Наказавт милионерите във Франция с данък 75%

happyslacker

New Member
Гласуваха 75 % данък за френските милионери

Има престъпления, които в България и други държави се наказват [освен със затвор и] с конфискуване на половината от имуществото. Във Франция обаче ще отнемат 75% от горницата над 1 милон евро годишно на всички граждани, независимо дали са извършили престъпление или не.

Делегираният министър на бюджета Жером Каюзак увери, че данъкът е законен и не представлява своеобразна конфискация.

Ако не е конфискация какво е отнемането на повече от половината доход?

В началото на септември френският вестник "Фигаро" съобщи, че
много известни и богати французи в последните години се устройват в Белгия и Швейцария, официално водени от едни причини, а неофициално заради данъчното облагане. Това е направил и Бернар Арно, най-богатият французин и ръководител на компанията Ел Ве Ем Аш (LVMH), която притежава правата върху луксозните марки Луи Вюитон и Булгари, който поискал белгийско гражданство.

Според Уикипедия:
In 2011, the federal income tax varied from a bracket of 1% (for single tax payers) and 0.77% (for married taxpayers) to the maximum rate of 11.5%. Individuals earning below 13,600 and couples earning below 27,000 Swiss francs were exempt. On cantonal level, tax rates varies heavily, Obwalden adapted a 1.8% flat tax on all personal income following a cantonal referendum in 2007. In most cantons, the rate is proportional with a maximum rate of 6.5% in Bern, whereas in Zurich it was 13% and in Geneva 17.58-.76 % (depending upon taxes as single or jointly).[19][20]

Не ми стана ясно дали този данък от 6,5% е общата данъчна тежест или първо се плаща федерален данък максимум 11,5% и после върху каквото остане регионалния.

Повечето от "данъчните бежанци" в Белгия твърдят, че продължават да плащат данъци във Франция, но са били все пак привлечени от белгийската система за данъчно облагане. В нея няма данъци върху богатството, а данъците при наследяване на имущество са по-леки. Съседната на Франция Швейцария също е привлякла множество прочути французи. Най-известният от тях е певецът Джони Холидей. Той живее там от 2006 година в ски курорта Гщаад, в кантона Берн. Там той е облаган според данъчна система, запазена за чужденците, която има доста преимущества. Данъците се изчисляват въз основа на начина на живот (върху стойността на наема на жилището, умножена по седем), а не на базата на доходите. Това означава, че Джони Холидей, който е спечелил миналата година 6,3 милиона швейцарски франка (близо 5 милиона евро), е платил само 700 000 франка данъци (583 000 евро).

Източник: Белгия и Швейцария - магнит за френските милионери

Това прави около 11,5% данъчна тежест, което е почти колкото българския плосък десятък!

... democracy inevitably ends when 51% of the people find they can vote themselves benefits which must be paid by the other 49%...

Източник: This is what comes after the Welfare State

"When the people find that they can vote themselves money, that will herald the end of the republic." - Ben Franklin

"A democracy cannot exist as a permanent form of government. It can only exist until the voters discover that they can vote themselves largesse from the public treasury. From that moment on, the majority always votes for the candidates promising the most benefits from the public treasury with the result that a democracy always collapses over loose fiscal policy, always followed by a dictatorship. The average age of the world's greatest civilizations has been about 200 years. These nations have progressed through this sequence: From bondage to spiritual faith; From spiritual faith to great courage; From courage to liberty; From liberty to abundance; From abundance to selfishness; From selfishness to apathy; From apathy to dependence; From dependence back into bondage." - Alexander Fraser Tytler

"Democracy is a form of government that cannot long survive, for as soon as the people learn that they have a voice in the fiscal policies of the government, they will move to vote for themselves all the money in the treasury, and bankrupt the nation." - Karl Marx

Не съм сигурен дали горното наистина го е казал Карл Маркс (не го намирам на marxists.org при търсене с Google).

Дискусия по темата в наука.бг.
 
Последно редактирано:
От: Наказавт милионерите във Франция с данък 75%

Очаква се новата мярка да засегне около 1500 души, които ще платят средно по 140 хиляди евро данъци по тази линия. Годишните приходи от данъка са изчислени на 210 милиона евро.

