Пътувам днес в едно от влакчетата на лондонското метро и някакви американци ми задават въпрос за това къде да се прекачат. Отговорих им, те попитаха дали съм местна, отговорих, че съм българка и приказката ни тръгна.
Питат ме те дали знам за това пред какъв труден момент в съдбините си е изправена Америка. А аз веднага ги питам те знаят ли пред какво чудо е изправена България. И понеже не знаеха, набързичко ги въведох.
"У нас се провеждат президентски избори, но правителството ще падне другата седмица, защото кандидатът-комунист на десните е вече видимо победена от военния пилот, който го играе от страната на комунистите, а премиерът се закани, че ще подаде оставка още тази неделя, но ще чака до следващата. А премиерът ни всъщност е бивш пожарникар, който е последният бодигард на последния комунистически лидер на България. След това този човек стана бодигард и на последния български цар, който се върна в България, за да стане министър-председател на републиката. Тогава пожарникарят-бодигард стана шеф на полицията, а после се скара с премиера на републиката, който по произход е цар. След това бившият бодигард и бивш шеф в полицията стана кмет на столицата, а после и премиер и така - втори мандат."
Когато спрях да говоря, всички хора около нас бяха затаили дъх и чакаха последното развитие на историята. Е, да, ама то е идната неделя. Та внесох и това уточнение. Реших, че ако отворя темата и за референдума, ще си пътуваме до последната спирка на метрото, че тези влакчета по дълго време пътуват! Но при повече късмет после можех да започна локално комедийно шоу с елементи на политическа пародия.
Американците се спогледаха смаяно и единият каза: "Че какви проблеми имаме ние - Хилъри или Тръмп... Ама вие..." И им дойде време за слизане. За останалите ми две спирки околните пътници почти не сваляха очи от мен.