Приказка за българите
и техните расови бели коне
Автор: Алиса
Някога преди много години, българите се управлявали от Шишманци. Българските земи и тогава били плодородни и българите имали достатъчно за ядене и за пиене. Имали и собствени къщи. Шишманци поощрявали рисуването, поезията и музиката и българите сътворили много народни песни, художници изрисували много църкви, поети съчинили много стихотворения.
Единствено българите не умеели да си развъдят расови бели коне и Шишманци купували ръждивокафяви коне от Великото Московско Княжество. А съседите на българите ездили красиви, расови, бели коне. Идвали късокраките им съседи с изпъкнали задници и сключени вежди, ездили на бели расови коне, а българките подмокряли за расови коне.
А кафявите московски коне изпълнявали функцията да придвижват от А до Б, не по-зле от расовите бели коне. Но кафявите московски коне не изглеждали така секси, както белите съседски коне.
Голям бил меракът на българи и българки да ездят расови бели коне. Ходели българите на гурбет при съседите и се връщали с расови, бели коне.
Мечтаели си българските момци, да дойдат съседите да ги освободят от тези тирани Шишмани, че да си купят бели коне, че да ги яхнат, че всички моми в селото да ги зяпнат.
Мечтаели си българските моми, да дойдат съседите, да ги освободят, че да си намерят баровци с бели коне, че да ги яхнат барабар с техните бели коне.
Вярно конете от съседите, които успявали българите да си купят със спестените грошове от гурбета, не били първа младост. Били стари 20 годишни кранти, които едвам влачели крака, но все пак били расови, бели кранти. Цвилели расово и изпражненията им вонели на расово. А това било най-важно за момците българи, като се изпъчели на мегдана, коня им да цвили гръмогласно и расово. И да събира влажните погледи на момите, жадни за расови бели коне.
Започнали съседите войни срещу Шишманци. А българите не обичали Шишманци, защото мислели че те били причината да нямат бели расови коне.
А съседите за да избегнат боя, предложили на Шишманци, да избягат в Царския град и да предадат ключа от Крепостта. И когато влезли съседите в Крепостта, българите ги посрещнали с хляб и сол, в очакване да ги освободят от диктоторите Шишманци, че да си купят бели расови коне.
Първото нещо, което направили съседите като завзели българските земи, било да приватизират нивите. Защото по онова време единственото ценно нещо били нивите.
И съседите раздали нивите пак на българите, но под аренда, която българите трябвало да плащат на съседите.
Бачкали българите от сутрин до вечер, плащали аренда на съседите. Напълнила се България със стари бели кранти, размирисало по улиците на конски изпражнения. А българите бачкали та бачкали.
Съседите не забранили изкуството, но оставили творците от времето на Шишманци, без пари, с което ги превърнали в посмешище. А и никой вече не се интересувал от изкуство, интересували се само от бели, расови коне.
И време не им оставало на българите за изкуство. Бачкали по цели дни тежка и затъпяваща работа. Оглупяли българите, по мегданите седяли, гледали тъпо в пространството, мислели си единствено за коне и за това как, въпреки непосилната аренда, която съседите все повече увеличавали, как да си спестят пари за бели расови коне. Животът на българите станал конски монотонен. Бачкали само за тези пусти бели коне.
Съседите не забранили вярата, но хората на духовността, съседите превърнали в посмешище, наричали подигравателно чикиджии.
Бачкали българите от сутрин до вечер, плащали аренда на съседите, а недоволството разтяло. Трудно станало с бачкане да си купят българите даже и стара бяла кранта, а съседите предлагали не тези, които се отказвали от вярата, да им дадат по-добра работа. Предлагали на най-талантливите българи да ги направят баровци.
Започнали по-предприемчивите и пробивни българи да се отказват от вярата, а съседите им давали по някой грош, да измислят приказки за българите, да ги баламосват.
И започнали пробивните българи да открехват недоволните, че проблемите идват не от тях, а от онез Шишмановци. И виновните за кризата и все повече увеличаващата се аренда били онез Шишмановци.
Потомците на Шишмановци живеели като паразити на гърба на бедните българи и затова българите плащали тежката аренда, за да ездят потомците на Шишмановци красиви и расови бели коне.
Бачкали българите от сутрин до вечер, превивали гръб, а от работа не ставали по-богати, напротив все повече обеднявали. А пробивните българи все разпрявли и разправяли, че свободата също имала своята цена и че вече няма кой да ги храни с лъжичка в устата и който е недоволен, може да заминава за Великото Московско Княжество.
Разправяли на бедните българи, че вече можели свободно да имат собствени ниви, можели свободно да ходят на почивка в Царския Град, можели свободно да избират какъв кон да си купят.
И започнало младо и старо, бедно и богато, куцо и кьораво, да разправя по мегдани и седянки, как постоянно ходело на почивка в Царския град. И как всичко било евтино. И колко бели коне си донесло от Царския Град. И колко ниви си купило в Царския Град.
