Изчетох ви постовете, та и аз да си кажа мнението.
Напоследък все по-често ми задават въпроса "Абе ти няма ли да заминаваш в чужбина, бягай докато си млад" и често срещам/попадам в такива дискусии за "бягането" извън България. За 20тте ми години живот, отговора за мен е лесен и той е НЕ, няма да "бягам", не няма да оставя родителите си сами, защото и нашия ред да връщаме всичката грижа и защита, която те са ни давали през годините ще дойде, не няма да замина, докато имам физическата и умствената възможност да драскам с нокти и да опитвам и не няма да продам щастието да бъда сред хората, които ме обичат и обичам за 200 евро повече. Масата хора плюещи България, казвайки че тук бъдеще няма и едва ли не "спасявайте се от нея" аз разграничавам на 2 типа хора - предубедени (оплаквачи) и готованковци. Първия тип са хора, търсещи причина да мразят и да не опитват да променят каквото и да било, нито себе си, нито собственото си положението, нито общото. Не ме разбирайте погрешно, където и да си, винаги се намира причина да се оплакваш, да ревеш и да оправдаваш собствения си неуспех и некадърност с дадените обстоятелства и никога, ама никога проблема не е в нас, нали така? За всичко ни е виновен някой. Вторият тип са хора, чакащи някой да им даде хляба в ръцете, ако може с работно време от 2 часа на ден и заплащането да е 50евро в секунда и да не е физически трудът и да не се цапат! Най-добре ако може някой да им даде 2 успешни бизнеса и някой да им ги бачка, че нали в България всеки успешен бизнес е даден от г-н Някой на някой негов роднина. По случая, българска поговорка: "На надървен хуй и сложена маса, всеки може да седне".
