един и сега :D
 
От: За Арменския поп

Хаха, аз пък сърчнах час преди да пусна темата и веднага отпадна като опция.
Anyway, горните истории звучат правдоподобно... ;Р
 
Трябва да си влезнал или регистриран, за да отговориш тук.

Горе