Кога и как разбрахте, че искате да се занимавате с бизнес

K

Kortes

Active Member
Кога и как разбрахте че ставате за предприемачи.

Вярвам че при всеки е различно, но принципно човек го разбира едва когато осъзнае - силата на парите. Не вярвам да има предприемачи по неволя, просто защото това не е нещо което човек може да прави по принуда, по скоро е призвание.

За мен лично, може би бях 5-6 клас когато ни караха от училище да събираме шипка. Решиха да ни платят тези пари, бяха първите мои собствени 11 лева. Бяха началото на 90-те години и може да се каже че означаваха малко повече от сегашната им стойност. Само да подчертая че за дете на село с 20-30 семейства и без магазин бяха доста пари.

Та имаше един който идваше всеки месец да събира алуминий и мед, събирах му по един два килограма но беше малко, реших че някой друг може да събира за мен, предложих на едни лапета да събират за мен, на една трета стойността на която продавах. Минавах с чувала и един ръчен кантар и им плащах, обаче един ден група бабички ме заобиколиха и започнаха да ме разпитват дали съм този който купува старите тави от внуците им. Беше ми кофти да си призная, но си признах. Резултата беше че бабите изпразниха тавани мазета. След три месеца бях ги направил 210 лева и реших че искам да се занимавам с това.

Та така, интересно вие как се решихте, как почнахте и как върви :)
 
От: Кога и как разбрахте, че искате да се занимавате с бизнес

Бях на 13 или 14 години когато започнах да търся начин да си изкарвам сам пари от интернет. Кликах реклами - PTC и какво ли още не..:mrgreen: Реших да опитвам сам да се издържам( да не затруднявам нашите), но не стана. С много опити и усилия тука преди 3-4 месеца си изкарах първата задоволителна сума от интернет. Почти на 18 съм.
 
От: Кога и как разбрахте, че искате да се занимавате с бизнес

Нещо съм пропуснал трябваше да има и анкета...
 
Аз ще ви дам друг пример, не е от училище (то по мое време в училище даже нямах мобилен телефон), а от когато разбрах, че шефът ми взима 20 000 евро заплата, а реално 90% от проектите ги водим аз и още няколко колеги - идея, план, екзекуция, мониторинг. Да, не съм умрял от глад, но и заплащането не е това, че да си кажеш ще поработя 5-10 години и ще постигна целите си в личен план, вече 9 години и не съм спестил толкова, че да продължавам да правя това ... А и когато всичко е наред шефът отива в централата на компанията и получава поздравления, когато нещо не е наред аз давам хиляди обяснения и анализи защо нещо не се е получило. Също междувременно докато се занимавам с висш мениджмънт, шефът ми е решил, че маркетинг е също да поръчвам и визитки за колегите и да организирам брандиране на фирмените коли. ЕТО В ТОЗИ МОМЕНТ ВЕЧЕ СИ КАЗАХ СТИГА и разбрах, че трябва да предприема нещо :)

И понеже съм българин и съм тарикат - разговарях с една добра криейтив агенция за някои от моите идеи и очаквам предложения за брандинг, позициониране на идеята ми, домейн имена и т.нт., разбира се ще ги фактурират като част от друга услуга на фирмата, в която работя и съответно аз одобрявам проектите като финанси и ще го мина през маркетинг бюджета. Сметнете го за кражба, но според мен предприемачите трябва да рискуват и то много, за да успеят ...
 
Работя от 15 годишен, вмомента съм на 20. Минал съм през заведения, автомивки и всичко от което може да препечели един пубер. Когато си на 15 години 15-тина лева на ден ти се виждат добра печалба. Имаш за излизане, за някоя дрешка, за подарък на гаджето. Е аз бях малко по-различен 15 годишен. Обръщах внимание на това как се скъсвам от работа и накрая на деня шефа ми хвърля 2 хартийки от голямата пачка пали мечтаната от мен кола и отпрашва.

Минаха годинка две и започнах да се замислям "Няма как да работиш за някого и да си добре. Трябва да измислиш нещо.". И какво роди главата на бесния тийн - За да живееш добре в България трябва или да държиш нещо, или да си мутре.

Два метра съм, с телосложение на селски бек, защо пък да не стана мутра? Отговора намерих бързо - защото не искам родителите ми да навеждат глава, когато стане въпрос за мен.

Та план "Б" - Трябва да направя нещо мое. Имах 1000 вариянта, прерових голяма част от форумите и статиите в интернет пространството и винаги удрях на камък. И в крайна сметка след всичкото лутане открих "топлата вода".

Вмомента съм в чужбина, броейки последните дни от финалната права със доволна заделена сума за стартирането на първият ми проект.
 
