Строго поверителната истина
"Не зная по какви причини, вероятно от съображения за сигурност, но преди мен златният резерв на страната ни беше изпратен за съхранение в съветски банки. Ние върнахме у нас това злато и забранихме износа. След създаването на златния фонд от България не беше изнесен нито грам от благородния метал." Думите са на генералния секретар на БКП Тодор Живков, цитирани в неговите "Мемоари", издадени след промените през 1989 г. в България. Това твърдение е откровена лъжа.
Златният резерв изобщо не е върнат в България, а човекът, който с еднолично решение го продава тайно на СССР, е самият Живков. Причината е тежкото финансово състояние, в което комунистическото управление у нас изпада в края на 50-те години. Всички документи, свързани с валутния баланс и платежоспособността на страната, носят грифове "Строго поверително" и са известни на малцина в партийното и държавното ръководство. През 1960 г., когато външният дълг на страната е почти 3 млрд. лв., правителството изпада в състояние, което не му позволява да изплаща получените кредити не само от западни банки, но и от Съветския съюз. Въпросът с издължаването към съветските банки, базирани в Париж и Лондон, както и към Държавната банка в Москва, става неотложен.
"Задълженията на страната в капиталистическа валута от 115 млн. долара в началото на годината достигнаха 134 млн. в края на месец март. Ейробанк, Париж, и Московската народна банка, Лондон, ни уведомиха, че не са в състояние да ни предоставят нови кредити, докато не намалим сумата по ползваните досега. Всяко неплащане може да изложи на риск двете приятелски банки, както и Държавната банка на СССР", предупреждава председателят на БНБ Кирил Несторов в строго поверителен доклад от април 1960 г.
С него Политбюро на ЦК на БКП е уведомено, че общият недостиг на валута надхвърля 50 млн. долара. Банката информира, че въпреки опитите не успява да получи заеми от други социалистически страни, както и от западни банки. Несторов подчертава, че "поради това БНБ не намира друг изход от положението освен използването на златните резерви, които се намират на съхранение в Държавната банка на СССР". Партийното ръководство е посъветвано да предложи на съветското правителство да купи българския златен резерв и да помоли за отсрочка на част от задълженията към двете съветски банки в Париж и Лондон поне за две години.
По това време стратегическият златен резерв на България се състои от около 24 тона злато, формиран преди 9 септември 1944 г. Дотогава, дори и в най-трудните моменти, като двете национални катастрофи, никоя власт не си е позволявала да посегне на него (само през 1919 г. е взето официално решение за частична продажба, за да се осигури доставката на брашно за населението).Първият секретар на БКП Тодор Живков обаче си го позволява, и то при пълна секретност. "Такива операции със злато бяха строго секретни през онзи период и не бяха довеждани до знанието на непосветени хора", посочва проф. Нешо Царевски, началник на направление "Валутно" в БНБ от 1959 г. и зам.-председател на БНБ за периода 1959-1964 г.
Живков е улеснен максимално от факта, че не се е налагало златният резерв да бъде изваден от трезора на БНБ, тъй като няколко месеца по-рано той е предаден на съхранение в Държавната банка в Москва. Това е станало през септември 1958г. отново със секретно решение на правителството на Антон Югов. Формалната причина е несигурността на сградата на БНБ, която нямало да издържи на "пряко попадение на фугасна бомба и на ударна вълна от атомен взрив" по доклад на МВР.
Златото е застраховано и през февруари 1959 г. под засилена охрана е транспортирано с влак до Москва. Само 10 месеца по-късно, през април 1960 г., Кирил Несторов, председател на БНБ, прави предложението до Живков депозираното вече злато да бъде продадено за спешно покриване на част от дълговете към съветските банки. "По това време на България вече не отпускаха кредити от чужбина, защото бяхме използвали вече много. Нямаше изгледи за нови валутни постъпления, с които да плащаме лихвите и кредитите. Причината за продажбата на голямото количество злато на СССР беше, че вече никой не искаше да даде кредит на България, дори и съветското правителство", разкрива проф. Царевски.
Освен да купи златния резерв, Живков моли съветския ръководител Никита Хрушчов България да получи нови спасителни кредити и да отложи плащанията по старите. Хрушчов приема само второто предложение и не отпуска нови заеми, като остро критикува българското партийно ръководство, че води политика, с която не контролира разходите си и поставя в тежко положение не само страната, но и съветските банки. Първият секретар на БКП и неговият премиер няма какво друго да направят освен да го ударят на молба.