В Франция има само 1500 души с приход над 1 милион годишно !? И как така 140 хиляди евро се пада на човек като 75 % от 10 милиона годишен приход са 7.5 милиона примерно ? Нещо изобщо не мога да го разбера този данък...
 
От: Наказавт милионерите във Франция с данък 75%

По-горе са го написали - богатите французи ходят да живеят в Швейцария и Белгия, защото там им излиза по-евтино да ги облагат с данъци. Биха дошли и в България, обаче явно нещо не им харесва тук, познайте какво (не е размера на данъка).
 
От: Наказавт милионерите във Франция с данък 75%

Тази простотия е като нашия данък върху лихвите. В нашия случай с лихвите просто си държиш парите в небългарска банка и си OK. Френските милионери просто могат да напуснат Франция и да си харчат милионите в друга държава. А познайте кой печели от данъци в този случай?
 
От: Наказавт милионерите във Франция с данък 75%

Нещо не е както трябва. През 2012 във Франция има 404 000 милионери и ще избягат изведнъж 402 000 хиляди. Това е невъзможно. Пък и да е така до 1 милион не го облагат и ако минимума му е да печели 2 милиона от втория милион зимат 750 000 хиляди. Как ще се пада на човек по 150 000 хиляди. Нещо този данък изобщо няма нищо общо с истината...
 
От: Наказавт милионерите във Франция с данък 75%

Те може и тази година да са 404 000 милионерите. Обаче данъкът не е върху вече спечелените пари, които си ги имат в банкови сметки и инвестирани в имоти, акции и т.н. Данъкът е върху приходите, които ще имат през следващата данъчна година. Те може да са милионери, но доходите им да са под 1 милион годишно (години наред са пестили за да бъдат милионери).

За един милионер (ако печели значително над 1 милион годишно) не е никакъв проблем веднага да хване самолета и да си стои на хотел в Швейцария (или да си купи имот там) за да може през следващата календарна година да спести пари от данъци. Ще си управлява бизнеса от разстояние (ако желае изобщо да се занимава вместо да го остави на автопилот), има Интернет, телефони, че и даже факсове за по-старомодните. С една уеб камера и някой сътрудник може да го развежда из завода му за да гледа какво става на място.
 
От: Наказавт милионерите във Франция с данък 75%

Да, един вид ги принуждават да инвестират, което определено е по-добре от колкото да им седят кинтите по разни банки :wink:
Явно закъсвацията е зверска и се търсят алтернативи за увеличаване на заетостта. Това наистина е все пак някакво решение.
 
От: Наказавт милионерите във Франция с данък 75%

Ами трябва от нещо да се хранят паразитите развъждани от социал-демократичната система. С нетърпение чакам да рухне клоаката наречена Европейски съюз (ЕСССР).

[video=youtube;dtsh8Zp5gdQ]http://www.youtube.com/watch?v=dtsh8Zp5gdQ[/video]
 
От: Наказавт милионерите във Франция с данък 75%

Мисля, че ЕС ще агонизира доста по-дълго от СССР преди да рухне. Причината е, че благодарение на новите технологии, които увеличават производителността на труда многократно, подтискащия ефект на евробюрокрацията няма да бъде толкова смазващ, колкото на съветската бюрокрация (нужни са малко хора заети в реалното производство и реалните услуги, които да носят на гърба си армиите евробюрократи, правни консултанти, адвокати, счетоводители, консултанти по усвояване на еврофондове, лобисти и т.н.). И защото все пак имаме някакви елементи на пазарна икономика. Икономиката на СССР беше изцяло планова, тази на ЕС е само частично планова, в значителната си част е донякъде пазарна (формално имаме частна инициатива, въпреки че държавата регулира твърде много области на живота чрез различни лицензионни и разрешителни режими, чрез квоти и субсидии, чрез непрекъснато усложняващи се и увеличаващи количеството си закони).

Някои си мислят, че би било добре да се борим за свободата си, ако трябва и въстание да вдигнем. Това обаче би било грешка. Резултатът ще бъде още по-голям натиск, приемане на нови закони за борба с тероризма и т.н. Дори и някак си да преборим тази нова европейска империя на злото, на нейно място ще се появи нова. Просто така е устроен света. Демокрацията винаги завършва така.

Според Хегел количествените изменения преминават в качествени. Може би сме достигнали момента когато количествените изменения в нашето познание (научно-техническия прогрес) ще направят възможно социалистическите империи на злото да бъдат почти вечни? Както казах, съвременните технологии увеличават производителността на труда драматично. Може да се окаже технически възможно изхранването на бюрокрацията от малък брой хора (примерно политическите престъпници да се принуждават да работят, а всички останали само да консумират).
 
Re: От: Наказавт милионерите във Франция с данък 75%

Мисля, че ЕС ще агонизира доста по-дълго от СССР преди да рухне. Причината е, че благодарение на новите технологии, които увеличават производителността на труда многократно, подтискащия ефект на евробюрокрацията няма да бъде толкова смазващ, колкото на съветската бюрокрация (нужни са малко хора заети в реалното производство и реалните услуги, които да носят на гърба си армиите евробюрократи, правни консултанти, адвокати, счетоводители, консултанти по усвояване на еврофондове, лобисти и т.н.). И защото все пак имаме някакви елементи на пазарна икономика. Икономиката на СССР беше изцяло планова, тази на ЕС е само частично планова, в значителната си част е донякъде пазарна (формално имаме частна инициатива, въпреки че държавата регулира твърде много области на живота чрез различни лицензионни и разрешителни режими, чрез квоти и субсидии, чрез непрекъснато усложняващи се и увеличаващи количеството си закони).

Някои си мислят, че би било добре да се борим за свободата си, ако трябва и въстание да вдигнем. Това обаче би било грешка. Резултатът ще бъде още по-голям натиск, приемане на нови закони за борба с тероризма и т.н. Дори и някак си да преборим тази нова европейска империя на злото, на нейно място ще се появи нова. Просто така е устроен света. Демокрацията винаги завършва така.

Според Хегел количествените изменения преминават в качествени. Може би сме достигнали момента когато количествените изменения в нашето познание (научно-техническия прогрес) ще направят възможно социалистическите империи на злото да бъдат почти вечни? Както казах, съвременните технологии увеличават производителността на труда драматично. Може да се окаже технически възможно изхранването на бюрокрацията от малък брой хора (примерно политическите престъпници да се принуждават да работят, а всички останали само да консумират).

май трябва да започна от далеч.. проблема в днешното икономическо образование... е че по микроикономика в повечето университети се минава с тест на който всички отговори са А... та такам сигурно 90% от студентите като чуят за Кейнс и правят асоциация с инфлацията и нищо повече не че не вярно но не е само това)....
Кейнсианстовото е доминиращата доктрина след ВСВ... и гласи точно каквото си написал (в добрата стара европа още си се ползва)

От учебник по Микроикономика:

Кейнсианството (по името на забележителния английски икономист Джон Мейнард
Кейнс – 1883 – 1946г) става направление в икономическата наука, основано на възгледи и
позиции, съществено отличаващи се от всичко останало. През 1936г се появява неговият
фундаментален труд “Обща теория на заетостта, процента и парите”. Това е период на
абсолютен спад в производството, ръст на безработицата, масов банкрут на фирми и всеобщо
недоволство. Несъответствието между търсенето и предлагането в мащабите на икономиката,
като цяло, и безработицата, според неокласиците, могат да имат само временен характер и
намесата в тези процеси не е необходима. Кейнс отхвърля тази теза, обосновавайки
необходимостта и определяйки конкретни направления за регулиране на икономическите
процеси от страна на държавата. Според него, икономиката, като цяло – макроикономиката,
функционира не така, както всеки пазар поотделно - микроикономиката. Например,
производството, а следователно и предлагането, на всяка отделно взета стока, по принцип,
може да се увеличава произволно. Но производствените възможности на националното
стопанство, като цяло, са ограничени от количеството на трудовите ресурси в страната.
Затова законите, на които се подчиняват микроикономиката и макроикономиката, не могат да
съвпадат.
Кейнс отстоява тезата, че стихийното, неконтролируемо развитие дестабилизира
икономическите процеси (под влиянието на пазарния механизъм), поради общата тенденция
към намаляване мащабите на търсенето, което води след себе си до свръхпроизводство с
последващо закриване на предприятия, съкращаване на работни места и увеличаване на
безработицата. Това, от своя страна, още повече намалява търсенето и започва нов кръг от
фалити. Пазарът с неговия механизъм не е в състояние да се справи с това положение и
поради тази причина е необходима външна регулативна намеса.
Такава може да осигури
единствено държавата. Тя е в състояние да провежда целенасочена икономическа политика за
поддържане на устойчиво платежоспособно търсене. В случаи на намаляване на
потребителското търсене от страна на населението, това става чрез увеличаване на
държавното търсене (държавните разходи).
Първоначално кейнсианската теория се възприема като разновидност на
социалистическата теория. Но скоро става ясно, че между двата подхода разликата е огромна.
Социалистическата идея изхожда от ликвидирането на пазарната система и нейната замяна с
тотално държавно планиране и регулиране. Кейнсианците предлагат да се запази пазарната
система, като се търсят методи за нейното коригиране чрез държавната икономическа
политика.

