Cassiopeia
Active Member
От: Мисля да си купя куче. Вие имате ли?
Страхотна притча!
Аз съвсем сериозно макар и малко неясно да го обясних с вихъра на въображението си, мисля, че животните имат Душа- много по-чиста от нашата. Буквално чиста и незамърсена от скрупулите и всичката плява, която искаме или неискаме попада в нея. Има и една приказка, че кучето много прилича на стопанина си. Не от конкретно възпитание и дресировка, а като характерче и излъчване. Наблюдавам моето и все едно виждам себе си- колко е наивно и добричко. Днес някакво мъничко (не пинчер, но много смешно) като му се разлая и моето такова го погледна жално, защо? по дяволите ме лаеш, аз просто искам да сме приятели. И така с всички кучета как добронамерено подхожда, на едно не се е разлаяло или на човек чужд. Само в къщи като залае- а е нахранено напоено разходено и не знам какво иска ми е много тегаво ...
Сякаш ме допълва и е част от мен. Нищо че е животно. Ако искам и мечтая да живея в къща е заради него, защото понякога все едно аз страдам така затворена в някоя кутийка.
Губи ми се началото, защо някой горе на небето е трябвало да носи превръзка на очите, но като смъкнал превръзката и видял че на земята цари разруха и разврат, хората се убивали, мамели, биели и всички лоши неща видял и заплакал, защото не е искал да ни създаде такива. Решил да ни накаже с глад.
По него време зърнения клас не е имал житни семена само на върха, а е бил в семена целия, от земята до върха по цялата дължина.
/хубаво е тук да си представите такъв житен стрък готов за жътва, зрял и богат, почти пречупен от тежеста на житните зърна.
Пресегнал се господ и хванал житния стрък в основата с два пръста, и ги прокарал по стеблото оронвайки го и оставяйки го голо цялото и без семена, обричайки хората на земята на глад и смърт. Тогава Свети Петър се пресегнал и спрял ръката му с думите:
- Остави поне за кучетатз и котките да има храна, те не са виновни за грешките на хората.
Сега на житния стрък има зърна само на горната част и се налага много по-трудно да изкарваме храната си отколкото едно време, но сами сме си виновни за това и трябва да сме благодарни на животните, защото сега ядем от тяхната храна и ако не бяха те и нас нямаше да ни има.
Не съм набожен ни най-малко, но притчата е хубава / може да съм я разказвал преди време, но ми е къс паметливия орган/.
Страхотна притча!
Аз съвсем сериозно макар и малко неясно да го обясних с вихъра на въображението си, мисля, че животните имат Душа- много по-чиста от нашата. Буквално чиста и незамърсена от скрупулите и всичката плява, която искаме или неискаме попада в нея. Има и една приказка, че кучето много прилича на стопанина си. Не от конкретно възпитание и дресировка, а като характерче и излъчване. Наблюдавам моето и все едно виждам себе си- колко е наивно и добричко. Днес някакво мъничко (не пинчер, но много смешно) като му се разлая и моето такова го погледна жално, защо? по дяволите ме лаеш, аз просто искам да сме приятели. И така с всички кучета как добронамерено подхожда, на едно не се е разлаяло или на човек чужд. Само в къщи като залае- а е нахранено напоено разходено и не знам какво иска ми е много тегаво ...
Сякаш ме допълва и е част от мен. Нищо че е животно. Ако искам и мечтая да живея в къща е заради него, защото понякога все едно аз страдам така затворена в някоя кутийка.