Грижи немаш.
Зимаш една убааа кисела зелка, ама едра и с неразкъсани листа. Приятно кисела, да не е някакъв вкислоч, аз обичам да добавям хрян и кочан царевица за да стане по-файска. И листата трябва да са с равномерен восъчно бял до бледо жълт цвят (захаросан акациев мед)
Две глави кромид лук нарязваш на куПчитъ, ситно
Две пакетчитъ каймица ама по-мазничка. За предпочитане от добре угоявано с царевица прасе, което не е умъртвено в кочината с л...та (няма причина просто ме е гнус)
Чаена чашка ориз, ама не някой на промоция дето камъните са повече от оризченцата. Измиваш ориза девет пъти, докато спре да пуска вода с цвят на саламура
Сол, червен пипер, черен пипер, чубрица в промишлени количества и една малка тайна (не на оная лигла Маги - моя си) - две-три скилидки чесън
Начи:
Мяташ ориза да се запържи, докато започне да става прозрачен. Така оризчетата стоят цели а не като крем в студентски стол
Като ориза започне да се жалва от температурата фърлаш и куПчитътъ лук. Гледай да не прегори лука.
Фърляш каймицата и хубаво омесваш всичко с дървена лъжица от череша, в краен случай бук. В никакъв случай чам (също няма значение - просто ми е интересно от къде ще я намериш)
С жест на водещ телевизионно шоу добавяш сол (ама внимавай щото каймата е солена), червен пипер, черен пипер (по-нежно), чубрицата и тайната съставка.
Пускаш на по-бавен огън - 160-180 и не забравяш да долееш вода. Чат пат към две чаши
Когато започнат да ти капят лигите от миризмата, значи всичко е готово. Махаш плънката от котлона и я оставяш да поизстине. Е, ако предпочиташ може да я пипаш и вряла, но аз не съм пробвал - може и да влияе на вкуса.
Следващия момент е много важен. С добре наточен нож, тихо се приближаваш до зелката, по възможност в гръб. Доказано е, че стресът при заколението влияе зле на качеството на получения продукт, така че се постарай зелката да не те усети преди да си и забил ножа точно зад чуканчето. След като спре да мърда, нежно изрязваш повредените листа (ако има такива) и още по-нежно изрязваш листата от остатъците от чукана (аз лично го махам, но има разни джелати, които си го оставят така да вкисне - аборигени). Внимателно сортираш листите по големина и се заемаш със сгъването на сърмите.
Сърма се сгъва по много прост начин - ако не си ходил в казармата, помоли баща, дядо, брат или друга балама, която не е успяла поради набора си или поради някакви други обстоятелства да се отърве от това преживяване, да ти помогне. Недостатъкът на помощта, е че ще ти се наложи няколко часа да слушаш случки и преживявания от Начинът на сгъване на сърма е едно към едно със сгъването на така наречената "скатка". Т.е хващаш най-голямото - шубата ( в случая листото), нарунтваш всичко останало на добре сбито кълбо (в случая слагаш една-две лъжици смес в зависимост от големината на листото) и пристягаш всичко с ръкавите на шубата.
Нареждаш готовите сарми като врабчета под стряха, слагаш им една чиния отгоре и отново ги мяташ на котлона за 40-50 минути на 160 градуса. По-цивилизован начин е да ги наредиш в тава, да ги покриеш с домакинско фолио, защото имаш опцията да ги запечеш леко след като са готови и творението ти да добие по-търговски вид.
Добър апетит!
ПП баси ся отде да намеря кисела зелка?!?!