Татко, каква ти е заплатата?
С плахо гласче и поглед, изпълнен с обожание, малкото момче посрещна баща си докато той се прибираше от работа.
“Татко, колко ти плащат на час?” – попита го то.
Силно изненадан, той погледна към него и му каза: “Сине, дори и майка ти не знае това. Не ме притеснявай сега. Уморен съм!”
„”Но татко, моля те, просто ми кажи. Колко получаваш за един час?” – настояваше момченцето.
Бащата най-накрая се предал под натиска на малкото дете и казал: “20 долара на час.”
“ОК, тогава може ли да ми заемеш 10 долара?” – усмихнато помолило момчето.
Показвайки явни признаци на гняв, бащата извикал: “Затова ли толкова настояваше да разбереш колко получавам? Върви да си лягаш и не ме занимавай повече тази вечер!”
Изминали няколко часа,
всички отдавна вече си били легнали. Бащата обаче не можел да заспи. Въртял се в леглото, мислел си за разговора с обичаното си дете и вина изпълвала съзнанието му. Може би, си мислел той, детето иска да си купи нещо.
Накрая не издържал и в опит да успокои и изчисти съзнанието си, отишъл в стаята на сина си.
“Спиш ли?” – попитал го.
“Все още не татко. Защо?” – промълвило момчето полузаспало.
“Ето парите, които поиска по-рано.” – казал бащата.
“Благодаря ти татко!” – зарадвало се момчето, докато бъркало с ръка под възглавницата и изваждайки още пари от там.
“Най-накрая имам достатъчно! Имам 20 долара!” – момчето се обърнало към бащата, който гледаше сина си втренчено, объркан от това, което току що беше казал.
“Татко, ще ми продадеш ли един час от твоето време?”
“Татко, колко ти плащат на час?” – попита го то.
Силно изненадан, той погледна към него и му каза: “Сине, дори и майка ти не знае това. Не ме притеснявай сега. Уморен съм!”
„”Но татко, моля те, просто ми кажи. Колко получаваш за един час?” – настояваше момченцето.
Бащата най-накрая се предал под натиска на малкото дете и казал: “20 долара на час.”
“ОК, тогава може ли да ми заемеш 10 долара?” – усмихнато помолило момчето.
Показвайки явни признаци на гняв, бащата извикал: “Затова ли толкова настояваше да разбереш колко получавам? Върви да си лягаш и не ме занимавай повече тази вечер!”
Изминали няколко часа,
всички отдавна вече си били легнали. Бащата обаче не можел да заспи. Въртял се в леглото, мислел си за разговора с обичаното си дете и вина изпълвала съзнанието му. Може би, си мислел той, детето иска да си купи нещо.
Накрая не издържал и в опит да успокои и изчисти съзнанието си, отишъл в стаята на сина си.
“Спиш ли?” – попитал го.
“Все още не татко. Защо?” – промълвило момчето полузаспало.
“Ето парите, които поиска по-рано.” – казал бащата.
“Благодаря ти татко!” – зарадвало се момчето, докато бъркало с ръка под възглавницата и изваждайки още пари от там.
“Най-накрая имам достатъчно! Имам 20 долара!” – момчето се обърнало към бащата, който гледаше сина си втренчено, объркан от това, което току що беше казал.
“Татко, ще ми продадеш ли един час от твоето време?”
източник: positivespirit.net
-------------------------
Който има дете, отделяйте му повече време
знаете ли колко е хубаво?