След Втората световна война кейнсианството заема господстващи позиции в областта на
икономическата теория. Обаче тоталното прилагане на кейнсианската доктрина е
съпроводено и с редица негативни явления в икономиката. Честата и мащабна намеса на
държавата за регулиране на икономическите процеси предполага увеличаването на разходите
от бюджета, което, обаче, води до постоянен дефицит, увеличаване на държавния дълг и в
крайна сметка до инфлация.

Затова защото в крайна сметка тази държавна намеса ще доведе до инфлация задачата на ЕЦБ е да поддържа ценовата стабилност в Еврозоната.... и се справя при около 2% средна годинша инфлация за последните 10 години....

иначе отвъд океана са една стъпка напред на монетаризъм - като си играят с печатницата за долари като увеличават и намаляват предлагането за да регулират икономиката.... (онова предлагане и намаляване парите в обръщение от Първия Зайтгеййст) с което се обяснява как Федерлания Резерв ги обира като налива кеш който банките дават като лесни кредити след това си прибира кеша и хората не могат да си плащат на банките, банките фалират... някой с кеш изкупуват имущество на безценица...


В резултат на това през 50-те и 60-те години на 20-ти век много
от постулатите на Кейнс се поставят под съмнение от привържениците на появилите се нови
школи и течения. Сред тях се открояват представителите на така наричаната чикагска школа
или школата на монетаризма.
Монетаристите изхождат от представите за решаващото влияние на паричната маса
върху цените, инфлацията и хода на икономическите процеси. Затова те свеждат
управлението на икономиката, преди всичко, до контрола от страна на държавата върху
паричната маса и паричната емисия. Тази концепция приема сравнително завършен вид в
трудовете на нобеловия лауреат за 1976г – американеца Милтън Фридман. Той изхожда от
съществуването на последователна, макар и не абсолютно точна връзка между темповете на
ръста на количеството на парите и номиналния доход. Фридман утвърждава, че инфлацията
“винаги и навсякъде е парично явление”, породено от изпреварващия ръст на парите в
сравнение с обема на производството. Той смята, че държавата трябва, колкото е възможно,
по-малко и внимателно да се намесва в пазарните отношения.
През 70-те години на миналия век се появява и така наречената теория на рационалните
очаквания. Според нея потребителите вземат решения за текущото и перспективното
потребление, изхождайки от прогнози за бъдещото ниво на цените на предметите за
потребление.
В съвременните условия разпространение получава и така наричаният
институционализъм. Главен идеолог на това направление става известният американски
икономист Джон Кенет Голбрайт. Според него в съвременната икономика на преден план
излизат не толкова процесите на производството и обръщението, колкото икономическата
организация на фирмите и управлението. Голбрайт извежда като определящи социалните и
организационните фактори. Той разглежда държавите, крупните корпорации и профсъюзите
като социални институции, които имат решаващо влияние върху икономиката. В епохата на
технико-технологичен прогрес определящата роля в управлението принадлежи на
техноструктурите, т.е. на слоя мениджъри, които се ръководят от надкласови интереси.
Планиращата и пазарната структура са способни да съществуват едновременно в една
смесена икономика. Тези идеи на Голбрайт се подкрепят и от икономисти като Уолт Ростоу и
Ян Тинберген

По примера на кейнсинството в България държавата можеше да се намеси докато се надуваше балона на имотите и да го ограничи така нямаше да се появи дисбаланс от който сега страдаме ама станалото станало... мога още да пиша... ама искам да напиша за социалистите във франция... но като се замисля няма какво да кажа за тях освен че като изгонят богатите французи ще се налага да събират по високи данъци от по бедните....
 
Последно редактирано от модератор:

Горе