Cassiopeia
Active Member
Защо пускам темата в този Форум за предприемачи?
Защото онлайн или офлайн често работите за клиенти, които имат изисквания към нещо което искат от вас. За парите, които дават могат да имат претенции съотносими с вашите възможности, докато им угодите и те са доволни, а и вие че сте си свършили работата.
В горния смисъл обаче, говорим точно за претенции и изисквания, които са в рамките на общоприетото.
Отиваш в магазина и си избираш кой шоколад да си купиш или кое парче месо, кои домати или банани. Все на една цена всяко едно, но си избираш. Не обвиняваш производителя или доставчика или дори управителя на магазина, че има само кофти останали продукти, а просто не си купуваш, ако не ти харесат или няма точно от товя шоколад с круша.
Когато обаче ти самия създадеш нещо, което не е с цена или срещу заплащане и си го харесваш ... дали ще е корабче от хартия, дървена къщичка на дървото или пясъчен замък, и попиташ някого- Какво мислиш? Тогава в какви граници трябва да са критиките? И кое всъщност е градивна критика?
Ако добрнамерено и градивно ми обясниш, как на теб би ти харесало и би го направил, ок, направи си сам, хартиено корабче, къщичка, замък.
Но за моя си кораб и замък ... що е нужна критика?
Често се е случвало за писани неща някои хора да се обосновават с това, че щом не търпиш критика не го споделяш или не питаш за мнение. Пишеш си го, четеш си го. Ако имаш кинти си го издаваш и не ти пука кой какво мисли, или дали би го направил по-добре от теб ...уонаби ... да заповяда с цялото си критично мислене и разум, да покаже на уважаемата публика как се прави. Нещо съвършено и недостижимо!
С две думи, аз не търпя критика! А вие?
Защото онлайн или офлайн често работите за клиенти, които имат изисквания към нещо което искат от вас. За парите, които дават могат да имат претенции съотносими с вашите възможности, докато им угодите и те са доволни, а и вие че сте си свършили работата.
В горния смисъл обаче, говорим точно за претенции и изисквания, които са в рамките на общоприетото.
Отиваш в магазина и си избираш кой шоколад да си купиш или кое парче месо, кои домати или банани. Все на една цена всяко едно, но си избираш. Не обвиняваш производителя или доставчика или дори управителя на магазина, че има само кофти останали продукти, а просто не си купуваш, ако не ти харесат или няма точно от товя шоколад с круша.
Когато обаче ти самия създадеш нещо, което не е с цена или срещу заплащане и си го харесваш ... дали ще е корабче от хартия, дървена къщичка на дървото или пясъчен замък, и попиташ някого- Какво мислиш? Тогава в какви граници трябва да са критиките? И кое всъщност е градивна критика?
Ако добрнамерено и градивно ми обясниш, как на теб би ти харесало и би го направил, ок, направи си сам, хартиено корабче, къщичка, замък.
Но за моя си кораб и замък ... що е нужна критика?
Често се е случвало за писани неща някои хора да се обосновават с това, че щом не търпиш критика не го споделяш или не питаш за мнение. Пишеш си го, четеш си го. Ако имаш кинти си го издаваш и не ти пука кой какво мисли, или дали би го направил по-добре от теб ...уонаби ... да заповяда с цялото си критично мислене и разум, да покаже на уважаемата публика как се прави. Нещо съвършено и недостижимо!
С две думи, аз не търпя критика! А вие?
Последно редактирано: