Притча за гордостта №2
Имало едно време един писател-предприемач, който реши да титулува екипа си ''най-добрите'' - многократно и целенасочено. С тази своя проява на горделивост, писателят-предприемач предизвика бурно неодобрение у аудиторията, което ескалира до референдум за връщане на негативните репутации.
Извод: Не се пъчете, когато минавате през гъст трънак. Промъквайте се внимателно, ако не искате да усетите бодливите тръни.
А сега обещаната (в друга тема) забележка, понеже видеото ме подсети: Кико, не използвай вербалната форма на съюза ''ала'' - не и с тази дикция. С това пернишко ''л'', т.е. ''уъ'', думата звучи като прозявка. Или го изключи от лексиката си, или подобри малко дикцията. Не ми харесва как звучи, произнесено по този начин. Това е приятелска
градивна критика, поднесена с най-топли чувства.
Иначе съм съгласна с посланието на притчата, но за съжаление на теория всички знаем как стоят нещата, пък на практика все омазваме пейзажа.