Така е, научно доказан факт. Това важи обаче и за всички останали емоции и чувства като болка, гняв, завист, еуфория, щастие, нещастие, работа в екип, конкуренция и много други.
Така работи природата - като махало, а ние сме под шапката на нейните закони. Какво предлагаш да правим, следвайки твоята логика? Да спрем да сме емоционални? Дай тогава да не се борим, защото все ще загубим. Нека не се стремим към мир, защото все ще има война, нито към разбирателство, защото все ще има конкуренция, съвернование и разните му там житейски подводни камъни.
Не ме разбирай погрешно - напълно съгласен съм, че това е химичен процес, но не го прави маловажен.
Именно подобни химични и физични процеси те карат да се бориш против тиранията, липсата на свобода, подтисничество, стремеж за развитие и така нататък.
То и слънцето е една огромна машина за химични процеси, а виж какъв живот твори (и разрушава де).
Все още не сме еволюирали достатъчно, но като хора смея да кажа, че се справяме добре.
Опознаваме природата, нас си и космоса, доколкото имаме необходимия капацитет, технология и желание за времето си.
Научихме, че хората не са моногамни същества, научихме и от какво има нужда мозъка, за да сме "щастливи" и в момента работим по варианти да се запази човечеството като общество, като същевремено всеки опитва да извлече най-доброто за себе си и развитието си.
За подобен баланс на природата (Вселената) са й били необходими милиарди години. Смятам, че за нашето кратко съществуване се справяме доста по-бързо и умело именно защото сме продукт (layer) на природата.
А това, че не ти допадат органиченията от съжителството с партньор, както и произтичащите последствия (омръзване, ревност, притръпване), и задължения (готвене, чистене, деца) говори за желание за пълна свобода или нежелание за поемане на отговорност. Нямам против, даже напълно те разбирам, но парадокса е, че ако няма ограничения както закона за гравитацията, константата на Планк, формулата на Айнщайн за ограничение на скоростта, както и тези на Максуел...живота все още щеше да е в сингулярност, защото няма никакви ограничения и т.нар
"Съществуване/проявление" няма как да го има, ако всичко е позволено.
Парадоксално, но именно ограниченията са "причината" за съществуването. Вземи за пример, ако ги нямаше 4-те основни супер сили на вселената - електро-магнетизъм, гравитация, силно и слабо ядрено взаимодействие. Какъв живот без тях Нанди? Като в матрицата - безкрайно бяло поле, само че няма да има цвят, защото няма фотони, които да следват физически закони, нито пространство и т.н.
Да ми кажеш, че не искаш партньор, деца и произтичащите от тях последствия е все едно да кажеш, че не искаш да се раждаш и живееш, защото все някога ще умреш. Твое мислене, мнение и право на воля де
