От: Обща тема за Войната с ислямска държава
В един сравнително добър анализ авторът му задава риторичен въпрос:
"
Нима западните коментатори наистина вярват в поредицата от глупости, които изписаха и нима си мислят, че моралистично размаханите криви пръсти могат да бъдат отговор на истинските въпроси."
И именно тук се крие основният медиен проблем. Повечето от западните коментатори не вярват в това, което пишат, иначе няма логика, че колумнисти, които преди са писали на базата на аргументи, сега правят детински грешки и допускат понякога смешни несъответствия. Над тях обаче има редакции, от които тези автори са зависими, а редакциите от своя страна са зависими от политиците и разузнаванията. Дори в Америка тази медийна независимост, сполучливо описана във "Версия Пеликан" на Гришам, когато вестник като NYT имаше силата да се противопостави на ФБР, приключи, а камо ли в останалите, зависими от САЩ страни.
Така че, проблемът не е във вярата, информацията или знанията на журналистите. Проблемът е в това, че основната маса читатели вече изключително лесно се манипулира. От една страна, рязко намаля нивото на образованието, от друга - медийното облъчване стана изключително силно. Не са само телевизиите с техните внушения и риалитита, но и интернет, който уж щеше да даде желаната свобода и плурализъм на мненията се превърна в още един масов канал за пропаганда. Не че няма различни мнения, но трафикът съвсем логично отива към този, който плаща за него. Високохудожествените клипчета, произведени в катарските киностудии, се гледат с по-голям интерес на ютюб, отколкото кривозаснетите на телефон видеа на реални участници в сраженията или бягащи от ИДИЛ хора.
И какво от това, че истината рано или късно изплува? Навярно не всички помнят как по новинарските емисии се показваха кадри с възмутени либийци, атакуващи двореца на Кадафи. Повечето са забравили, а тези, които не са, вече не ги интересува - минало-преминало. Какво от това, че при монтажа режисьорите бяха забравили да нанесат характерните за двореца надписи по кулите и портите и наблюдатели веднага забелязаха, че кадрите са заснети някъде другаде, а не пред двореца на либийския ръководител (хубав, лош, но управляващ с години една разпокъсана от племенни разногласия страна, осигурил висок стандарт на народа си и де факто пазил европейските страни от масиран приток на африкански имигранти)? Той е вече мъртъв и за средностатистическия читател няма смисъл някой да си спомня за такива несъответствия. Какво от това, че САЩ нападнаха Ирак на базата на измислен повод за химическо оръжие (признание, дошло от самия Колин Пауъл)? И десетки подобни измислени причини за неоколониални войни... Мене, текел, фарес, а като следствие - зависима политическа класа, тероризъм и бежански вълни.