От: Резаците (Турчоляка) настъпват в България
Честно казано никак не ми допада начинът, по който е написано заглавието, но освен агресивната турска медийна и културна експанзия /вършена с АКТИВНАТА подкрепа на
Криминалния Сговор/,
повишено внимание трябва да се обърне и на набиращият сила Ислямски радикализъм в тази страна. Не знам дали сте гледали последната /нашумяла/ Турска филмова продукция: Fetih 1453
Първото
ШОКИРАЩО нещо, е разбира се фактът, че създателите, бидейки турци, изобщо имат безсрамието да припомнят тази част от своята история. Филмът не отразява героичната защита на нещо свое, не представя отвоюването на нещо, което им е било отнето несправедливо, или им принадлежи по право: той отразява ЗАГРАБВАНЕТО, ПОРОБВАНЕТО И УНИЩОЖЕНИЕТО на една цивилизация от предтечите на днешните турци.
Няма да се спирам на гротескният начин, по който е представен Византийският император и общество: тук няма изопачение, а
ОБРЪЩАНЕ на ролите - характерните ориенталски сцени с танцуващи кадъни и пиршества, са приписани, представете си, на Византия, а османският султан е високоморален и т.н. Смехотворно и жалко.
Важно обаче е друго послание, което ясно преминава през целият "филм" /доста долнопробен, в интерес на истината/ - отдаването на алах /каквото и да е това - нито ще му сложа второ "л", нито ще му туря главна буква/,
следването на мохамед и "пророците", утвърждаването на исляма: през целият филм се отправят "молитви към алаха", а на едно ключово място се казва директно /цитирам по памет/:
"Нищо велико не може да се извърши без отдаването на алах" -- а филмът доста ясно изразява
какво следва да бъде разбирано под "Велико дело".
Политическите реалности в съвременна Турция са крайно тревожни, колкото и да се спуска над това
булото на БГ медийното затъмнение.
Ще припомня няколко
красноречиви събития от последните години.
Жалко, че те бяха отразени единствено от Фрогнюз, а в момента и там явно статията е изтрита.
Особено внимание обръщам на следното:
Каква беше реакцията на полицаите в Турция?
–
Реакцията и държанието на полицаите и държавната администрация по време на тези събития беше потресаващо. Навсякъде по медиите се показа арестът на тези младежи, но той беше с подхилващи се полицаи, с развяващо се знаме “Убиецът на Хран Динк”. Това беше един вид показност. Тези убийци са представени като герои и те стават такива както в медиите, така и в очите на обществеността. Естествено, медиите правят така, че те да станат герои.
Далеч съм от мисълта да генерализирам тези явления спрямо всички турци, особено тези, които са български граждани и тяхното етническо определяне е с безкрайно по- ниска стойност от националното. Те са също така жертви на политиката на
Криминалния сговор, целяща разслоение, неравенство, вътрежно напрежение /вкл. етническо/, създавани изкуствено с помощта на подобни, нямащи аналог абсурди, като турски новини, радио, преференции и т.н. Всичко това с надеждата, че няма да се обърнем единни, за да решим основните си проблеми -
криминализацията на властта и порочността на властващата социално- икономическа система.
