happyslacker
New Member
Класическата форма на протест е да се съберат една група хора около важна сграда (парламента например) и да скандират нещо, да носят плакати, евентуално да хвърлят домати (или други неща) по сградите и т.н. Някои даже нападат полицаите.
Само че кой реално е потърпевш от тези неща? Полицаите, които просто спазват законите са реално потърпевши, също така щетите по сградите и всички разходи са за сметка на държавата или частните собственици (ако има изпочупени витрини и т.н.). В крайна сметка всичко това е за сметка на данъкоплатците - държавата вместо да даде пари за нещо полезно (или за нещо корупционно), ще ги даде за ремонт на оплесканата с домати (или даже изпотрошена и опожарена) сграда на парламента.
Класическата гледна точка, че виновни са онези хора в парламента. Но така ли е в действителност? И дали в резултат на протеста по някакъв начин на тях им се нанася вреда, налага им се наказание? Целта на протеста каква е? Да се накажат виновните, да се чуе мнението на гражданите, да се промени нещо? Как струпването на една група хора и хулиганските им действия наказват по някакъв начин виновните? И дали не се случва нещо друго - наказване на невинните? (Не разглеждам случая когато тълпата бие и/или екзекутира намиращите се в парламента. Надявам се чак до там да не се стигне.)
Съществуват различни гледни точки за това кой е виновен (и трябва да бъде наказан). Обърнете внимание, че аз само споменавам за гледните точки по този въпрос, не твърдя за нито една от тях, че е правилната.
Ако допуснем, че гражданите са виновни, протестите би трябвало да са насочени срещу тях. Кой обаче ще протестира? Гражданите? Значи ще протестираме срещу себе си? Няма ли да е по-добре да посетим някой секс магазин, да си купим камшици, и да започнем да се шибаме групово? Оппа, забравих че вече държавата вече ни шиба (не с камшици, а с лоши закони, данъци и глоби). Затова сме шибан народ (това министър го е казал, не съм си го измислил аз). И няма нужда да се шибаме взаимно (въпреки, че го правим по най-различни начини), държавата ни шиба редовно, повече от достатъчно. И така какво излиза - със самото си бездействие ние всъщност се самонаказваме. Така че протестите са излишни - виновните са едновременно и наказвани. Или може би не ни харесва наказанието, искаме да бъде по-тежко? За да се случи това не е нужно да правим нещо - достатъчно е да бездействаме, държавата сама (по инерция) ще продължи да ни шиба с нови закони, данъци и глоби.
По-долу ще изброя няколко алтернативни начини да се протестира. Само че и на мен не ми е ясно така кой в същност се наказва (даже не ми е ясно дали един протест трябва да има за цел да наказва някого, дали протеста трябва да цели да се подобри живота на гражданите, които протестират, дали и двете, а дали не и обратното).
Само че кой реално е потърпевш от тези неща? Полицаите, които просто спазват законите са реално потърпевши, също така щетите по сградите и всички разходи са за сметка на държавата или частните собственици (ако има изпочупени витрини и т.н.). В крайна сметка всичко това е за сметка на данъкоплатците - държавата вместо да даде пари за нещо полезно (или за нещо корупционно), ще ги даде за ремонт на оплесканата с домати (или даже изпотрошена и опожарена) сграда на парламента.
Класическата гледна точка, че виновни са онези хора в парламента. Но така ли е в действителност? И дали в резултат на протеста по някакъв начин на тях им се нанася вреда, налага им се наказание? Целта на протеста каква е? Да се накажат виновните, да се чуе мнението на гражданите, да се промени нещо? Как струпването на една група хора и хулиганските им действия наказват по някакъв начин виновните? И дали не се случва нещо друго - наказване на невинните? (Не разглеждам случая когато тълпата бие и/или екзекутира намиращите се в парламента. Надявам се чак до там да не се стигне.)
Съществуват различни гледни точки за това кой е виновен (и трябва да бъде наказан). Обърнете внимание, че аз само споменавам за гледните точки по този въпрос, не твърдя за нито една от тях, че е правилната.
- Виновни са онези в парламента, които получават пари от лобистите за да гласуват за каквото им се плати.
- Виновни са гражданите, защото не са си организирали качествени партии. В крайна сметка партиите не се получават от нищото, не ги праща някакъв бог или извънземни. Гражданите си ги формират. А ако гражданите се откажат от правото да бъдат избирани - организираната престъпност ще се възползва и ще направи свои партии, ще предложи свои кандидати.
