leonssss
Well-Known Member
Ноам Чомски е един от най-видните интелектуалци на нашето време. За него в-к „Гардиън” пише: „Н. Чомски се нарежда редом до имената на Маркс, Шекспир и Библията”. „Ню Йорк Таймс” отива още по-далеч в оценката си за него, определяйки го като „навярно най-важния жив интелектуалец”. Чомски е описван като човек, който се опълчва на социалната несправедливост, господството на големите корпорации и корупцията на правителствата. Според него съществуват десет широко разпространени и използвани похвата за манипулиране на общественото мнение.
Ето кои са те:
Разсейване
Основният елемент на социалния контрол е „стратегията за разсейване”. Тя се изразява в отклоняване на вниманието на обществото от важните въпроси и промени, които занимават политическия и икономическия елит. За целта обществото се засипва с излишна и маловажна информация. Стратегията за разсейване е много важна, за да се предотврати интересът на обществото към важни сфери като: науката, образованието, социалното и пенсионното подпомагане, здравеопазването, икономиката, психологията, невробиологията, кибернетиката и други.
Създайте проблем и предложете решение
Този метод се нарича още „проблем-реакция-решение”. Създавате проблем, някаква „ситуация”, която трябва да предизвика реакция сред населението и да изисква прилагането на мерки за нейното преодоляване. Например - фокус върху нарастващото насилие в селищата или организирането на кървави атаки, така че гражданите сами да поискат по-строги мерки за сигурност и политики, които ограничават гражданските свободи. Или пък - създаване на икономическа криза, за да може обществото да приеме като необходимо зло отказа от социални права и ограничаване на обществените блага.
Стратегия за постепенно налагане
Обществото е склонно да приеме дори неприемливи неща, стига да му ги поднасяте постепенно, стъпка по стъпка. По този начин през 80-те и 90-те години на миналия век бяха наложени радикално нови социоикономически условия (неолиберализъм): ограничаване на ролята на държавата, приватизация, несигурност, нестабилност, масова безработица, ниски заплати и липса на гаранция за достоен живот. Но ако всичко това се бе случило едновременно, най-вероятно щеше да доведе до революция.
Отлагане в бъдещето
Това е друг начин да се прокара непопулярно решение е то да бъде обявено за „болезнено и необходимо”, но да се постигне съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е да се приеме някаква жертва в бъдещето, отколкото такава, която трябва да се извърши сега. Първо, защото не се изисква да се положат някакви усилия в момента. Освен това, обществото е винаги склонно наивно да вярва, че „утре всичко ще бъде по-добре” и, че е възможно необходимите жертви да бъдат избегнати. Това дава повече време на обществото да свикне с идеята за нежеланата промяна и да я възприеме смирено, когато му дойде времето. (Например - увеличение на цената на енергийните консумативи, увеличаване на данъците, намаляване на заплатите...)
Третиране на хората като малки деца
В голяма част от рекламите, предназначени за масовия потребител, се използват такива реч, аргументи, образи, понякога - и детска интонация, че да се асоциират със слабост, все едно, че зрителят е малко дете или пък - умствено изостанал. Колкото повече някой се опитва да заблуди гледащия, толкова по-инфантилен е тонът на неговото послание. Защо? Ако някой се отнася към човек, както към дете на не повече от 12 години (в 6-ти клас), то най-вероятно ще получи и реакцията на дете на не повече от 12 години. Зрителската реакция ще бъде лишена от критична оценка на видяната реклама.
Повече емоции, по-малко разум
Акцентирането върху емоционалния аспект е класическа техника за саботирането на разсъдливостта на даден човек. Още повече, че използването на емоционални фактори позволява да се достигне до подсъзнанието на човека и там да се заложат някакви идеи, желания, страхове, принуда или желан модел на поведение.
Поддържане на невежеството и посредствеността сред населението
Качеството на образованието за по-ниските слоеве на обществото трябва да бъде възможно най-лошо и посредствено. Така е невъзможно низшите социални класи да превъзмогнат своето невежество. Целта е хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат манипулирани, контролирани и подчинени.
Насърчаване на хората да се възхищават на посредствеността
Убеждаване на населението, че е супер модерно и много готино да бъдеш необразован, неграмотен вулгарен и глупав.
Засилване на чувството за вина у отделния човек
Внушаване на човека, че сам си е виновен за своите несполуки, които се дължат на недостатъчно познания, на липса на умения или на недостатъчно усилие. В резултат на това, вместо да се бунтуват срещу социално-икономическата система, хората започват да се самообвиняват, което ги води до депресии и потиска предприемането на действия от тяхна страна. А при бездействие, няма революция!
