Продавам билети за постановката Вражалец -зала 1 на НДК на 30.06.2013
- Автор rossipel
- Начална дата
тео
Well-Known Member
От: Продавам билети за постановката Вражалец -зала 1 на НДК на 30.06.2013
Преди две години гледах постановката „Вражалец“.
Да, това не е конкурс за най-кратък научно-фантастичен разказ – аз наистина съм гледала тази постановка. Тогава се сдобих с билет по почти неведоми, извънземни, вълшебни пътища, граничещи с легендите за това, че човек има астрално тяло и още по-невероятните приказки за дебели, лакоми спящи красавици, които току-що, за седемнайсти път, са започнали диетата на Дюкан, тъпчат се с ябълки и се давят с тях, после заспиват като тапири и хъркат шумно, но въпреки това се намира някакъв нещастник, който ги целува и, уви, ги връща към живот, и с това красивата приказка приключва, а след нея започва репортаж за домашното насилие в Перник.
Дори тази небивалица в момента ми се струва по-вероятна от това да се докопам до билет за „Вражалец“.
Нека ви разкажа за представлението. Взимам си, значи, аз двата билета, без да знам, че такъв шанс се пада един път в живота и птичето на късмета, като кацне на нечие рамо и изплюе билети за представлението, след това му изтръпват краката и умира от жестока и мистериозна болест, и това е. Никога повече нищо не ти каца никъде.
Отивам с една приятелка, настаняват ни на сгъваеми кухненски столчета, наредени около основните места, и аз си казвам – бре, това ще да е нещо МНОГО хубаво. В следващите два часа /или там колкото бяха/ аз и приятелката ми се смяхме толкова много и силно, че след това затвориха театъра и дълго време му правиха ремонт. На излизане си обещахме – пак ще си купим билети и ще го гледаме – хаха. ХАХА. Проскубани, глупави кокошки.
След един месец си казах – яяя, да купя аз билети за „Вражалец“, този път да идем с повече приятели и вече окончателно да срутим току-що изцикления паркет от смях, а мазилката ведро да пада на едри парчета по нас и останалите уважаеми зрители.
Влизам аз при лелята в театъра, „добър ден – добър ден“, пет билета за „Вражалец“, казвам аз, и отсреща чувам само някакво клокочене. Викам – моля? Няма, госпожо, билети за тоя месец. И за следващия няма. О, казвам, разбирам. Добре, ще дойда за по-по-следващия месец, тя ми вика – успех, и аз се изнасям.
Не отдадох на случката особено значение – все пак, аз съм от хората, които са расли преди 89-та година, и помня как се „пускаха“ банани, апрески и кафе, така че просто се примирих, без и да подозирам за какво става въпрос.
След два-три месеца отново влизам в театъра и сценарият се повтаря. Нещо започна да ме гложди. Питам аз лелята – ама, как така няма НИТО ЕДИН билет? Как е възможно? И тя ме гледа и вика – ами така, всичко е изкупено. Казвам – а, добре, можете ли да ми кажете кога пак ще пускате билети, поне да си осигуря ранен старт? И тя, жената, казва – на 8 ноември /2010 година/, сутринта, пускаме билети. Боже, викам, жива да сте, ще дойда по-рано, преди да отворите!
Мисля си – ще спя отпред. Колко му е, спален чувал и фенерче, че ме е страх от тъмното, и малко тиквени семки за през нощта, да убия времето. После си казвам – не, едва ли са необходими чак такива крути мерки, и се обърнах към брат ми, който в този момент си беше в България.
Викам – искаш ли да ходим на един много смешен театър? Искал. Тогава, навиваш си часовника за пет сутринта, ставаш утре, и отиваш да купуваш билети, то няма да има други хора. Добре, каза той, нави часовник, стана, отиде и след час се върна посърнал. Свършили са билетите, казва. Дори не отворили касата и ТЪЛПАТА отпред много се ядосала.
КАК ТАКА СА СВЪРШИЛИ, БЕ?!? Нали днес ги пускаха?? Ами, така, вика, продадени са предварително.
(Малко след това замина за Австралия и повече не се е връщал – и го разбирам.)
