Намерих една интересна статия за добива на шиптов газ в България
Лунен пейзаж, отровени води и земетресения остават след добива на шистов газ
На 9 ноември 2010 г. медиите информираха, че министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков се оплаква от натиска на американския посланик Джеймс Уорлик, който урежда концесия за шистов газ за корпорацията "Шеврон". "Опитите на посланик Уорлик да се меси в газовия ни сектор и по-конкретно да сътрудничи на фирма от САЩ за инвестиции в добива на шистов газ у нас, не се харесаха на икономическия министър Трайков", писа в. "Труд" от същата дата.
"Моят приятел посланикът Уорлик вече 6 месеца не може да разбере какво се случва с шистовия газ и защо трябва да се спазват българските закони и българският национален интерес. Защо, когато се дава право за проучване и добив, за това се прави конкурс", заявил Трайков по време на лекция в УНСС.
На 15 юни 2011 г. научихме, че кабинетът "Борисов" е дал на "Шеврон" право да дупчи за добив на шистов газ житницата на България - Добруджанския край и по-конкретно района на Нови Пазар. Още 2 други концесии за проучване за шистов газ в България очакват оферти до края на юни 2011 г., съобщиха от МС.
"Началната цена, която правителството поиска за предоставяне на концесията за проучване край Нови Пазар, беше само 200 хиляди евро", каза Трайков, като не скри задоволството си, че "Шеврон" се съгласила да плато 30 милиона евро, които отиват директно в държавния бюджет, изпреварвайки втория в надпреварата - BNK Petroleum".
Кога се е състояла самата "надпревара" и между кои компании той не поясни. Все пак едно бързо търсене в Гугъл показва, че BNK Petrolium, чиято централа се намира в Камарило, Калифорния, не е никакъв конкурент на "Шеврон" -
двете компании работят заедно на много находища, например в Полша
BNK се е явила за камуфлаж, за да излъже общественото мнение в България. Кога се е състояла тази тъмна конкурсна процедура, не знаем - Националният концесионен регистър ни отговаря с "Няма данни".
Министър-председателят Борисов трябва да обясни защо е поискал "само" 200 хиляди евро, след като постоянно хленчи, че българската хазна е празна. Този гаф, според неговия икономически министър, трябва да се компенсира от факта, че "Шеврон" е наляла 30 милиона евро в държавния бюджет. Което, както и да се превзема Трайчо, си е вид официален подкуп, даден на кабинета, за да позволи на тази корпорация да унищожи земеделието в житницата на България. То струва милиарди пъти повече от подкупа на "Шеврон", то не се продава, безценно е!
Освен това откъде Трайчо знае дали, ако наистина имаше честен международен конкурс, обявен в Държавен вестник и в Официалния вестник на ЕС, други корпорации, например "ЕксонМобъл" нямаше да платят 40, 50 или 100 милиона евро на държавния бюджет за същото право?
Как да разберем дали и тези 30 милиона не са Трайчов блъф? Как да проверим каква сума и кога е постъпила в държавния бюджет? Няма начин.
Следващ въпрос - как да разберем каква част от въпросната сума е влязла в банковите сметки на онези, които се поддадоха така сладострастно на американския рекет? Защото, като гледаме, наш Трайчо вече се изживява като аристократ по голф-игрищата. Новините от онзи ден казват, че е започнал да тренира спорта на милионерите.
Но най-смешното е, че според изявленията на икономическия министър "Шеврон" щяла да плати всички проучвания за своя сметка и на свой "риск", включително и оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС). Тоест "Шеврон" ще си поръча изгодна за нея ОВОС или най-малкото ще диктува на някой "консултант" какво да запише в нея. В България все е имало нагли далавери и злоупотреби с власт, но антибългарският гешефт "Шеврон" удари всички предишни в земята! В сравнение с него сделките на Костов, Станишев, Доган, Кобургът са срамежливи момченца!
Възниква въпросът: Какво се промени между 9 ноември 2010 г. и 15 юни 2011 г., та позицията на Трайчо Трайков, ерго - Борисов, се обърна на 180 градуса? Не можем да бъдем изчерпателни, зашото малка част от гешефтите по високите етажи на властта стигат до медиите, но един поне е ясен. Малко след твърдия отказ на Трайков да се поддаде на натиска на Уорлик, срещу българския премиер бе подета компроматна война под формата на уж истекли дипломатически грами в "Уикилийкс". И Борисов изведнъж започна да дава всичко, което Уорлик си поиска - закриване на АЕЦ "Белене", изхвърляне на руското гориво за АЕЦ "Козлодуй" и наместването на дискредитираната "Уестингхаус" като доставчик и, разбира се, концесията за шистовия газ. Без да отчита националния интерес. Сякаш тези 111 хиляди квадратни километри не са родината ни, а нивата на полумитичния му дядо!
Истината - отдавна известна на целия свят - е, че добивът на нефт и газ от шистови земни пластове е разрушителна, примитивна технология, която превръща повърхността на земята в лунен пейзаж. Там земеделие не може да има. Но не само земеделие, а какъвто и да било животински или растителен живот, защото водата е отровена. Причината е в технологията.
Шистите представляват скали, които се разпадат на тънки плочи и пластинки. Шистозността най-често се обуславя от паралелното подреждане на люспести, плочести и иглести минерали (слюди, хлорити, амфиболи и др.) вследствие на прекристализация. Понеже в тях залежите на газ и нефт не са под налягане и не са концентрирани в един резервоар, а са разпръснати в скалната порода, тя трябва да бъде разбита с взривове, а след това газът да бъде изтласкан на повърхността чрез инжектирането на вода под високо налягане, примесена с пясък и един списък химически отрови - т.нар. хидравличен удар. Така на дълбочина 2-3 и повече километра под земната повърхност се произвеждат експлозии, за да се напука земната кора и в получения кладенец да се събере тази "попара", която се източва и от нея се извлича горивото. Структурата на земята, която Природата е създавала в продължение на милиони години, бива разрушена за дни и часове по най-примитивния, маймунски начин - чрез взривяване. Твърденията на корпоративните гешефтари, че за околната средя няма никаква опасност, са прозрачна лъжа - след като стигнат до богатия на газ шистов пласт, дълбачките започват да разбиват в хоризонтално направление, по дължината на шистата и вкарват хиляди тонове отровна смес, при което във вертикална посока се получава мрежа от пукнатини, стигащи до самата повърхност на земята, през които вкараните отрови достигат до почвения слой. Методът се нарича хидравлично фрактиране (или шистиране), т.е. разделяне на фракции. (Виж схемата).
Катастрофалните последици за живота на земята в района на добива бяха известни много преди Джеймс Б. Уорлик- джуниър да пристигне в България на първото в живота си назначение като посланик на САЩ.
В родината му, където тази технология е внедрена в необитаеми или слабо населени селски региони, резултатът е пълна екологична катастрофа. Там от години се води огромна кампания за спиране на производството, начело на която стоят световно известни интелектуалци, звезди от ранга на Робърт Редфорд и много политици.
В първия, новогодишен ден на 2009 г. един
кладенец в двора на семейство фермери в село Димок, Пенсилвания... експлодира!
Разследването показва, че "компанията "Кабът ойл", която добива шистов газ в района, е допуснала лесно запалителни газове и течности да проникнат във водоносния слой". Сондажите бяха прекратени и компанията изхвърлена от района. (Виж Michael Rubinkam. "Pa. regulators shut down Cabot drilling", pressconnects.com, 15 april 2010). Оказва се, че още 14 домашни кладенеца са пълни с метан, газ, арсеник, етаноли и всякакви други мръсотии. Оказва се също, че случилите се напоследък "леки сеизмични събития", тоест земетресения, са резултат от дълбаенето на шистите, разположени на 4 км под повърхността на земята. "Има участъци, в които земната повърхност е пропаднала", твърди разследването.
Днес районът нa Димок е обезлюден. Въпросната корпорация доставя чиста вода с цистерни и пластмасови бутилки на малкото останали жители на региона.
Голяма част от тоновете отровна смес, която по хидравличен път разбива земните пластове, остава в тях. Kакво става обаче с изтеглената на повърхността? За нея се дълбаят други, "отходни кладенци" с голяма дълбочина и тя се оставя в тях. Последиците са описани във в. "Уолстрийт джърнъл" от 13 август 2009 г. "Серията леки земетресения в областта Далас-форт Уърт, северен Тексас, където никога не е имало сеизмична дейност, може да се дължат на изкопаването на отходните кладенци за сместта при добива на шистов газ", заяви регулаторът на щата. В тази област се намира Барнетовата шиста - голямо езеро от природен газ, за добива на което в последните години бяха пробити хиляди кладенци". (Виж Ben Casselman. "Wastewater Disposal Well May Have Caused Texas Earthquakes", Wallstreet Journal, 13 August, 2009 )
Под натиска на американското общество Департаментът по околната среда на щата Ню Йорк издаде списък с 31 химически съединения, които заедно с пясъка и водата се инжектират в земните пластове. Той е публикуван на много места, включително и в статията за хидравличното шистиране в Уикипедия и включва:
1,2,4-триметилбензин C9H12 (използва се също и като сцинтилатор, стерилизатор, както и в производството на полимери и багрила)
2,2-дибромо-3-нитрилопропионамид (съкр. DBNPA) - това е биоцид, който изтребва микроорганизми и насекоми
1,4 Диоксен
Арсен
1,2 Бензисотиазолин-2-1/1,2-бензисотиазолин- 3-1
Акриламид,
ацетон,
оцетен анхидрид,
оцента киселина,
етилов хексанол,
бутокси-етанол,
2-бромо-2 -нитро-1.3 пропанедиол, и т.н.
