От: Честит 3-ти март
Трети март - денят на освобождението
Санстефанска България:
Днес се навършват 131 г. от подписването на мирния договор между Русия и Турция в Сан Стефано, сложил край на Освободителната война (1877-1878 г.) и начало на новата българска държава.
От 1888 г. Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско робство.
Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението.
10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.
История
Началото на организираното революционно движение за освобождение от османското робство се свързва с делото на Георги С. Раковски (1821-1867 г.) - писател и публицист, основател и идеолог на национал-либералното освободително движение.
Основни фигури в освободителното движение са:
Васил Левски, познат като Апостолоа на свободата (1837-1873) - стратег и идеолог на движението и български национален герой;
Любен Каравелов (1834-1879 г.) - писател и публицист, лидер и идеолог на движението;
Христо Ботев (1848-1876 г.) - поет и публицист, революционер демократ, национален герой и много други българи.
През 1876 г. избухва Априлското въстание - първият мащабен и организиран опит за освобождение. Въстанието е жестоко смазано и удавено в кръв, но привлича вниманието на европейските страни към българските национални въпроси.
През 1878 г. като резултат от Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) българската държава е възстановена, но не е постигнато национално обединение.
Бившите български територии са разделени на три - провъзгласено е Княжество България с княз Александър Батенберг, Източна Румелия с губернатор християнин, назначен от султана, а Тракия и Македония остават под управлението на Османската империя.
Решението за разпокъсване на България, взето на Берлинския конгрес (1878 г.) никога не е било приемано от българския народ.
На 22 септември 1908 г. Фердинанд Сакскобургготски, български княз от 1887 г., прокламира независимостта на държавата и се обявява за Цар на българите.