В 12и клас на никой не му е проблем да си носи учебниците - аз например имах сигурно 3-4 максимум и ми трябваше по 1 стабилно. Всичко друго беше копирани материали за седмицата - 5-6 листа.
Изключвам възможността за таблети - много пари са а и като се развали кой ще поема грижата? Или ще прокламираме материализъм до дупка - да ги гледаме като писани яйца? Повечето хора записват децата в държавни у-ща, защото не могат да си позволят частно. А и не ми се вярва учебниците или таблетите да са много по-евтини от сега (защото в тая страна няма такова нещо като логика!). Т.е. не само ще трябва да се купи учебник, ами и таблет.
Проблемът според мен също е и финансов, но и рационален - пък и манталитетът пак идва на власт. Ако има компютри - учениците няма да се виждат. Аз в СУ едва успявах да видя какво става пред оная щайга от 19 (мисля) инча! И тъй като е важно да се показва на учениците нагледно - трябва да има връзки учителски екран-табло. Тогава идва въпросът - как ще накараме застаряващото учителско потекло в общинските училища да се научи да работи като дори и преподавателите ми по информатика в СУ предпочитаха да не пускат собствените си компютри?
Още един проблем - децата искат да си играят и не обичат да внимават - манталитет. Въпросът е да им се даде шанса да играят по време на час, но да е под надзор и с мярка. Ако сложиш 1 1вокласник пред 17 инча екран - той целият ще се скрие и стой и гледай какво става и по чина, и по екрана и на екрана и по съседчето и т.н.
После - как ще прехвърлят информацията - вкъщи/училище?
А и мислите ли за правилно да облъчвате децата по буквално цял ден? Все пак това не е много хубаво - и без това играят или браузват постоянно. Ако и в училище е така? А какво става с някой, който не може да си позволи 150$? Виновен ли е, че няма пари в семейството? как ще се чувства около другите, които имат?
Още нещо - ръкописната писменост. Как ще я опазим така? Аз вече, макар и филолог, като се опитвах постоянно да работя в е-формати и по е-начини, сега почеркът ми е още по-отвръщаващ от преди. Нечетим за никого друг освен за мен си.
А за шкафчета - в мойто училище има - почти всяка стена е осеяна с такива. Като бях 11-12кл и казаха, че за минимална сума ще дадат ключ на учениците за лично шкафче. Отлично, но дори и за тези мини пари (не се сещам колко, но като се сетя ще кажа) родителите не искаха. Който имаше - ползваше, който не - не. Но пак - за над 1000 ученика няма как да се подготви всичко. Все пак, вече не знам как е. Остарях, мина време - може и да са намерили начин.
Просто това е един проект, който има нужда от много МНОГО мислене от икономическа, здравна и психологическа гл.т. Не е лесно решение. Някои у-ща още сега ще ти позволят да и носиш учебника на ебуук. Сигурна съм, че аз ако се бях сетила нямаше да имам проблеми. Въпросът е защо това е поставя на национално ниво като ферта, а не на одителски съвет във всяко училище? Или на родителска среща? Таблетите имат начин за писане, пък ако не се оправя детето - на ръка отстрани.