Отчаях се. Викам си – тогава ще подходя технологично. Ще ги напазарувам онлайн. Ето така вече просто не може да не се сдобия с билети! Ще си ги сложа във виртуалната кошница билетчетата и елегантно ще ви го начукам на всичките, дето си мислите, че сте по-хитри от мене, хаха, хохо.
Боже, каква заблуда! За четири представления напред – няма свободни места. Заравям се във форумите и, о, Исусе!
Три хиляди петстотин шейсет и осем човека обясняват как търсят билети за представлението от голямото слънчево затъмнение през август 99-та година.
Как веднъж в месеца се събират пред касите рано сутрин и после се разотиват, защото билетите винаги са свършили преди да бъдат пуснати.
Как веднъж дори се стигнало до викане на полиция, поради горното.
Как някой идва и купува един билет за него и още сто и седемнайсет за сто и седемнайсетте му най-добри и близки приятели.
„моля ви, търся два билета за постановката през март две хиляди и осемнайста. ПОМОГНЕТЕ!!“
Виждам и оферти за ГРУПОВО посещение на театъра, като желаещите се събират с бус от различни населени места в страната. Организираното събитие е с плаващи цени, в зависимост от населеното място, което човекът обитава. АААА, в смисъъъл??
Значи, викам си, евентуално може да се запиша в групата за организираното посещение, да се резна до Русе с влак, оттам да ме натоварят с бус и да ме докарат НА София и след това да ме приберат до Русе и аз пак да се резна с влака до София. Така, на око, театърът ще ми излезе около сто кинта, ама пък е сигурно!
Другият вариант е да осъдя държавата в Страсбург и някъде след осемнайсет години да излязат с решение в моя полза, и след още осемнайсет държавата, нашата, да ми връчи обезщетение от два билета, и то ще са минали толкова много години, че аз самата ще съм се превърнала в някакъв престарял динозавър, за който хората ще си купуват билет, за да го видят отблизо в природо-научния музей.
Има и трети вариант – да си построя кибуц пред гишето с билетите и да се установя там за по-продължително време, като Том Ханкс на летището. Накрая така ще се вмириша и ще бъда толкова отблъскваща и досадна, че все някой ще се смили и ще ми продаде, а може би дори – ПОДАРИ билет, само и само да се разкарам.
Накрая реших, че е най-добре да изляза с апел. Все пак е Коледа, случват се чудеса, пък и ние живеем в правова държава, тука има институции, има някакъв ред и правила! Викам си – все някой ще ме чуе.
Ще се оплача на омбудсмана /господин омбудсман, ако четете това, дайте знак, вдигнете лява вежда, мигнете с десен клепач, нещо!/.
Ще напиша жалба до директора на театъра.
Ще повикам радио, телевизия, интернет, скайп и айсикю.
Ще пусна СМС номер – „Да купим на Красимира билет за „Вражалец“.
Ще напиша протестна нота в небето от коприна – АЗ ИСКАМ БИЛЕТ ЗА ВРАЖАЛЕЦ!
Ще нарисувам гигантски афиш и ще го закача на Лалето, така че да се вижда от цяла София, а вечер ще ходя и ще тропам с черпак и тенждера под налягане пред Министерството на културата.
И това е.
Не че ви заплашвам, уважаеми-хора-дето-пускате-билетите-за-ВРАЖАЛЕЦ. Но все пак се замислете – редно ли е да се стига до ексцесии? Сигурни ли сте, че искате да ме видите нощно време с черпак и тенджера под налягане? Не може ли просто да ми кажете как, по дяволите, става фокусът с купуването на билети за представлението, което се играе във Военния тетаър, и целият този трилър да се размине?
Ако все пак пък не може и купуването на билети е някаква свръхконфиденциална национална засекретена информация, ще ви разбера. Все пак съм гледала постановката ВЕДНЪЖ и дори мога да изкарвам пари от това – като разказвам на хората отново и отново как веднъж, през две хиляди и десета година, небето се е отворило и съм успяла да си купя билети за Вражалец.
А на по-недоверчивите дори ще им дам да ме пипнат.
http://krasitta.com/искам-билет-за-вражалец/
Преди две години гледах постановката „Вражалец“.