Шистовият р екет на Уорлик прев ръща страната ни в “Газленд”
И точно когато на 21 януари 2010 г. филмът "Газленд" на Джош Фокс за пораженията от добива на шистов газ получи специалната награда на журито на фестивала в Сънданс, в България пристигна палавият Уорлик.
Буквално седмици след това публичното пространство бе залято с рекламни статии за добива на шистов газ. На 7 април 2010 г. в България пристигна Ричард Морнингстар - специален пратеник на САЩ за шистовите залежи и заяви, без да пита ни скепсрти, ни политици: "България има потенциал да добива природен газ от шисти."
Радостни възгласи нададоха проамериканските издания в България, които съвсем простосърдечно си признаха, че американската кампания за извличане на газ от шистови пластове в Европа има за цел да изхвърли Газпром от пазара на ЕС и на негово място да се настанят няколко американски корпорации. И най-вече "Шеврон", за която Уорлик очевидно работи като частен лобист, докато между другото изпълнява и дипломатически функции. Тоест, още от самото начало беше заявено, че целта на кампанията, подета от Уорлик, е политическа. Целта е да бъдат скъсани връзките на България с Русия - не само заради заграбването на нашия пазар и залежи от американците. А и защото след като руско-българските отношения бъдат трайно влошени, България остава без своя исторически съюзник и защитник, например в Съвета за сигурност на ООН. Перверзията е, че ние българите сами ще си платим за това с унищожението на земеделието си, а след това и с изчезването си от политическата карта на света.
Къде е българският Джош Фокс?
Питам кабинета "Борисов" с какво проектът на "Шеврон" е по-екологичен от нефтопровода Бургас-Александруполис, за който България пак щеше да получава по 30 милиона такса, само че не еднократно, а всяка година.
И къде ще отидат добруджанци, след като "Шеврон" превърне техните плодородни земи в лунния пейзаж, който покрива района на Димок, Пенсилвания и Северен Тексас?
По времето, когато фермерите от Димок, Пенсилвания, гледат изумени как кладенците им се взривяват в пламъци, в имението на кинодокументалиста Джош Фокс се получава писмо. Друга петролна компания му предлага $100 хиляди наем, за да сондира бащиния му имот в търсене на шистови залежи. Изумен от огромната цена, която корпорацията е готова да плаща само за да провери, Фокс хваща камерата и тръгва по следите на метода "хидравлично фрактиране". Резултатът е изумителният филм "Газленд", който показва как хората в Пенсилвания, живеещи около такива находища, вече не могат да ползват водата от чешмите, защото... тя гори. Пускаш крана и като поднесеш запалка към струята, тя пламва. Масово се ширят нелечими, хронични болести, включително всякакви разновидности на рака. Хората се изселват. В някога цветущия земеделски район остават само сондите на петролните компании и съоръженията за хидравлично фрактиране (шистиране) - разбиване на дълбоки земни пластове, за да се извлече от тях горивото. Филмът предизвика фурор, можете да го видите на gaslandmovie.com, a трейлърът му, включително и кадрите с горящата вода от чешмите, е публикуван в YouTube и VBox7.
През януари 2010 г. Джош Фокс спечели Специалната награда на журито на кинофестивала Сънданс, а основателят на фестивала, Робърт Редфорд, стана един от известните борци срещу добива на шистов газ и хидравличното фрактиране. Филмът бе номиниран и за "Оскар" като най-добър документален филм за 2011 г.
Към днешна дата, от докладите на департамента по енергетика на САЩ, и в частност - от филма на Джош Фокс, българските управляващи могат да се информират, че при добива на шистов газ:
1. Над 80 тона химикали се инжектират под повърхността на земята за фрактиране на всеки кладенец и отравят всичко, което срещнат по пътя си - водоносни пластове, животни, микроорганизми.
2. Над 70% от фрактиращата течност, която не е биоразградима, остава под земята.
3. Една вратичка в енергийния закон на САЩ от 2005 г. освобождава корпорациите от отговорност за екологичните поражения по Закона за чистата вода. Неслучайно тя се нарича "вратичката на Халибъртън" - печално известната корпорация на Дик Чейни.
4. Пробиването на пластовете освобождава в атмосферата азотен окис и летливи органични съединения, които образуват отровен смог.
5. Във филма е цитиран доклад на правителството на САЩ, според който замърсяването на водата е неизбежно.
6. В енергийно отношение шистовият газ е три пъти по-нискокалоричен от естествено добивания природен газ.
7. Шистовият газ съдържа азот, сероводород и въглероден двуокис, неговият "въглероден отпечатък", тоест вредните емисии са многократно по-големи, отколкото при конвенционалния добив.
И въпреки това кабинетът е решил да продължава с концесиите. А разните сини и зелени природозащитници от типа на "За да остане природа в България", "Зелени Балкани" и прочее превземки, мълчат. Къде е българският Джош Фокс? Пак ли пачка му запуши устата?