От: Малките чудеса
Напоследък станах много "социална", но как да не го споделя...
Прибирам се днес от фермата сама, 'щото Иванчо довършва оградата, а аз следва да довършва обучението за утре. Нося лаптоп на гърба (поради опита си да работя на фермата, докато садя и мулчирам...безуспешен, разбира се), дамска чанта в ръка (сериозно препълнена с бурканче лютеница, един лимон, тефтер, портфейл и изпадащи ключове) и кофа, пълна с чери домати. Геройство е да набереш кофа чери домати! Но това е друга тема Кофата се разпада, защото я използвам за всичко, а тя е подарък от Кауфланд - купуваш портокалите в нея и я взимаш, не очаквах и до колата да изкараа, но ме изненада приятно. Та ходя, прегърнала кофата като крехко бебе. Минавам покрай три момиченца на по 5. Те са симпатяги, но понякога ме изнервят (защото забравям, че отказвам възрастването) и се заравям в доматите в опит да ги отмина.
- Добър ден! - натъртва най-дребната,
-
)))))))))))))))))))))))))) Здравейте принцеси!,
- Само внимавай да не те изплашат..., едва чувам зад гърба си.
Доближавам асаньора, а там ме чака съвсем нестраховито момченце на 7 с широко отворена врата. Все още недоумяваща запитвам:
- Мен ли чакаш?
- Разбира се!
Качваме се в асаньора и младият джентълмен продължава:
- На кой етаж да натисна за Вас?
- 10, моля.
Аз съм в стрес! Стискам кофата и искам да му кажа на това момченце да си вземе чери доматки, защото са много, много вкусни, обаче съм си глътнала езика и гледам тъпо в кофата...
Той е за 6 етаж, но ме пита:
- Искате ли да се кача до десетия, за да ви помогна с вратите?
Аз се подкосявам тотално! Нямам телевизор, но и по ФБ, и в офиса, и на улицата, и някои приятели ме увещават, че няма бъдеще за България и това, което ми се случва е нереалистично. Не мога да се ощипя заради пустата кофа, но успявам да се събера и се ухилвам като зелка:
- Ще се справя, благодаря, но ти си много миличък!
- Е, такъв съм си.
В мен експлозия от мили майчински, лелински, приятелски и какви ли още не чувства!
- Хубаво са те възпитали.
Момченцето изведнъж се озарява цялото и тихо казва:
- Да, а една от петия етаж казва, че цялото семейство сме глупави...
- Остави ги, който говори, за себе си говори.
Все пак не го почерпих с доматки, но той ме почерпи с радост! Как го обичам това младо поколение! Който не ги обича, себе си не обича!