Проф. Царевски свидетелства: "Спомням си, че с Кирил Несторов изготвихме доклади - устни и писмени, до Тодор Живков и Антон Югов за тежкото валутно положение на страната и платежния баланс. Тогава се взе решение да се направи обръщение към Хрушчов двете съветски банки в Париж и Лондон да помогнат, като ни кредитират със западна валута. Хрушчов ни изпрати отговор в размер на една страница и с него становище на Госбанк, Москва, която доста критично се отнасяше към българската валутна политика. Предполагам, че тогава се е взело решението да се продаде българското злато на Госбанк."
В архивите е запазен проект на писмо до първия секретар на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на СССР Никита Хрушчов от Живков и Югов. В него двамата признават: "Ние си даваме пълна сметка за сериозното положение на нашите плащания, възникнало не само в резултат на обективни причини, но и поради съществени слабости на нашата търговия, и особено поради грешките, допуснати в търговията ни със страните, с които плащанията се извършват в конвертируема валута, където вносът на стоки не е бил строго обвързан с гарантиран износ на български стоки... Не сме в състояние да посрещнем срочните погашения в капиталистическа валута през второто и третото тримесечие на тази година."
Честно ви казвам...
Операцията по продажбата на българския златен резерв е оформена с писмо на Несторов от 7 май 1960 г. до председателя на Госбанк Коровушкин, който с отговор от същата дата е дал съгласието си да осъществи покупката. Българското злато е подложено на рафинация в Новосибирск за привеждането му към изискванията на международните златни борси в Цюрих и Лондон, при което е намаляло до 20.1 тона. Продадено е на руската страна на 11 юли 1960 г. на четири партиди - две в Цюрих и две в Лондон, при цена за тройунция от 35.10 щатски долара. Общо за него са платени 22 738 255 долара. От тях в българската хазна не влиза нито цент, защото са погасени просрочените задължения на комунистическото управление към съветските банки кредитори.
Тайната сделка на Тодор Живков е осчетоводена от БНБ много по-късно - през март 1964 г., когато първият секретар на БКП вече е и министър-председател. Тогава БНБ изготвя формален доклад до Живков, с който предлага на Бюрото на Министерския съвет да я одобри. "Тази продажба на златото на България е престъпление и решението за нея е взето от Тодор Живков. С продажбата българският лев се лишаваше от последното си покритие", заключава проф. Нешовски.
Самият Живков, който се слави с изключително точна памет, заявява първоначално пред прокурора: "За първи път чувам за такава голяма продажба на злато от България. Честно ви казвам, че това е всичко, което знам. Какъвто и отговор да дам, той няма да е верен, защото не си спомням нищо." След като са му цитирани редица документи, той признава: "Предполагам, че за да дам съгласие за продажба на злато, е имало тежки аргументи, изложени от банката пред мен. Вероятно с валутата, получена от тази сделка, са плащани някои разходи, които са били неотменими и не е имало никаква друга възможност." Притиснат от обстоятелствата да дава обяснения за тайните операции със злато, Живков е принуден накрая да признае: "Липсваха ни финансови средства и страната беше пред пълен финансов банкрут."
Страната обаче не е пред, а във финансов банкрут.
Зам.-председателят на БНБ по това време проф. Нешо Царевски разкрива: "Продажбата на злато стана неизбежна при допуснатия голям пасив на платежния баланс в конвертируема валута. Не биваше да се допуска натрупването на дълг в чужбина, който не сме в състояние да погасяваме. Банката е правила не един доклад по това време с предложение да се ограничи ползването на външни кредити до рамките на възможностите за погасяване. Но въпреки всичко, робувайки на високи темпове на всяка цена, в страната се извършваше внос повече, отколкото са ни платежните способности, което ни доведе още в началото на 60-те години до кризисно положение във валутната област, или неплатежоспособност. Бедата е в това, че необмислената валутна политика ни доведе до невъзможност да плащаме в чужбина и трябваше да се посегне на това малко национално богатство, натрупано в миналото."
Да заложиш цяла държава
Банкрутът, в който се намира комунистическото управление в началото на 60-те години, принуждава Живков да търси решение, което да не застрашава оставането му на власт. Така стига до отчаяния ход с предложението България да се присъедини към СССР като "два организма с една и съща кръвоносна система". Той предлага това на ЦК на БКП броени месеци след като е поел министърпредседателския пост, воден от прагматичния мотив, че ако Москва приобщи България, икономическите проблеми ще изчезнат, а той пак ще е на власт. Въпросът с присъединяването към СССР е поставен на пленум на ЦК на БКП през юли 1963 г. На него Живков обяснява:
"У мен има една идея от няколко години. Тук трябва да кажа, че тази идея не е моя, това е идея фактически на другаря Димитров. Като вземем предвид какво представлява НРБ, тя е малка страна, а в икономическо отношение - изостанала в сравнение с други страни, като вземем предвид връзките на нашата партия с болшевишката партия, ръка за ръка, рамо до рамо с КПСС при всички условия... Всичко прогресивно в НРБ е свързано с руския, със съветския народ, очевидно е назрял въпросът... Ние го обсъждахме в Политюбро, възражения няма и аз искам да занимая пленума сега: да се обърнем с едно писмо към ЦК на КПСС и към правителството на Съветския съюз, в което да поставим въпроса, да аргументираме необходимостта от създаването на по-тясна връзка между съветската и нашата икономика в перспектива с нейното сливане. И по-нататък политическо сливане."
