42 :neutral: мерси за зелените точки, кофата аз ли да я изхвърля
http://spectator-bg.blogspot.bg/2014/03/hate-em-all.html
http://spectator-bg.blogspot.bg/2014/03/hate-em-all.html
View -> Page Style -> No Style
Момента на истината настъпва: идва посредника и дава на Гошо цели 5 лева за патка, обира си крушите и после продава тая патка за 15 лева и спечелва солидна сума пари, докато Гошо едва си оправя кредита и другите бакии, съответно мисълта за 12 годишно „Johnny” консумирано в компанията на млади платени меринждейки от полуромски произход се дематериализира. Тлъстият и нагъл посредник е лежал цяла година като рязан турчин и накрая без да си мръдне тлъстото туловище е спечелел три пъти това, което вече самоубилият се Гошо (на фона на песен на група „Уикеда“) е спечелил.
Като изключим апокалиптизма, грозната картинка, липсата на надежда и откровеното отчаяние от живота, лъхащо от писанията -забавни са, кефят.
Напомнят на един български писател, който представяше града, като meat packing factory, място на отчаяние, бездушие и безверие. Някой да се сеща автора и произведението, че изведнъж ми се дочете след-възрожденска българска литература?