Да познаваш хората по-добре, отколкото самите те познават себе си
През последните 50 години стремглавият напредък на науката доведе до образуването на разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, с която разполага елитът. Благодарение на биологията, невробиологията и приложната психология, „системата” е придобила задълбочени познания за човека, както по отношение на неговата физиология, така - и по отношение на неговата психика. „Системата” познава по-добре обикновения човек, отколкото се познава той самият. Това означава, че в повечето случаи „системата” упражнява по-голям контрол и власт върху отделния индивид, отколкото - той самият. Тъжно, но - факт!
Ето кои са те:
Разсейване
Основният елемент на социалния контрол е „стратегията за разсейване”. Тя се изразява в отклоняване на вниманието на обществото от важните въпроси и промени, които занимават политическия и икономическия елит. За целта обществото се засипва с излишна и маловажна информация. Стратегията за разсейване е много важна, за да се предотврати интересът на обществото към важни сфери като: науката, образованието, социалното и пенсионното подпомагане, здравеопазването, икономиката, психологията, невробиологията, кибернетиката и други.
Създайте проблем и предложете решение
Този метод се нарича още „проблем-реакция-решение”. Създавате проблем, някаква „ситуация”, която трябва да предизвика реакция сред населението и да изисква прилагането на мерки за нейното преодоляване. Например - фокус върху нарастващото насилие в селищата или организирането на кървави атаки, така че гражданите сами да поискат по-строги мерки за сигурност и политики, които ограничават гражданските свободи. Или пък - създаване на икономическа криза, за да може обществото да приеме като необходимо зло отказа от социални права и ограничаване на обществените блага.
Стратегия за постепенно налагане
Обществото е склонно да приеме дори неприемливи неща, стига да му ги поднасяте постепенно, стъпка по стъпка. По този начин през 80-те и 90-те години на миналия век бяха наложени радикално нови социоикономически условия (неолиберализъм): ограничаване на ролята на държавата, приватизация, несигурност, нестабилност, масова безработица, ниски заплати и липса на гаранция за достоен живот. Но ако всичко това се бе случило едновременно, най-вероятно щеше да доведе до революция.
Отлагане в бъдещето
Това е друг начин да се прокара непопулярно решение е то да бъде обявено за „болезнено и необходимо”, но да се постигне съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е да се приеме някаква жертва в бъдещето, отколкото такава, която трябва да се извърши сега. Първо, защото не се изисква да се положат някакви усилия в момента. Освен това, обществото е винаги склонно наивно да вярва, че „утре всичко ще бъде по-добре” и, че е възможно необходимите жертви да бъдат избегнати. Това дава повече време на обществото да свикне с идеята за нежеланата промяна и да я възприеме смирено, когато му дойде времето. (Например - увеличение на цената на енергийните консумативи, увеличаване на данъците, намаляване на заплатите...)
Третиране на хората като малки деца
В голяма част от рекламите, предназначени за масовия потребител, се използват такива реч, аргументи, образи, понякога - и детска интонация, че да се асоциират със слабост, все едно, че зрителят е малко дете или пък - умствено изостанал. Колкото повече някой се опитва да заблуди гледащия, толкова по-инфантилен е тонът на неговото послание. Защо? Ако някой се отнася към човек, както към дете на не повече от 12 години (в 6-ти клас), то най-вероятно ще получи и реакцията на дете на не повече от 12 години. Зрителската реакция ще бъде лишена от критична оценка на видяната реклама.
Повече емоции, по-малко разум
Акцентирането върху емоционалния аспект е класическа техника за саботирането на разсъдливостта на даден човек. Още повече, че използването на емоционални фактори позволява да се достигне до подсъзнанието на човека и там да се заложат някакви идеи, желания, страхове, принуда или желан модел на поведение.
Поддържане на невежеството и посредствеността сред населението
Качеството на образованието за по-ниските слоеве на обществото трябва да бъде възможно най-лошо и посредствено. Така е невъзможно низшите социални класи да превъзмогнат своето невежество. Целта е хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат манипулирани, контролирани и подчинени.
Насърчаване на хората да се възхищават на посредствеността
Убеждаване на населението, че е супер модерно и много готино да бъдеш необразован, неграмотен вулгарен и глупав.
Засилване на чувството за вина у отделния човек
Внушаване на човека, че сам си е виновен за своите несполуки, които се дължат на недостатъчно познания, на липса на умения или на недостатъчно усилие. В резултат на това, вместо да се бунтуват срещу социално-икономическата система, хората започват да се самообвиняват, което ги води до депресии и потиска предприемането на действия от тяхна страна. А при бездействие, няма революция!
Да познаваш хората по-добре, отколкото самите те познават себе си
През последните 50 години стремглавият напредък на науката доведе до образуването на разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, с която разполага елитът. Благодарение на биологията, невробиологията и приложната психология, „системата” е придобила задълбочени познания за човека, както по отношение на неговата физиология, така - и по отношение на неговата психика. „Системата” познава по-добре обикновения човек, отколкото се познава той самият. Това означава, че в повечето случаи „системата” упражнява по-голям контрол и власт върху отделния индивид, отколкото - той самият. Тъжно, но - факт!
