Не мога да се съглася с твърдението ти, че една измислена марка е по-добра от марки, които вече са се доказали на пазара и с покупката на такъв телефон съм склонен да мисля, че ти не си много на ти с инвестирането, понеже именно такава инвестиция е високо-рискова. Може да случиш на качествен телефон с добра сглобка и части, но може и да случиш на пълен боклук, който ще метнеш в казана след месец. Какво правим, ако си купиш днес такова китайче за 200 долара и се счупи на първият месец? Първият проблем вероятно би ти бил гаранцията ( в повечето случай май китайчетата нямат такова чудо ). Ако ти се прецака дисплей, спука панел или нещо друго? Части от къде? След като големи производители се случва да направят партиди с някакви фабрични дефекти, които откриват чак след милион продажби, според теб дали китаеца ще е направил перфектният телефон? Силно се съмнявам.
Понякога е по-разумно да инвестираш повече пари в доказала се марка продукти, вместо да се целиш на сляпо. Опит с телефоните нямам, но нека дам простичък пример с периферията към компютрите и по-специално мишките. Преди години, като повечето Българи си купувах мишки за по 5-10 лв. и след няма и месец се прецакваше ( най-често скрол-а, а веднъж като свикнеш с него е едно от най-големите предимства, поне за мен ) и така си направим сметката, че ако всеки месец давам по 10 лв. за мишка, за 1 година ще пръсна 120 лв. Еми след като ми писна си купих мишка за 120 лв. от доказана марка и карах с нея повече от 3 години и още щях да карам, ако не бях решил, че искам нещо по-готино, понеже съм фен на новите джаджи.
С клавиатурите същата работа. Купуваш си клавиатура за 10-15 лв. и след няколко месеца или копчетата почват да засядат... я някое копче спре пък тотално да работи и т.н. и т.н. Еми купих си и по-скъпа клавиатура и такива проблеми вече нямам, а и дори да имам мога винаги да се обърна към гаранционният сервиз, понеже тия скъпите и маркови неща обикновено са в комплект и с добра гаранция, а ако си ги купиш и от читав търговец, почти е сигурно, че няма да имаш никакви проблеми.
Между другото, доколкото съм чувал, навън доста голям процент от хората също живеят изцяло от заеми и изплащат къщи и коли по цял живот, но там работят основно само за това и така например си знаят, че имат ли работа, то заплатата ще им е достатъчна да покрие месечните им разходи за храна, ток, вода и изплащане на заема. Тук обаче е друга бира. Първо банките набиват някакви измислени проценти и така например, ако вземеш да речем 10 хиляди, знаеш, че накрая трябва да върнеш 12-15 хиляди, което е убийствено и имайки предвид заплатите ни, понякога дори е непосилно.
Аз също не одобрявам идеята да хвърлиш маса пари за нещо без което можеш, като скъп телефон или нещо от тоя род, но съм го правил и не осъждам хората, които го правят. Да някой го правят с идеята да се фукат, но ако съдя по себе си, явно има хора, които го правят просто за да си направят някакъв готин подарък на който да му се кефят защото обичат такива неща ( фен сън на всякакви джаджи ), а и в край на сметка нали човек за това вади пари? От време на време да се зарадва с нещо, което го прави щастлив по някакъв начин. Затова правим подаръци и на близки и приятели - за да ги зарадваме. Всеки е бил млад и не е преценял нещата разумно, така, че ако някой от тук ми каза, че поне веднъж не му се е искало да си купи нещо, което вероятно не му трябва наистина, но би го зарадвало, аз не бих му повярвал.
Между другото тоя синдром съм го забелязал основно при хора, които нямат кой знае какви финансови възможности. Когато човек си стъпи на краката и може да си позволи да заделя от заплатата си, а не да мисли какво да прави, така, че да му стигнат парите до другата заплата, нещата се променят. Тогава веднага на човек му светва лампичката, че по-добре е да си купува неща само от които има нужда и дори да реши да си направи подарък, ще изчака няколко месеца и сам ще си събере парите, вместо да прибягва до заеми.
И ако не ви е писнало да четете глупостите ми
Аз поне стигнах до извода, че хората в България са такива, просто защото нямат пари да водят нормален живот, без да се тревожат за прехраната на семейството си.