Пред пленума Живков изтъква: "Когато условията за сливане бъдат всестранно подготвени, тогава животът ще подскаже формата на обединението. Дали това ще бъде обединение под формата на федерация или нещо по-друго, това няма защо сега да се предрешава."
Живков поставя въпроса пред съветския ръководител при посещението си в Москва през октомври 1963 г. "Ние съвсем нямаме намерение да седнем наготово на съветската трапеза като консуматори и... за сметка на Съветския съюз да повишаваме жизненото си равнище", увещава българският ръководител своя домакин. Никита Сергеевич обаче му отвръща, че "въпросът не е до българския народ, а външнополитически".
В тази ситуация и със задълбочаващия се проблем с платежния баланс Живков прибягва до още няколко секретни операции със злато. През май 1962 г. Бюрото на МС в състав Антон Югов, ген. Иван Михайлов, Живко Живков, Станко Тодоров и Георги Дамянов разрешава на БНБ да депозира шест тона злато в Унгарската банка срещу кредит в размер на 10 млн. долара. Те резолират с подписите си доклад на председателя на БНБ Кирил Несторов до премиера Югов, в който се посочва, че "недостигът на капиталистическа валута за осигуряване на плащанията към чужбина наложи да бъде проучен въпросът за залог на злато срещу кредит в конвертируема валута". Предадените общо 5878 кг злато на Унгарската банка обаче по-късно също са продадени за погасяване на кредити.
Сметка 105 "Разни дебитори и кредитори"
Сериозните проблеми с платежния баланс на НРБ и острата нужда от конвертируема валута за погасяване на взетите кредити продължават и след това. Чрез БНБ и създадената на 1 април 1964 г. Българска външнотърговска банка (БВТБ) българско злато е депозирано в залог срещу кредит в Московската народна банка в Лондон в кюлчета и в български и чуждестранни златни монети. Три месеца по-късно то също е продадено. Теглото му възлиза на 5849 кг, а операцията е съгласувана отново с Живков. Между 1960 г. и 1964 г. с негово разрешение са продадени общо около 31 880 кг чисто злато, като получената валута е използвана единствено за погасяване на задължения предимно към съветските банки в Париж и Лондон.
Доказателствата в БНБ сочат решаващата роля на Живков. "По данни на Главната каса на БНБ 20.15 т злато са продадени на Госбанк - СССР, на 10 декември 1962 г., а 5.85 т злато - на 2 ноември 1964 г. Върху двете счетоводни операции е записано, че са извършени с резолюция на председателя на Министерския съвет Тодор Живков", се посочва в писмо на проф. Тодор Вълчев до президента Желю Желев през 1991 г.
Живков старателно пази в тайна тези операции. Те са осчетоводявани в БНБ по специална сметка 105 "Разни дебитори и кредитори". Какво се крие зад нея разяснява проф. Тотю Тотев, зам.-председател на БНБ в периода 1955 -1974: "Сметка 105 е "тъмна" сметка, която не дава представа за същината на извършената и осчетоводена по този начин операция."
В периода 1967-1974 г. Живков неколкократно прибягва до залагане на българско злато в швейцарски и лондонски банки. Проф. Царевски обобщава: "Общо за трите продажби на злато от българския златен резерв България не е получила повече от 30 млн. долара, което очевидно не можеше да реши валутните проблеми на страната. Можеше да се вземат мерки за икономии, но е предпочетено да се продаде наличното злато. СССР тогава не ни отпусна кредит, защото в България се водеше неразумна валутна политика и с нея сме поставили в тежко положение съветските банки в Париж и Лондон. Ако се има предвид, че след 8-10 години цените на златото рязко скочиха над 10 пъти, то щетата за България е огромна, дори и да се има предвид инфлацията."
И към края на 60-те години правителството на Живков не е в състояние да осигури необходимата валута за насрещни плащания по външните дългове, на които се крепи управлението му. Кирил Зарев, председател на БНБ в периода 1969-1974 г., си спомня думите на предшественика си Несторов, когато приема поста от него: "Дори той спомена, че БНБ не е изплатила 50 млн. долара с изтекъл погасителен срок на Московската народна банка в Лондон. Това е било може би през 1967 г. или 1968 г. и на практика означава, че тогава БНБ е фалирала."