Ако допуснем, че гражданите са виновни, протестите би трябвало да са насочени срещу тях. Кой обаче ще протестира? Гражданите? Значи ще протестираме срещу себе си? Няма ли да е по-добре да посетим някой секс магазин, да си купим камшици, и да започнем да се шибаме групово? Оппа, забравих че вече държавата вече ни шиба (не с камшици, а с лоши закони, данъци и глоби). Затова сме шибан народ (това министър го е казал, не съм си го измислил аз). И няма нужда да се шибаме взаимно (въпреки, че го правим по най-различни начини), държавата ни шиба редовно, повече от достатъчно. И така какво излиза - със самото си бездействие ние всъщност се самонаказваме. Така че протестите са излишни - виновните са едновременно и наказвани. Или може би не ни харесва наказанието, искаме да бъде по-тежко? За да се случи това не е нужно да правим нещо - достатъчно е да бездействаме, държавата сама (по инерция) ще продължи да ни шиба с нови закони, данъци и глоби.
По-долу ще изброя няколко алтернативни начини да се протестира. Само че и на мен не ми е ясно така кой в същност се наказва (даже не ми е ясно дали един протест трябва да има за цел да наказва някого, дали протеста трябва да цели да се подобри живота на гражданите, които протестират, дали и двете, а дали не и обратното).
- Да се ограничи потреблението. Да не се купуват излишни неща. Така държавата ще събере по-малко данъци от ДДС и акцизи (по-малко пари в държавния бюджет, значи по-малко пари за преразпределение от държавата и организираната престъпност). Ще бъдат наказани и гражданите на държавата (не само държавата), защото по-малко потребление ще значи, че много хора ще си загубят работните места.
- Да се ограничат приходите (да се печелят по-малко пари, да се работи по-малко). Ефектите са същите като по-горе, освен че ще се събират и по-малко осигуровки и данък върху доходите.
- Да не се инвестира в българската икономика, само в чужбина и то по такъв начин, че печалбите от инвестициите, ако е възможно, да не влизат в българската икономика и да не се облагат с данъци (законно - например като си купите акции, които не се облагат с данък върху дивидента (защото не се изплаща дивидент), бихте могли да напуснете страната за 1 година, да ги продадете докато сте в чужбина и там да платите данък върху този доход).
- Да се плащат по-малко данъци в нарушение на законите (по-горе ставаше въпрос за законно намаляване на дължимите данъци и осигуровки - чрез по-малко реални доходи и разходи). Това е доста съмнително дали е ефективно, защото държавата пак има начин да си напълни бюджета - като налага глоби и като конфискува имущество.
- Гражданите да пишат до законодателите от какво не са доволни и да им го пращат на хартия по пощата или с куриер. Така депутатите ще бъдат заринати от планини с хартия, пощите ще бъдат затормозени (докато назначат нови служители), гражданите ще си изгубят част от времето в писане. Доста е съмнително дали депутатите ще се трогнат от това. Даже може да им харесат приходите от предаването на хартията за вторични суровини. Пращането на електронни писма няма да има сериозен ефект, защото електронните писма лесно се трият, а и законодателите може изобщо да не си проверяват електронната поща (когато видят какво количество писания получават).
- Гражданите да се обаждат по телефона на народните представители и да им се оплакват, да казват предложения и т.н. Обаче това едва ли ще е много ефективно, защото народните представители лесно могат да си изключат телефона (оправдание: в момента съм в парламента, извън работно време, в почивка съм и т.н.). А и получените обаждания ще бъдат малко като количество - не е като да им се прати купища хартиена поща.
- Гражданите да насочат недоволството си към поръчителите на законите. Тези, които плащат на лобистите. Да бъде ударен корена на злото.
- Който може - да избяга от държавата. Проблема е обаче къде да се бяга. Не останаха свестни държави, където да избягаш...
- Референдум (петиция, подписка) организиран не от държавата, а от неправителствена организация.
Хората биха могли да си купят електронен подпис и да подпишат своето мнение на електронен референдум.
Недостатъка на петициите с подписи на хартия е, че лесно се фалшифицират. Всеки може да напише някакво произволно име и да надраска някакъв подпис. И после да напада организаторите, че са фалшифицирали подписката. При електронните подписи това е трудно да се случи. Разбира се, възможно е да се плаща на гражданите да гласуват, но това струва пари. Не е като да напишеш някакво име и подпис в една книга, което на практика не струва нищо.
След като се види резултата от електронното гласуване, това ще бъде трудно да се игнорира от законодателите. Провеждането на тези петиции ще бъде невъзможно да се предотврати от законодателите. Сега те може да решават дали да се проведе референдум, да измислят някакъв некоректен въпрос, който да бъде зададен на референдума. Обаче когато това се организира от НПО е трудно злите сили да направят нещо за да го спрат.
Последно редактирано: