Според чл. IV на Универсалната конвенция за авторско право „срокът на закрила на произведения, защитени по тази Конвенция, не може да бъде по-кратък от живота на автора и двадесет и пет години след неговата смърт“. Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения предвижда в чл. 7, ал. 1 минимален срок на закрила 50 години след смъртта на автора - горе-долу, колкото е средната продължителност на живота на 2 поколения наследници на автора. Сроковете започват да текат от 1 януари на годината, следваща смъртта на автора. Ако авторът е неизвестен, срокът започва да тече от 1 януари на годината, следваща публичното разгласяване на произведението.
У нас времетраенето на авторското право е уредено в Глава шеста на ЗАвтПСП. То е съобразено с изискванията на Бернската конвенция, по която България е страна, а също и с Европейското споразумение за асоцииране. Времето, през което авторското право се закриля, се различава според това, дали авторът (напр. писател, художник и т.н.) е известен или не. В първия случай закрилата е до 70 години след смъртта на автора. Във втория случай - 70 години от първото разгласяване (напр. публикуване) на произведението. Ако обаче в този срок авторът стане известен или пък псевдонимът му не буди съмнение относно личността му - тогава се прилагат правилата според първия случай. При съавторство срокът започва да тече от смъртта на последния преживял съавтор.