Dreamer каза:
Работя от 15 годишен, вмомента съм на 20. Минал съм през заведения, автомивки и всичко от което може да препечели един пубер. Когато си на 15 години 15-тина лева на ден ти се виждат добра печалба. Имаш за излизане, за някоя дрешка, за подарък на гаджето. Е аз бях малко по-различен 15 годишен. Обръщах внимание на това как се скъсвам от работа и накрая на деня шефа ми хвърля 2 хартийки от голямата пачка пали мечтаната от мен кола и отпрашва.

Минаха годинка две и започнах да се замислям "Няма как да работиш за някого и да си добре. Трябва да измислиш нещо.". И какво роди главата на бесния тийн - За да живееш добре в България трябва или да държиш нещо, или да си мутре.

Два метра съм, с телосложение на селски бек, защо пък да не стана мутра? Отговора намерих бързо - защото не искам родителите ми да навеждат глава, когато стане въпрос за мен.

Та план "Б" - Трябва да направя нещо мое. Имах 1000 вариянта, прерових голяма част от форумите и статиите в интернет пространството и винаги удрях на камък. И в крайна сметка след всичкото лутане открих "топлата вода".

Вмомента съм в чужбина, броейки последните дни от финалната права със доволна заделена сума за стартирането на първият ми проект.
Увеличете...

Яж 48 месеца боклуци, за да ядеш цял живот черен хайвер!

Малко хора го осъзнават по този начин и не могат да се пречупят. Търсят бързия успех и парите да дойдат за една нощ. Трябва много работа, постоянство и лишения, за да постигнеш това, за което си мечтал цял живот. Най-лошото е, че при първия провал се отказват и си казват "Абе то не става както го бях планирал първоначално, на хората не им харесва и ме оплюха, приятелите ми казваха, че е тъпо, по-добре да си карам пак на заплатата пък може нещо по-добро да ми се случи"

Ей, я се събудете, няма какво да ви се случи и кой да ви даде по-добър живот. Сега е уникален момент да се опитват нови неща, разберете го. Ако не го направете, после цял живот ще съжалявате. Аз искам да стартирам дигитална маркетинг агенция насочена към микро, малки и средни предприятия с производство в България, дигитално задвижвани. За момента инвестицията ми е един хостинг, домейн и времето, а мисля че вече мога да привлека първите си клиенти. Ако цял живот си чакал нещо, то единственото, което можеш да дадеш е времето си.
 
И аз да се отбележа в темата. Мен ме запалиха книжките на богатия татко, а именно Робърт Киосаки. Стана ми интересно и прочетох поредицата, която реално другия админ - Кулайс беше изнамерил и той ми даде да се "образовам" тогава. От тогава сякаш малко ми се промени коренно мирогледа за нещата. Не знам какво да допълня, освен, че след това следваха и специализирани книги в областта на дигиталния маркетинг, уеб разработките и се стигна даже да се запишат курсове и висше в тази насока. Защото колкото и да си бизнес ориентиран, няма да е зле да си вещ в някоя област, в която би могъл да развиеш своя бизнес.

Повече отдавам интереса си на това, че реално се създава нещо, излизат все по-нови и нови предизвикателства пред теб. После поставям парите....Не казвам, че са маловажни, но определено ако си решил да градиш нещо само защото искаш да си богат, то тогава сякаш страстта към продукта, бизнеса си и това да направиш света по-добър остават второстепенни, а това според мен е лоша практика. Повечето добре направени и създадени бизнеси са именно стъпили на идеята "Да улесним....", "Да направим това по-добре за хората..." и подобни. А в момента сме в една ера, в която толкова бързо иновират нещата, че да постигнеш бизнес, предоставяйки нещо по-удобно, по-умно, по-приложимо, по-усъвършенствано, по-достъпно е повече от изпълнимо.

Да, някои са се събудили с мисълта "Искам да стана богат" и няма лошо, но определено това е някаква мечта, цел, такава, която не може да води бизнес. Бизнеса следва съвсем друга логика. Пука му на клиента, че искаш да станеш богат. На него му пука дали ще имаш правилното решение за него.

Не знам защо темата не с повечко страници, гледам, че е от 2016 година. Дайте малко да я раздуем. Все пак идва периода, в който сега бизнеса се събужда и малко мотивационни драсканици няма да навредят на ситуацията. :)
 
Абсолютно съм съгласен с Blinky само в отговор ще кажа, че се получава един огромен парадокс - за да постигнеш онзи този хубав живот, за които мечтаеш и искаш, трябва да печелиш добри пари.

Само, че на пазарът не му пука ти какво искаш - дали искаш да печелиш пари, дали искаш сам да си си шеф, дали искаш да промениш света, дали искаш да си маркетолог и т.нт. пазарът иска да прави пари и това е. И ако не си добър в това, което правиш, на пазарът не му пука и ще те изхвърли.

Точно тук идват познанията, страстта, търпението и желанието, които влагаш в това, което правиш - това е нещото, което би те задържало.

