От: От: От: Недоимък. Мизерия. Глад. Отчаяние.
...
Не мисля, че човек може да си направи добре "сметките", когато планира да има деца. Някои деца боледуват по-често, спират ги от детска градина на 2 - 3 седмици, а има и деца, които се раждат с по-сериозни заболявания, изискващи много средства. Тази майка има 3 деца - все някое от тях ще се разболее на градинката и едва ли й е лесно да съвместява отглеждането им с работни ангажименти. Сега се сетих за едно семейство, чието дете е носител на вируса салмонела. Наблягам на това, че детето има майка и баща. Малката е спряна от градинка (разбираемо), въпреки че не е болна. Родителите й трябва да се грижат за нея вкъщи в продължение на повече от 6 месеца. Няма кой да им помага, а те работят. Майката е пред уволнение, а двамата родители изнемогват, съвместявайки грижи за дете с работа. Да, решение е да се наеме жена, която да гледа детето, но не всеки има тази възможност. А и не всеки би доверил детето си на друг човек. Едно семейство също може да няма финансова възможност да осигури гледачка - факт. Не е въпрос дали семейството се състои от майка и баща, самотна майка или самотен татко. А и в нормални обстоятелства повечето родители ще направят всичко по силите си, за да осигурят децата си, но обстоятелства има всякакви...
Отглеждането на дете е лукс.
Който иска да е родител, следва да се абстрахира от това кой е виновен за социалната действителност в България и доколко държавата е длъжна да го подпомага в това му начинание.
Защото отговорността си е лично негова. Ако детето гладува, родителят е виновен. Ако се разболее и няма достатъчно средства за лечение, родителят е виновен.
Може да се оправдава от обстоятелствата и да се оплаква от съдбата си колкото си иска. Това с нищо не помага на детето.
Ако не си се научил да контролираш собствения си живот, какъв родител ще ми ставаш?
Факт: повечето родители в България нямат база да гледат себе си, камо ли и дете.
Колко от младите семейства, които познавате, имат някакви депозирани средства за OH SHIT моменти (т. нар. черни дни)?
Колко от тях спестяват дори и един лев от заплатата си?
Колко купуват на кредит и изплащат сума ти лихви всеки месец?
Колко от тях са със заплата под 1000 лева, а говорят по джиесеми за 1200, и карат BMW-та за по 10-ина хиляди (примерно) - на изплащане, естествено.
А какво ще правят ако си изгубят работата? Ами ако детето им се раболее и се наложи лечение за 50000 лева в чужбина?
Кой ще е виновен? Съдбата? Лошият късмет?
А въобще има ли значение кой е виновен и дали има някакво оправдание?
Ето още хипотетични въпроси. Ако съпругът е развил психично заболяване след раждането на децата? Ако родителите на единия съпруг се разболеят и също се нуждаят от финансова подкрепа/грижа? Ако бащата е моряк, отвлечен от пирати (случи се с моя близка приятелка)? А ако го ограбят и убият за 100 лева в центъра на София? Ако жената е изнасилена и забременее, а не иска да направи аборт по религиозни или други причини? Рискът да бъдеш отвлечен от пирати е нищожно малък, но има безкрайно много варианти животът ни да се обърка.
Аз хипотетични отговори не съм давал и не ми е било цел да съдя издънките на жените-майки. Коментирах конкретен случай.
Щом държиш на близките си, правиш каквото ти е по силите да елиминираш до възможно най-голяма степен фактора "случайност".
Работиш като вол, спестяваш, правиш си всички важни застраховеки, влючително и "Живот". ... Всичко, каквото е необходимо.
От теб зависи.
