Автолюбител е човекът. Но!
“Трябва да обичаме пешеходците. Пешеходците представляват по-голямата част от човечеството. Нещо повече – най-добрата негова част. Пешеходците са създали света. Те са построили градове, издигнали са многоетажни сгради , прокарали са канализацията и водопровода, павирали са улиците и са ги осветили с електрическите лампи. Те са разпространили културата по целия цвят, изобретили са книгопечатането, измислили са барута, прехвърлили са мостове през реките, разчели са египетските йероглифи, въвели са в употреба самобръсначката, премахнали са търговията с роби и са установили, че от зърната на соята могат да се приготвят сто и четиринадесет вкусни пикателни блюда.
И когато всичко било готово, когато родната планета придобила сравнително благоустроен вид, ето че се появили автомобилистите.
Трябва да отбележим, че автомобилът също е изобретение на пешеходците. Но автомобилистите някак изведнъж забравили това. Влезли да мачкат кротките и умни пешеходци. Улиците, създадени от пешеходците, минали във властта на автомобилистите. Паважите станали двойно по-широки, а тротоарите се стеснили колкото тютюнев бандерол. И пешеходците започнали да се притискат изплашени до стените на къщите. За тях е въведено някакво транспортно гето. Разрешават им да пресичат улиците само на кръстовищата, тоест тъкмо на тези места, дето движението е най-силно и дето косъмчето, на което обикновено виси животът на пешеходеца, най-лесно може да се скъса. В нашата обширна страна обикновеният автомобил, предназначен, както мислят пешеходците, за мирно превозване на хора и товари, е приел страховитите очертания на братоубийствен снаряд. Той изважда от строя цели редици от членовете на профсъюзите и техните семейства. Ако някой път пешеходецът успее да отскочи изпод сребърния нос на колата, милицията го глобява за нарушаване правилата на уличния катехизис.
Изобщо авторитетьт на пешеходците много се разклати. Те, които дадоха на света такива забележителни личности като Хораций, Бойл, Мариот, Лобачевски, Гутенберг и Анатол Франс, сега са принудени да се кълчат по най-долен начин, само и само да напомнят за своето съществуване. Боже, Боже, когото всъщност няма, докъде ти, когото наистина няма, докара пешеходеца!”