Успехът не идва лесно - чета тук как хора са пробвали 1-2-6 месеца, година и било трудно, няма резултати и не постигали нищо. Приятели, аз се занимавам над 9 години с маркетинг и още не съм стигнал онова, което искам. Всравнение с много други, вие даже не сте и започнали. Предприемачеството не е нещо готино и модерно и затова трябва да станете и вие предприемачи. Честно казано в предприемачеството е много по-трудно и имаш много повече работа от това, което правиш сега на сегашната си работа, която искаш да напуснеш.

Не го правете защото е trendy или просто е модерно, а защото го желаете силно.

Другото нещо свързано с предприемачеството - сега е много добър момент да се започне с предприемачество, защото средата е благоприятна и инвестиции, които трябва да направите са малки. Та всеки пич, които има идея, върху която е работил, лаптоп и интернет може да гътне световни компании, само като предложи нещо по-добро от тях. Затова моят съвет е сложете "знаме" върху това, което смятате, че е вашият бизнес и работете върху него, развивайте го, подобрявайте го, рекламирайте го и цикъла ще се завърти и то ще ви донесе резултати.

Давам ви пример, за който четох - от много години има Pokemon - беше модерно, имаше много хора, които пишеха блогове, статии споделяха игри и продавах предмети за Pokemon, после интересът намаля и много се отказаха, но онези, които все още харесваха играта, анимето и комиксите, продължиха и когато излезе PokemonGo и онзи hype, който се получи, те спечелиха много повече от тези, които преди това са се занимавали с Pokemon.

Не правете нещо само защото е готино и модерно, а помислете кое е вашето "нещо", което да ви отличи, поставете "знаме", че е вашето нещо и работете върху него ...
 
Тази зима ще се навършат 10 години (как лети времето), откакто написах първия си уебсайт. Тогава бях в гимназията и тепърва започвах да откривам възможностите на интернет. Беше малък уебсайт, хостнат безплатно във free.bg, който даваше информация за един бъкс сайт (с реферален линк, разбира се). Естествено, рекламирах този уебсайт чрез спам по форумите. :D

Не след дълго разбрах за афилиейт маркетинга от този форум и започнах да работя в тази посока. Оттам изкарах първите си пари от интернет. Това беше моят "аха" момент и тогава реших, че искам да се занимавам с интернет маркетинг. Последваха няколко години с много провали и малко успехи. Опитах много различни начини за изкарване на пари от интернет и постепенно намерих тези, които работеха при мен. Малко по малко превърнах интернет от хоби в работа, а след това реших, че е време за следващата стъпка - бизнес, и така и направих.

През тези 10 години аз сямият бях най-големият си враг. Начинът ми на мислене ме възспираше, затова през втората половина на този 10-годишен период сериозно се фокусирах върху себепромяната. Ако като ученик знаех това, което знам сега, щеше да ми отнеме 2 години вместо 10 да стигна там, където съм сега. Това е показателно за това колко е важно да имаме ментор/и. За 20 години човек може да постигне толкова, колкото повечето хора не могат да постигнат и за 200 години. И не говоря само за финансови постижения.

Парите не са толкова голяма мотивация за мен. Основният ми фокус е да помагам на клиентите (понякога безплатно) и да надминавам очакванията им. Като следствие те са готови да те затрупат с пари, защото възприетата стойност на услугата е 2-3 пъти по-висока от цената.
 
Последно редактирано:
Attacker каза:
Парите не са толкова голяма мотивация за мен. Основният ми фокус е да помагам на клиентите (понякога безплатно) и да надминавам очакванията им. Като следствие те са готови да те затрупат с пари, защото възприетата стойност на услугата е 2-3 пъти по-висока от цената.
Увеличете...
Таман да е вярно, отписвам се, че тук само възвишени и неверни неща се пишат.
 
Sky каза:
Таман да е вярно, отписвам се, че тук само възвишени и неверни неща се пишат.
Увеличете...

Разкажи за своя опит, защо смяташ, че е невярно? Клиентът гледа да купува най-доброто за него - ако му предоставяш стойност за 20-30 лева на цена от 10 лева, почти няма рационална причина да не купи.
 
Първата ми печалба я направих в 5ти клас, когато бях дете от продажби на списания "Браво" в междучасията.
Моя приятелка се беше върнала от чужбина и имаше много, цял пълен шкаф със списания "Bravo". Аз ги разглеждах, бяха ми много интересни и в даден момент реших да ги предложа на моите съученици в класа за 7 лв. на списание.
След време си купих първото си кожено яке Райфел за 400 лв. по онова време през 1992 г. и приятелите ми бяха много впечатлени от мен, защото само аз бях с такова яке и го нямаше почти никъде.
 
vito каза:
Първата ми печалба я направих в 5ти клас, когато бях дете от продажби на списания "Браво" в междучасията.
Моя приятелка се беше върнала от чужбина и имаше много, цял пълен шкаф със списания "Bravo". Аз ги разглеждах, бяха ми много интересни и в даден момент реших да ги предложа на моите съученици в класа за 7 лв. на списание.
След време си купих първото си кожено яке Райфел за 400 лв. по онова време през 1992 г. и приятелите ми бяха много впечатлени от мен, защото само аз бях с такова яке и го нямаше почти никъде.
Увеличете...
Как да не харесаш такава история. Мерси, че сподели.

