biaaro
Well-Known Member
Поради смутните времена, в които живеем, явно забравихме за най-големият сред българите.
Нека си спомним за него, защото примера и завета му ни е по нужен от всякога днес:
Васил Иванов Кунчев се ражда на 6 юли (18 юли нов стил) 1837 в Карлово. През 1845 започва образованието си в килийното училище в Карлово. Година по-късно вече учи в местното взаимно училище. Едва на 14 години Васил остава без баща. Неговият вуйчо Василий Караиванов започва да се грижи за него и младият Васил става негов послушник. В периода 1852-1854 живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене. След като вуйчо му се премества в Стара Загора, Левски го последва и завършва II клас на Старозагорското класно училище. Поради отличния успех на младежа вуйчо му обещава, че един ден ще го изпрати на учение в Русия. Това така и не се случва. През 1856-1857 учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора, а на следващата година приема монашески сан дякон с име Игнатий, главно заради обещаното обучение в Русия. През 1858 е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата “Света Богородица” в Карлово.
На 6 февруари (18 нов стил) 1873 Апостолът на свободата е обесен на мястото, където сега се издига неговият паметник в столицата. Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред революционните среди и в България и в Румъния, но и бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога няма да се възстанови напълно.
На 18 февруари е обесен Апостола на свободата – Васил Левски
[video=youtube_share;LZhdJsJ_cIk]http://youtu.be/LZhdJsJ_cIk[/video]
Завършвам с този му безсмъртен цитат. Дефакто е по актуален от всякога!
Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме!
Нека си спомним за него, защото примера и завета му ни е по нужен от всякога днес:
Васил Иванов Кунчев се ражда на 6 юли (18 юли нов стил) 1837 в Карлово. През 1845 започва образованието си в килийното училище в Карлово. Година по-късно вече учи в местното взаимно училище. Едва на 14 години Васил остава без баща. Неговият вуйчо Василий Караиванов започва да се грижи за него и младият Васил става негов послушник. В периода 1852-1854 живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене. След като вуйчо му се премества в Стара Загора, Левски го последва и завършва II клас на Старозагорското класно училище. Поради отличния успех на младежа вуйчо му обещава, че един ден ще го изпрати на учение в Русия. Това така и не се случва. През 1856-1857 учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора, а на следващата година приема монашески сан дякон с име Игнатий, главно заради обещаното обучение в Русия. През 1858 е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата “Света Богородица” в Карлово.
На 6 февруари (18 нов стил) 1873 Апостолът на свободата е обесен на мястото, където сега се издига неговият паметник в столицата. Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред революционните среди и в България и в Румъния, но и бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога няма да се възстанови напълно.
На 18 февруари е обесен Апостола на свободата – Васил Левски
[video=youtube_share;LZhdJsJ_cIk]http://youtu.be/LZhdJsJ_cIk[/video]
Завършвам с този му безсмъртен цитат. Дефакто е по актуален от всякога!
Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме!