Апропо, ето един превод на материал на Кругман, с окйто разполагам.
Той пък вижда дефлация в еврозоната.
[url]http://www.nytimes.com/2010/02/15/opinion/15krugman.html[/URL]
Създаването на Euro-бъркотия
от Пол Кругман
Публикувано на: 14-ти февруари 2010 година
Напоследък финансови новини са доминирани от докладите за Гърция и други страни от европейската периферия. И с право.
Но аз бях обезпокоен от факта, че при дискутирането на тези акценти почти изцяло вниманието е насочено на Европейските дългове и дефицити, при което се прокарва впечатлението, че всичко е въпрос на прахосничеството на правителствата - и така се налива вода във воденицата на нашите собствени противници (ястреби) на дефицита, които искат да понижат разходите дори с цената на масова безработица и изтъкват примера на Гърция като нагледно доказателство за това какво ще се случи, ако не вземеме мерки.
Заради самата истина следва де се изтъкне, че липсата на фискална дисциплина не е всичко, дори не е по-голямият източник на проблеми в Европа – включително и в Гърция, чието правителство бе безотговорно наистина (и скри безотговорността си чрез едно творческо счетоводство).
Не, истинската история зад тази euro-бъркотия не е в разточителство на политиците, а в арогантността на елита – конкретно на политическия елит, който буквално набута Европа в приемане на единната валута и то в момент, преди континентът да е готов за такъв експеримент.
Съобразете конкретния случай с Испания, която в навечерието на кризата изглежда е образцов фискален гражданин. Нейните задължения са ниски - 43 на сто от БВП през 2007 г., в сравнение с 66% в Германия. Страната е поддържала бюджетни излишъци и е имала превъзходна банкова регулация.
Със своите топъл климат и плажовете, Испания е като Флорида на Европа - и също като Флорида преживях огромен бум в сфевата на жилищните имоти. Финансирането за този бум дойде главно от страни извън страната: имаше гигантски приток на капитали от останалата част на Европа, Германия в частност.
Резултатът е бърз растеж в съчетание със значителна инфлация: между 2000 и 2008 г., цените на стоките и услугите, произведени в Испания се увеличи с 35 процента, в сравнение с покачване от само 10% в Германия. Благодарение на растящите разходи, испанският износ става все по-неконкурентоспособен, но ръстът на работните места остана силен благодарение на жилищния бум.
След това балонът се спука. Испанската безработица се повиши значително, а бюджетът влезе в дълбок дефицит. Потеклата река от червени записи в баланса частично беше причинена от начина, по който кризата натисна надолу приходите, но частично и заради извънредните разходи за ограничаване на резкия спад в цената на работната сила – това всичко се превърна в резултат, а не беше причината за проблемите на Испания.
В тази ситуация възможностите на правителството на Испания да направи нещо, което да подобри нещата, бяха силно ограничени. Основният икономически проблем на нацията е, че разходите и цените са излязли от здравословно съотношение и съответствие с тези в останалата част на Европа. Ако Испания все още имаше старата си валута - песета, тя можеше да реши този проблем бързо чрез девалвация от, да речем 20 на сто, чрез намаляване на стойността на песета спрямо другите европейски валути. Но Испания не разполага със собствени пари, което означава, че може да си възвърне конкурентоспособността само чрез един бавен и затормозващ процес на дефлация.
Сега, ако Испания беше един американски щат, а не европейска страна, нещата не биха били толкова зле. От една страна разходите и цените не биха излезнали толкова драстично от коректното си състояние: Флорида, която между другото може свободно да привлича работници от другите щати и така да поддържа разходите за труд на ниско ниво, никога не е изпитвала относителната инфлация на Испания. От друга страна ако беше американски щат Испания щеше да получава значителна автоматична подкрепа в кризата: ето например въвФлорида жилищният бум се превърна в имотен срив, но Вашингтон продължи изпращане на чекове за социална сигурност и Medicare.
Но Испания не е американски щат и като резултат на това страната изпадна в дълбок проблем. Гърция, разбира се, е в още по-дълбоки неприятности, тъй като гърците, за разлика от испанците, действително са били финансово безотговорни. Гърция обаче е малка икономика, чиито проблеми стават значими основно поради обстоятелството, че че е изправена пред аналогични проблеми, които се разпростират върху страни с много по-големи икономики, като Испания. Така че липсата на гъвкавост на еврото, а не дефицитните разходи, е в основата на кризата.
Нищо от споменатото до тук не трябва да се възприема като голяма изненада. Дълго преди еврото се е появи икономисти предупредиха, че Европа не е готова за единната валута. Но тези предупреждения бяха игнорирани и кризата дойде.
Сега какво? А разпадането на еврото е почти немислимо, дори като чист въпрос на практичност. Както го е формулирал Бари Ейенгрийн от Бъркли - опитът да се въведе отново национална валута би довел до "майката на всички финансови кризи." Така че единственият изход е напред: да се накара еврото да работи, Европа трябва да се придвижи много по-далеч - към политически съюз, така че европейските народи да започнат да функционират по-скоро като американски щати.
Но това няма как да се случи в скоро време. Това, което вероятно ще видите в следващите няколко години е болезнен процес на промъкване през калта: финансови спасителни операции придружени от настояване за драстична строгост, като всичко това се случва на фона на много висока безработица, увековечена от смилаща дефлация, която вече споменах.
Това е една грозна картина. Но е важно да се разбере същността на фаталния недостатък на Европа. Да, някои правителства са безотговорни, но фундаменталният проблем е високомерието и арогантното убеждение, че Европа може да направи една само една обща валута да работи, въпреки силните основания да се вярва, че не е готова.