Давайте още....много интересно е за четене. :)
 
  • Like
Реакции: vito
Като сте почнали с личните истории, оставам и мойта тук, почти съм сигурен, че няма никой с такава :) Винаги съм знаел, че няма да си изкарвам парите с работа на заплата :) Още 2-3 клас продавах страници от некерман на момичетата - 20 стотинки парчето, имаше и опция безплатна страничка, срещу хващане за цицката или поглеждане в гащите :) Няма да ви казвам какво ми се случи, майка ми като си видя некермана, ама няма значение, важното е да се въртят парите си казах и продължих с бизнес начинанията. После едни карти с футболисти от дъвки, лимки, тръби за фунийки, абе всичко, което можеше да се купи и продаде с надценка :). После дойде демокрацията, на 12-13 през 91-92 години стигам аз до извода, че с честен бизнес, сериозни пари не могат да се правят и започвам да се занимавам с неща, които не са никак за пред хора :) Естествено свършвам в детска педагогическа стая с досие и заведен на отчет:rolleyes:. Кариерата ми я прекратиха полицаите от 3-то районно във Варна. След поредната простотия следва пак задържане и 12 часа яко бой с почивка по 5 минути на всеки 2 часа. 6 часа едната смяна, после другата смята, със свежи сили, още 6 часа. 12 часа без вода, храна, без нищо, само смесени бойни изкуства. Като ме пуснаха по живо по-здраво:confused:, прибирам се и 3 дена лежах и разсъждавах за бъдещето, не че можех да правя нещо друго :) Та ето така, на 17-18 г. разбрах, че искам да се занимавам бизнес, легален, доколкото е възможно :) Та тея куки ги имам за нещо като ментори, че ми дадоха много важна насока в живота :) Ако не бяха те, сега или в гей кошара или закопан на Аладжата :) Живи и здрави да са :)
 
Абе Вито, твоята приятелка как е домъкнала 60 списания, тя с ТИР ли се е прибирала от чужбина?
 
Не знам какво е посланието, предполагам има такова, но всеки да си го тълкува според опита. Тая развръзка не е възможна към ден днешен, ама 90-те си беше ежедневие. Тогава кое добро, кое лошо, беше малко размито и неясно.

Blinky каза:
@biaaro , историята ти е не само мотивираща, но и поучителна. Какво е посланието ти? Не бягайте от училище....Не се забърквайте в шитове....? :) :) :)
Увеличете...
 
Моята история не е кой-знае колко интересна, но все пак

На 14-15, приятел на наще ми подари "Богат татко беден татко", после сам си купих още. Сега тази литература ми се струва малоумна, но тогава беше достатъчна за да ме тласне да мисля в тази посока. Постоянно ми хрумват идеи, но повечето пъти сам си ги оборвам след като направя по-сериозен рисърч. Спечелих и парична награда от конкурс за бизнес план в университета.
През студентските години 2 пъти стартирах бизнес с партньори, единия път даже имаше и нещо като инвеститор. И 2та пъти - тотален фейл. Не че бягам от отговорност, но най-ценния урок който научих, е че или трябва да се занимаваш сам, или много добре да подбираш хората с които започваш подобни начинания.
По нататък играх онлайн покер половин година за да се издържам, но само връзвах 2-та края, а играех по 10 часа на ден и се товарех на макс. Така и не можах да изкача нивата и се отказах. Тогава започнах да се занимавам с програмиране.
Оказа се, че ме бива и бързо започнах да изкарвам добри пари. В някакъв момент работих и в стартъп.
Тук идва тъпата част от живота ми - станах домошар(живеех с жена), загубих контакти, надебелях, затъпях, абе почнах да водя супер комфортен, скучен и нездравословен начин на живот, който ми стопи мотивацията. 2-3 години се разлагах. По едно време се усетих и реших, че трябва да направя нещо докато е време. Реших да си почина от работа половин година, започнах да тренирам, да чета философия и да водя активен начин на живот, и ето ме тук - събирам 10 мнения за да мога да си потърся фрийлансър през Пазара ;)

P.S. Сега се усетих, че май се отклоних от темата ама няма да си трия рамблинга
 
Последно редактирано:
Трябва да си влезнал или регистриран, за да отговориш тук.

Горе