Да, това не е конкурс за най-кратък научно-фантастичен разказ – аз наистина съм гледала тази постановка. Тогава се сдобих с билет по почти неведоми, извънземни, вълшебни пътища, граничещи с легендите за това, че човек има астрално тяло и още по-невероятните приказки за дебели, лакоми спящи красавици, които току-що, за седемнайсти път, са започнали диетата на Дюкан, тъпчат се с ябълки и се давят с тях, после заспиват като тапири и хъркат шумно, но въпреки това се намира някакъв нещастник, който ги целува и, уви, ги връща към живот, и с това красивата приказка приключва, а след нея започва репортаж за домашното насилие в Перник.
Дори тази небивалица в момента ми се струва по-вероятна от това да се докопам до билет за „Вражалец“.
Нека ви разкажа за представлението. Взимам си, значи, аз двата билета, без да знам, че такъв шанс се пада един път в живота и птичето на късмета, като кацне на нечие рамо и изплюе билети за представлението, след това му изтръпват краката и умира от жестока и мистериозна болест, и това е. Никога повече нищо не ти каца никъде.
Отивам с една приятелка, настаняват ни на сгъваеми кухненски столчета, наредени около основните места, и аз си казвам – бре, това ще да е нещо МНОГО хубаво. В следващите два часа /или там колкото бяха/ аз и приятелката ми се смяхме толкова много и силно, че след това затвориха театъра и дълго време му правиха ремонт. На излизане си обещахме – пак ще си купим билети и ще го гледаме – хаха. ХАХА. Проскубани, глупави кокошки.
След един месец си казах – яяя, да купя аз билети за „Вражалец“, този път да идем с повече приятели и вече окончателно да срутим току-що изцикления паркет от смях, а мазилката ведро да пада на едри парчета по нас и останалите уважаеми зрители.
Влизам аз при лелята в театъра, „добър ден – добър ден“, пет билета за „Вражалец“, казвам аз, и отсреща чувам само някакво клокочене. Викам – моля? Няма, госпожо, билети за тоя месец. И за следващия няма. О, казвам, разбирам. Добре, ще дойда за по-по-следващия месец, тя ми вика – успех, и аз се изнасям.
Не отдадох на случката особено значение – все пак, аз съм от хората, които са расли преди 89-та година, и помня как се „пускаха“ банани, апрески и кафе, така че просто се примирих, без и да подозирам за какво става въпрос.
След два-три месеца отново влизам в театъра и сценарият се повтаря. Нещо започна да ме гложди. Питам аз лелята – ама, как така няма НИТО ЕДИН билет? Как е възможно? И тя ме гледа и вика – ами така, всичко е изкупено. Казвам – а, добре, можете ли да ми кажете кога пак ще пускате билети, поне да си осигуря ранен старт? И тя, жената, казва – на 8 ноември /2010 година/, сутринта, пускаме билети. Боже, викам, жива да сте, ще дойда по-рано, преди да отворите!
Мисля си – ще спя отпред. Колко му е, спален чувал и фенерче, че ме е страх от тъмното, и малко тиквени семки за през нощта, да убия времето. После си казвам – не, едва ли са необходими чак такива крути мерки, и се обърнах към брат ми, който в този момент си беше в България.
Викам – искаш ли да ходим на един много смешен театър? Искал. Тогава, навиваш си часовника за пет сутринта, ставаш утре, и отиваш да купуваш билети, то няма да има други хора. Добре, каза той, нави часовник, стана, отиде и след час се върна посърнал. Свършили са билетите, казва. Дори не отворили касата и ТЪЛПАТА отпред много се ядосала.
КАК ТАКА СА СВЪРШИЛИ, БЕ?!? Нали днес ги пускаха?? Ами, така, вика, продадени са предварително.
(Малко след това замина за Австралия и повече не се е връщал – и го разбирам.)
Отчаях се. Викам си – тогава ще подходя технологично. Ще ги напазарувам онлайн. Ето така вече просто не може да не се сдобия с билети! Ще си ги сложа във виртуалната кошница билетчетата и елегантно ще ви го начукам на всичките, дето си мислите, че сте по-хитри от мене, хаха, хохо.
Боже, каква заблуда! За четири представления напред – няма свободни места. Заравям се във форумите и, о, Исусе!
