От: Българският работодател - мишкар, лай#@$, цървул, пе&!*
Има два неоспорими факта, наред с другите.
1. Българите по принцип си мърморим и винаги се чувстваме недооценени
Каквото и да стане, винаги ние сме прецакани, нещо не ни е наред и т.н. А реално погледнато, от бившият соц блок ние сме сигурно светлинни години назад, при условие, че единственото, което ни липсва в ЕС е близост то "големите" (това е дълга тема, който е бил примерно в Чехия, Полша и е говорил с местни, ще разбере какво значение да има да си го Германия например). Имаме хубава земя, хубаво месторазположение, но всичко е прецакано. И за това сме си виновни ние. Да, деца печелят медали от олимпиади, но това са толкова малък процент от населението, че не е истина. Голяма част от другите са си мързели, свикнали или възпитани от комунистически родители, свикнали да крадат или да ползват наготово неща.
Интервюто за работа е да се "продадеш" на максимална цена. После да очакваш бонуси и т.н. - не винаги става. В UK първоначалното договаряне е най-важно, защото после процентите увеличение на същата позиция са няколко процента. Ако те повишат - супер, променят ти и заплатата. Иначе - това е положението.
2. Всеки собственик (или собственици) искат да печелят. Затова и има бизнес. В каква степен искат да го правят и до колкото гледат как става това е вече разликата. Има доста материал по темата за това как shareholder тип корпорации гледат само цената на акциите, без да се интересуват от хората и как да вдигат цената си. Мисля Dell точно затова се върна като частна компания, защото shareholder-рите искаха някакви невъзможни неща да направят с компанията, за да може в краткосрочен план да се оправят акциите и да ги продават. В БГ, за повечето приоритета е Q7,Х6, коври и салфетки за 1000лв. "На запад" приоритета е да направят така, че да печелят повече. За да може, когато се оттеглят активно от бизнеса да си отидат на яхтата и да не се занимават с глупости.
За протокола - работил съм в БГ екплотационна компания, където за голяма част от хората Youtube & Facebook са най-големият приоритет, а работата е "ми за толкова ми плащат, толкова ще работя" и после всичко изостава. Като се добави некадърен млад меринджей картинката става прекрасна. И нещата тръгват логично по една спирала, която няма дъно. Непрекъснато мърморене и недоволство как не се плаща, как се експлоатира, но не се прави нищо за да се промени това.
Работил съм и за голяма корпорация, която съкрати 3к души глобално, за да може да вдигнат акциите малко преди годишното изплащане с цел shareholder-ите да са доволни. СЕО-то и няко ит другите С** позиции (CFO,CTO и другите му трибуквени С-та) си продадоха акции за по няколко милиона и изобщо не им дреме, че хората са на улицата. Това си е бизнес все пак. Както е казал Сталин - смъртта на един човек е трагедия. Смъртта на милиони е статистика. Фирмите не идват в БГ заради красивите ни сини очи, а за да правят пари.
Ако ще продължа кариерното си развитие в БГ също имам известно притеснение на какъв мениджър ще попадна. За мен това е позиция, която е отговорност, а не само парична и властова облага за работещият. Това, което съм виждал, дори някои да не е подготвен за такава позиция го обучават ако решат да го повишат. Да не говорим, че повечето инжинери от IT-то, поне тези които пишат из Hackernews, не са съгласни да се прави от инжинер мениджър директно, просто защото не всеки може да я върши тази работа. Има и много хора там с истории как се отказват от мениджърски позиции, защото разбират каква отворност е. Имам и такъв приятел - беше инжинер, направиха го мениджър, след няколко месеца се премести, защото искаше да е инжинер, не да се занимава с документи. В БГ ако кажеш, че ще правиш някои мениждър, това ще е най-щастливият ден за него, защото заради комплексите и т.1 ще е друго като "управлява" хора. А това, че ще е накадърен за позицията - няма значение. Как после да вървят нещата ?
Едит: подкрепям мнението на
E.Ivanov, лично за мен добра оценка на нещата