dalasweb
Well-Known Member
Най-хубавото в цялата история е, че се сблъсквате с типичната родна действителност И в добрия, и в лошия смисъл. Нека започнем по ред… На първо място коя стока подлежи на облагане – на 100% тази, която е изпратена с куриер от страна извън Европейския съюз. Например често това са страни, от които поръчваме на ниски цени – Китай, Хонг Конг и т.н. и то благодарение на големи и международни сайтове като ebay, aliexpress, alibaba и т.н. Разликата в това дали ще се наложи да обмитявате стока зависи на първо място от това каква е самата стока. Ако приемем, че е нещо малко, леко, евтино – шансът за минаване през митница е малък. Ако е по-голямо, тежко, скъпо – 50 на 50, въпрос на късмет На второ място зависи от това дали ще получите стоката с безплатна доставка или ще използвате куриер. Ако китайския търговец ви изпрати стоката безплатно шансът за митница е минимален, друг обаче е въпроса дали някога ще получите пратката си, тъй като тя ще ви бъде доставена от Български пощи. Ако обаче решите да я доставите с куриер – DHL, TNT или който и да било друг – митницата е на 99% сигурна.
В моя случай аз поръчах стока за около 30 долара и реших, че вместо да чакам около два месеца с безплатна доставка, то по-добре да платя още 30 долара и да я получа след седмица от DHL. За съжаление в този момент не знаех по-горе посочената информация. В крайна сметка след няколко дни получих обаждане от DHL, че има пратка за мен и че следва да се освободи от митница. На първо място има разлика дали пратката е за физическо или юридическо лице. По-долу разглеждам условията за физическо лице, предполагам че при фирмите е сходно, но все пак трябва да има някаква разлика. За физически лица при пратки до 150 евро (стойност на стока + стойност на куриерска услуга) не се дължи мито, а само 20% ДДС. Ето и каква беше последователността на събитията:
1. От DHL ме уведомиха, че е необходимо да реша дали аз ще освобождавам пратката или ще използвам услугите им. Услугата им е платена и към октомври 2015 година е на стойност 24 лв., но вършат всичко вместо теб и след няколко дни получаваш стоката си на посочения адрес. Необходимо е да им предоставиш нотариално заверено пълномощно и постоянен ЕОРИ номер. В моят случай пречката беше издаването на въпросния ЕОРИ номер и по-долу ще разберете защо.
2. Както стана ясно аз трябваше сам да освобождавам пратката от митница. След кратко проучване открих, че ще са ми нужни следните документи – цесия от DHL, фактура от търговеца, копие на плащането от сайта, документ за извършено плащане, копие на лична карта. На място трябваше да извадя ЕОРИ номер, да взема митническа декларация и платя дължимото ДДС.
3. DHL започват работа с клиенти в 08:30 сутрин, при което с най-бодра и ведра стъпка пристигнах в 08:10 часа пред сградата и входа за работа с клиенти. Чаках. До 08:30 точно. За по-малко от 2 минути ми дадоха необходимите документи и се запътих към Митницата на Терминал 1, която се намира точно срещу паркинга, няма как да я подминете.
4. Пристигнах в 08:45 часа пред митницата и видях на входа около десетина души, които пушат и видимо се подготвяха да работят. Помислих си, че отварят в 09:00 часа, при което разгледах двете митнически бюра – отляво и отдясно на Митницата. Те отварят в 09:00 часа или поне така пишеше. През това време видях, че групичката, която пуши, вече не стои на входа на Митницата и вратата е отворена. Когато влязох останах изумен – работното време на тези служители започва в 08:00 и имаше само един човек преди мен…
5. Първата стъпка е изваждането на ЕОРИ номер. Който има такъв да прескочи тази точка и да мине на следващата. ЕОРИ номерът е нещо като ЕГН, но важи само за митниците. Той се вади по местожителство и става готов в рамките на най-много 5 работни дни. В моят случай не можех да си извадя постоянен ЕОРИ номер и затова трябваше да се възползвам от опцията за еднократно ползване на временен ЕОРИ номер. Наистина е временен и служи за освобождаване на пратка само веднъж. Веднъж извадил временен ЕОРИ номер повече не можеш да вадиш нов, трябва да си вземеш постоянен от Митницата по местоживеене. Влизайки в Митницата си взех бележка за изваждане на ЕОРИ номер, повикаха ме сравнително бързо, попълних Декларация за изваждане на ЕОРИ номер и след общо около 7-8 минути вече имах такъв.
6. Часът беше малко преди 09:00, при което митническите бюра все още не бяха отворили. Трябваше да изчакам, тъй като именно те попълват и издават митническата декларация, която е следващата стъпка от освобождаването на пратката. След като почаках през едното митническо бюро до 09:10 и никой не благоволи да дойде да го отвори, се запътих към другото. За около 5 минути ми издадоха митническата декларация, платих 18 лв. и ми дадоха документите заедно с дискета Да, дискета… Всъщност момичето от митническото бюро ме попита дали имам флашка, явно за да я използва нея, но за съжаление нямах. Носете си флаш памети, задължително!
7. Та с много молби към Господ тази дискета да работи се запътих към клона на банката в Митницата, за да платя дължимото на държавата. За още около 5 минути платих 20% ДДС + такса превод и се запътих към машинката, от която си взех бележка Внос.
8. След около 5-6 минути чакане ме извикаха на гишето, където подадох документите. Зададоха ми няколко въпроса относно стоката, дори леко проявиха интерес към нея, но това е обект на друга тема След това падна голямото чакане. След около 40-50 минути ме ивикаха и ми дадоха документите, с което можех вече да отида и да си взема пратката.
Реално няма нищо сложно, обезпокоително и напрегнато. Типична държавна институция, където сам обикаляш гишетата, получаваш надменно държание, никакви поздрави и пожелания за приятен ден и наблюдаваш как около 40-50 човека в рамките на около час, час и половина успяха да НЕ работят в 80-90 процента от времето си. Нямаше много хора, нямаше опашки, нямаше напрегнати ситуации. А ако имаше?!
И така за стока на стойност 50 лв. аз платих общо около 140 лв. – стоката + доставка + ДДС + митническа декларация + билети за градски транспорт или паркинг (кой с каквото отиде) и около час и половина в митницата. Въпреки изненадата с обмитяването и нарасналата цена на самата стока, тя отново имаше достатъчно добра цена, че да няма аналог на българския пазар Все пак поне вече знам как да освобождавам стока от митници и кога всъщност вноса минава през митницата
линк към статията
В моя случай аз поръчах стока за около 30 долара и реших, че вместо да чакам около два месеца с безплатна доставка, то по-добре да платя още 30 долара и да я получа след седмица от DHL. За съжаление в този момент не знаех по-горе посочената информация. В крайна сметка след няколко дни получих обаждане от DHL, че има пратка за мен и че следва да се освободи от митница. На първо място има разлика дали пратката е за физическо или юридическо лице. По-долу разглеждам условията за физическо лице, предполагам че при фирмите е сходно, но все пак трябва да има някаква разлика. За физически лица при пратки до 150 евро (стойност на стока + стойност на куриерска услуга) не се дължи мито, а само 20% ДДС. Ето и каква беше последователността на събитията:
1. От DHL ме уведомиха, че е необходимо да реша дали аз ще освобождавам пратката или ще използвам услугите им. Услугата им е платена и към октомври 2015 година е на стойност 24 лв., но вършат всичко вместо теб и след няколко дни получаваш стоката си на посочения адрес. Необходимо е да им предоставиш нотариално заверено пълномощно и постоянен ЕОРИ номер. В моят случай пречката беше издаването на въпросния ЕОРИ номер и по-долу ще разберете защо.
2. Както стана ясно аз трябваше сам да освобождавам пратката от митница. След кратко проучване открих, че ще са ми нужни следните документи – цесия от DHL, фактура от търговеца, копие на плащането от сайта, документ за извършено плащане, копие на лична карта. На място трябваше да извадя ЕОРИ номер, да взема митническа декларация и платя дължимото ДДС.
3. DHL започват работа с клиенти в 08:30 сутрин, при което с най-бодра и ведра стъпка пристигнах в 08:10 часа пред сградата и входа за работа с клиенти. Чаках. До 08:30 точно. За по-малко от 2 минути ми дадоха необходимите документи и се запътих към Митницата на Терминал 1, която се намира точно срещу паркинга, няма как да я подминете.
4. Пристигнах в 08:45 часа пред митницата и видях на входа около десетина души, които пушат и видимо се подготвяха да работят. Помислих си, че отварят в 09:00 часа, при което разгледах двете митнически бюра – отляво и отдясно на Митницата. Те отварят в 09:00 часа или поне така пишеше. През това време видях, че групичката, която пуши, вече не стои на входа на Митницата и вратата е отворена. Когато влязох останах изумен – работното време на тези служители започва в 08:00 и имаше само един човек преди мен…
5. Първата стъпка е изваждането на ЕОРИ номер. Който има такъв да прескочи тази точка и да мине на следващата. ЕОРИ номерът е нещо като ЕГН, но важи само за митниците. Той се вади по местожителство и става готов в рамките на най-много 5 работни дни. В моят случай не можех да си извадя постоянен ЕОРИ номер и затова трябваше да се възползвам от опцията за еднократно ползване на временен ЕОРИ номер. Наистина е временен и служи за освобождаване на пратка само веднъж. Веднъж извадил временен ЕОРИ номер повече не можеш да вадиш нов, трябва да си вземеш постоянен от Митницата по местоживеене. Влизайки в Митницата си взех бележка за изваждане на ЕОРИ номер, повикаха ме сравнително бързо, попълних Декларация за изваждане на ЕОРИ номер и след общо около 7-8 минути вече имах такъв.
6. Часът беше малко преди 09:00, при което митническите бюра все още не бяха отворили. Трябваше да изчакам, тъй като именно те попълват и издават митническата декларация, която е следващата стъпка от освобождаването на пратката. След като почаках през едното митническо бюро до 09:10 и никой не благоволи да дойде да го отвори, се запътих към другото. За около 5 минути ми издадоха митническата декларация, платих 18 лв. и ми дадоха документите заедно с дискета Да, дискета… Всъщност момичето от митническото бюро ме попита дали имам флашка, явно за да я използва нея, но за съжаление нямах. Носете си флаш памети, задължително!
7. Та с много молби към Господ тази дискета да работи се запътих към клона на банката в Митницата, за да платя дължимото на държавата. За още около 5 минути платих 20% ДДС + такса превод и се запътих към машинката, от която си взех бележка Внос.
8. След около 5-6 минути чакане ме извикаха на гишето, където подадох документите. Зададоха ми няколко въпроса относно стоката, дори леко проявиха интерес към нея, но това е обект на друга тема След това падна голямото чакане. След около 40-50 минути ме ивикаха и ми дадоха документите, с което можех вече да отида и да си взема пратката.
Реално няма нищо сложно, обезпокоително и напрегнато. Типична държавна институция, където сам обикаляш гишетата, получаваш надменно държание, никакви поздрави и пожелания за приятен ден и наблюдаваш как около 40-50 човека в рамките на около час, час и половина успяха да НЕ работят в 80-90 процента от времето си. Нямаше много хора, нямаше опашки, нямаше напрегнати ситуации. А ако имаше?!
И така за стока на стойност 50 лв. аз платих общо около 140 лв. – стоката + доставка + ДДС + митническа декларация + билети за градски транспорт или паркинг (кой с каквото отиде) и около час и половина в митницата. Въпреки изненадата с обмитяването и нарасналата цена на самата стока, тя отново имаше достатъчно добра цена, че да няма аналог на българския пазар Все пак поне вече знам как да освобождавам стока от митници и кога всъщност вноса минава през митницата
линк към статията