Три хиляди петстотин шейсет и осем човека обясняват как търсят билети за представлението от голямото слънчево затъмнение през август 99-та година.
Как веднъж в месеца се събират пред касите рано сутрин и после се разотиват, защото билетите винаги са свършили преди да бъдат пуснати.
Как веднъж дори се стигнало до викане на полиция, поради горното.
Как някой идва и купува един билет за него и още сто и седемнайсет за сто и седемнайсетте му най-добри и близки приятели.
„моля ви, търся два билета за постановката през март две хиляди и осемнайста. ПОМОГНЕТЕ!!“
Виждам и оферти за ГРУПОВО посещение на театъра, като желаещите се събират с бус от различни населени места в страната. Организираното събитие е с плаващи цени, в зависимост от населеното място, което човекът обитава. АААА, в смисъъъл??
Значи, викам си, евентуално може да се запиша в групата за организираното посещение, да се резна до Русе с влак, оттам да ме натоварят с бус и да ме докарат НА София и след това да ме приберат до Русе и аз пак да се резна с влака до София. Така, на око, театърът ще ми излезе около сто кинта, ама пък е сигурно!
Другият вариант е да осъдя държавата в Страсбург и някъде след осемнайсет години да излязат с решение в моя полза, и след още осемнайсет държавата, нашата, да ми връчи обезщетение от два билета, и то ще са минали толкова много години, че аз самата ще съм се превърнала в някакъв престарял динозавър, за който хората ще си купуват билет, за да го видят отблизо в природо-научния музей.
Има и трети вариант – да си построя кибуц пред гишето с билетите и да се установя там за по-продължително време, като Том Ханкс на летището. Накрая така ще се вмириша и ще бъда толкова отблъскваща и досадна, че все някой ще се смили и ще ми продаде, а може би дори – ПОДАРИ билет, само и само да се разкарам.
Накрая реших, че е най-добре да изляза с апел. Все пак е Коледа, случват се чудеса, пък и ние живеем в правова държава, тука има институции, има някакъв ред и правила! Викам си – все някой ще ме чуе.
Ще се оплача на омбудсмана /господин омбудсман, ако четете това, дайте знак, вдигнете лява вежда, мигнете с десен клепач, нещо!/.
Ще напиша жалба до директора на театъра.
Ще повикам радио, телевизия, интернет, скайп и айсикю.
Ще пусна СМС номер – „Да купим на Красимира билет за „Вражалец“.
Ще напиша протестна нота в небето от коприна – АЗ ИСКАМ БИЛЕТ ЗА ВРАЖАЛЕЦ!
Ще нарисувам гигантски афиш и ще го закача на Лалето, така че да се вижда от цяла София, а вечер ще ходя и ще тропам с черпак и тенждера под налягане пред Министерството на културата.
И това е.
Не че ви заплашвам, уважаеми-хора-дето-пускате-билетите-за-ВРАЖАЛЕЦ. Но все пак се замислете – редно ли е да се стига до ексцесии? Сигурни ли сте, че искате да ме видите нощно време с черпак и тенджера под налягане? Не може ли просто да ми кажете как, по дяволите, става фокусът с купуването на билети за представлението, което се играе във Военния тетаър, и целият този трилър да се размине?
Ако все пак пък не може и купуването на билети е някаква свръхконфиденциална национална засекретена информация, ще ви разбера. Все пак съм гледала постановката ВЕДНЪЖ и дори мога да изкарвам пари от това – като разказвам на хората отново и отново как веднъж, през две хиляди и десета година, небето се е отворило и съм успяла да си купя билети за Вражалец.
А на по-недоверчивите дори ще им дам да ме пипнат.
http://krasitta.com/искам-билет-за-вражалец/
тео
Well-Known Member
От: Продавам билети за постановката Вражалец -зала 1 на НДК на 30.06.2013
Нямаше как да пропусна... Цитираната авторка е оставила дълбоки следи в душата ми и ми е докарвала не една или две мускулни трески от смях. С един куршум два заека :beer:
ТЕО, направо ме трогнаБлагодаря много, че разясни на другите какво означава билет за тази постановка
Нямаше как да пропусна... Цитираната авторка е оставила дълбоки следи в душата ми и ми е докарвала не една или две мускулни трески от смях. С един куршум два заека :beer: