Cassiopeia
Active Member
Мисля, че темата не е точно политическа, и дори ще съм благодарна, ако се абстрахираме от подобни нюанси, но е в голяма степен все пак свързана с предприемачеството, защото то се развива в условията на именно това наше членство някъде.
Видях в друга тема реплики засягащи контекста, но ми се иска без цифрите и сухата статистика, всеки ако може за себе си да определи, дали е по-добре или по-зле, че сме в ЕС?
Нищо не е или черно или бяло, но понякога не може да не признаем кое надделява все пак.
Конкретната причина, как днес се качвам в един безшумен комфортен тролей, а не в друг отпреди 10-15 години, на когото през две спирки му падат "тирантите", а веднъж в една буря, няма да ви обяснявам какъв страх брах, когато засветкаханякакви жици отгоре и имах чувството, че всеки момент тоя ти ми тролей ще се подпали ... минимум. След което се прикачих на още по-комфортен трамвай № 7 и отново се чудих, ако не беше по европейска спогодба дали още щях да се клатушкам със стари, но здрави мотриси.
Всичко това са неща, които остават! за българското народонаселение и няма значение дали в къщи може и да имам само хляб за ядене, но ще си стигна комфортно от точка А до точка Б-ъ. Метрото няма да го споменавам, че е било по времето на един недолюбван обикновен охранител, но отново е факт, че остава за хората.
След това се замислих за всички мои приятели, които свободно отидоха да работят по Европа, без визи и друг вд нечовешки ограничения.
Това са възможности, които само от нас зависи в един момент как ще използваме. И като цяло съм доволна, че каквито и политици да се сменят, успяваме оста успешно да се задържаме на повърхността и да не сме най-изпадналите достойни само за съжаление.
Видях в друга тема реплики засягащи контекста, но ми се иска без цифрите и сухата статистика, всеки ако може за себе си да определи, дали е по-добре или по-зле, че сме в ЕС?
Нищо не е или черно или бяло, но понякога не може да не признаем кое надделява все пак.
Конкретната причина, как днес се качвам в един безшумен комфортен тролей, а не в друг отпреди 10-15 години, на когото през две спирки му падат "тирантите", а веднъж в една буря, няма да ви обяснявам какъв страх брах, когато засветкаханякакви жици отгоре и имах чувството, че всеки момент тоя ти ми тролей ще се подпали ... минимум. След което се прикачих на още по-комфортен трамвай № 7 и отново се чудих, ако не беше по европейска спогодба дали още щях да се клатушкам със стари, но здрави мотриси.
Всичко това са неща, които остават! за българското народонаселение и няма значение дали в къщи може и да имам само хляб за ядене, но ще си стигна комфортно от точка А до точка Б-ъ. Метрото няма да го споменавам, че е било по времето на един недолюбван обикновен охранител, но отново е факт, че остава за хората.
След това се замислих за всички мои приятели, които свободно отидоха да работят по Европа, без визи и друг вд нечовешки ограничения.
Това са възможности, които само от нас зависи в един момент как ще използваме. И като цяло съм доволна, че каквито и политици да се сменят, успяваме оста успешно да се задържаме на повърхността и да не сме най-изпадналите достойни само за съжаление.