Превод и издаване на книга

От: Re: Превод и издаване на книга

Здрасти!

Ще си позволя и аз да взема отношение по темата, тъй като гледам, че хората (предимно предприемачи) говорят за разни суми от сорта на 2-3 хил. лв., които да "набиеш" в своята бъдеща книга. При щастливо стечение на обстоятелствата, изразяващо се в това, че някоя от хилядите издателски къщи в нашата държава издаде твоята книга за горенаписаната сума, то крайният резултат е, че ще ти връчат да кажем 50 бр. книги, които да раздадеш на близки и познати и да приключиш цялата писателска одисея, смазана от машината. Малко по-щастливото стечение е когато издателят те лансира в някои от по-големите книжарници, но въпреки това твоята книга може да стои на най-долните рафтове с години, преди да получиш някаква печалба, защото за да вземеш пари от нея, преди теб на опашката са книжарцата и издателят. Съгласи се, че едва ли ще направиш своя "One hit wonder" с една книга (Дан Браун, Стефани Майер, Дж.К. Роулинг), която хората ще влизат в книжарницата, за да купят именно нея, а и едва ли романът ти е толкова добър, за да остави някакъв отпечатък в световната литература за в бъдеще. Дори не можеш да разчиташ на случайни продажби - т.е хора, които отиват да си купят книга, просто защото искат да прочетат нещо, по единствената причина, че те отиват да си купят точно определено такава, защото някой им е препоръчал или са прочели някъде за нея. А и без да те огорчавам, но българските автори много много не са на почит у нас. Преди време излезе един български роман "18% сиво"на Захари Карабашлиев - уникално добър съвременен автор, но като цяло отзвукът не беше нещо особено. Ако видя твоята книга и до нея "Птиците умират сами" на една цена, ще си купя втората, просто защото ми е позната и известна. Вариантът някой да си купи точно твоята книга е нищожен. Ако отидеш в голям издател и той реши да поеме всички разноски по книгата ти (например защото смята, че е много добра и ще се хареса), то тогава бъди сигурна, че редакторът и лицето, което ще ти оформи стила, направо ще те разбият от размествания и поправки, за да влезе твоята книга в "матрицата" от бестселъри, просто защото машината за пари не търпи своеволия. Крайният резултат, е че твоята книга няма да е твоя, а продукт на пазара.

Искам да ти кажа, какво бих направил аз, с което не ангажирам никой, но това е най-добрият вариант за млади автори - пробвай електронно. Вариантите да публикуваш електронни книги са безброй и огромната част от тях са безплатни (ако искаш ми пиши лично да ти кажа сайтове). Вземи например магазинът за епъл - там можеш да публикуваш безплатно своята книга (ако не търсиш финансова облага) и за 99$ (не съм много много сигурен) ако искаш да продаваш. Друг вариант е PlayStore за андроид системите. Без съмнение разходите за електронно издаване са десетократно по-малко от тези за традиционното, а аудиторията, до която можеш да достигнеш е огромна - фейсбук, форуми, блогове, туитър и това само с един линк към книгата ти. Аз лично бих написал 100-150 страници бих ги пуснал онлайн някъде, където хората да мога да прочетат, да се запознаят с героите, да получиш обратна връзка (въобще дали се харесва това, което си написала). Или направи електронна форма, с която да изпращаш книгата си по мейл на хората (един .pdf или .epub е минимален като размер), което за в бъдеще ти осигурява директна връзка с читателите. Търси контакта с хората и начините да достигнеш до тях - различно, нестандартно. И когато например имаш 2000 сваляния на книгата ти и поне 600 от тях са с обратна връзка от мнения на различни хора, тогава можеш да отидеш при издателя, да му покажеш всичките сваляния и мнения и вече можеш да имаш доста повече самочувствие, а и ще гледат на теб по различен начин. Просто не се ограничавай и не позволявай комерсиализма на печата да възпира твроческия ти порив! Вариантите да се самоиздаваш електронно за малко пари са безброй!
Самата ти история на книгата дава поле за творчество, а електронното издаване ти го осигурява.

Но хайде стига съм дрънкал! Извинявам се, че малко хаотично се получи, но исках много неща да кажа, а и трудно се въздържам щом става въпрос за книги, но ми се струва, че схвана какво искам да кажа.
Не съм искал по никакъв начин да те демотивирам, а напротив! Имам доста познания в сферата и ако искаш мога да ти дам мейл ако имаш въпроси :)

Успех!
 
От: Превод и издаване на книга

Явно ви стана интересно.
Преди да копирам няколко реда от книгата, ще ви кажа какво се случва преди това. Главният герой и екипажът му вече близо до планетата. Всички започват да полудяват, с изключение на Ран. Започват да виждат починалите си близки и си мислят, че всичко на кораба е само растения. Започват да чуват гласове. Ран хипнотизира екипажът и остава сам. Започва да чува странен глас, който му казва какво да направи. Това е Гласът на Вселената. О общи линии, това е едно същество от енергия, представител на изчезнала цивилизация. Жителите на планетата, към която се стреми Ран и хората му са били нещо като растения, живеят във вода. Могат да регенерират органите си. Водата на планетата има особени качества, помни всичко- без значение психическо или физическо. Съответно цивилизацията на планетата може да запомни всички знания и опит на всеки, с който се срещне. От водата те правят кораби със собствен разум, строят и я използват за всичко. В един момент тя си отмъщава и променя свойствата си. Жителите на планетата вече не могат да се възпроизвеждат. Всеки, който умира остава знанията на на следващите, докато не остава само един представител. С течение на хиляди години, той започва да губи физическата си форма и става енергийно същество. В последствие всичко се предава на Ран, защото съществото иска да предаде знанията си и да умре. Хиляди години съществуване са много.
Това е главата, в която Ран става свръх човек, който ще управлява всичко.

Ран почувства огромен приток на енергия. Чувстваше се като болно дете с висока температура. Всичко вътре в него гореше, виждаше странни светлини и сияния. Имаше усещането, че главата и тялото му придобиват друга форма. Започна транс мутацията, Ран се беше настроил положително, за да може да преодолее болката. Променяха се органите му на молекулярното ниво. Променяше и състава на кръвта му. Изпитваше нечовешка, зашеметяваща болка. Беше му трудно да осъзнае какво се случва. Обливаше го гореща пот. В тялото му бушуваше буря. Опитваше се за запази спокойствие, но болката беше извън измерението на познанията му. Усещаше нестихващ пожар, който изгаряше всичките му органи, Човешкото тяло не бе пригодено за подобен обрат. Ран искаше всичко да свърши и най- после на дойде краят на тази свирепа промяна. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за адското страдание, на което беше подложен. Огнени езици преминаваха през тялото му, адски пламъци променяха органите му. Със всяка фибра от тялото си усещаше болката. Беше му невъзможно да опише какво чувства. Огънят опустошаваше всичко по пътя си, докато не стигна до сърцето. То биеше лудо, опитвайки да запази последните човешки удари. Галопираше бясно, с надеждата, че нещата ще се обърнат. Но уви лукавия огън беше по-силен от всичко. Беше превзел всички органи и нищо не можеше да го спре. Адския пожар превръщаше злощастното сърце във въглен.
Ран усети глух тътен в гърдите си. Овъгленото му сърце направи още няколко предсмъртни човешки стона и стихна. Последва тъмнина и тишина. Нямаше я и болката.
Осъзна, че получава мощен телепатичен заряд, приток нечовешка енергия, който атакуваше нещастния му човешки мозък. Виждаше като на филмова лента преживяванията и усещанията на забравените цивилизации. Усещаше се като същество, прераждало се милиони пъти. Помнеше всички мисли и чувства на похитените раси. Беше хиляди същества в едно. Той не искаше нищо, но получи много. Беше част от безкрайната Вселена. Докосваше и виждаше мислите си. Придобиваше огромно енергийно поле, усещаше как множество радиовълни и вибрации преминаваха през тялото му. Виждаше енергията като материя. В Ран се събудиха всички латентни способности, които би могъл да притежава един земен човек. Колкото повече енергия приемаше, толкова повече се превръщаше в свръхчовек. Чак сега започна да получава отговори на много от въпросите, които го вълнуваха.
Беше нов еволюционен вид.
Усети велика сила в несъвършеното си тяло. Съзнанието му придоби нови размери. Беше разкрепостено и безгранично, излизаше извън пределите на вселенското познание. Единственото създание, което можеше да види безкрайността. Материята на Ран изграждаше всичко съществуващо, а енергията му поддържаше това съществуване, в паметта му се съхраняваше всичко материално и нематериално. Усещаше се красив. Погледна се в едно огледало и видя, че притежава идеалната божествена красота, а реално външно нямаше промяна. Същото лице, очи, вежди, нос. От огледалото го гледаше едно 18 годишно момче с дълбоки кафяви очи, които гледаха замислено. Усмихвайки се появяваха две трапчинки на бузите, които приличаха на малки заливчета. Продълговатото му лице беше едновременно мъжествено и по детски красиво. По челото му падаха непослушни кичури от кестенявата му къдрава коса. Гледаше атлетичното си и стегнато тяло и се чудеше дали визията му ще остане същата. След огромната болка при промяната на органите му, чувстваше голямо облекчение, но и известна доза страх. Не знаеше дали изпитва паника или тревога, но при всяко положение беше друг човек или човешко подобие. Не беше сигурен какво е.
В един момент Ран осъзна, че вече е безсмъртен, неговата действаща сила стана не техниката, а енергията на разума. Знаеше, че с нейна помощ ще може да управлява и изменя материята. Разбра, че притежава способности, за които не беше предполагал, че съществуват. Гласът му можеше да се чуе на километри. Чуваше и най-незначителните шумове. Имаше уникално зрение, виждаше и най-малките прашинки, независимо какво беше разстоянието. Тялото му можеше да приеме температурата на околната среда, можеше да издържи на най-големия студ и топлина. Регенерираше органите си. Неговия език на общуване прие неограничени възможности, притежаваше безпределни телепатични възможности. Знаеше миналото и бъдещето на различни видове и светове. Можеше да контролира материята – предмет, обект или същество да промени мястото си, да промени състоянието на веществото, от твърдо в течно, газообразно. Беше способен да променя материята в енергия и обратно. Можеше да влезе във всяко физическо тяло и астрално тяло. Можеше да повлияе на природата- да предизвика бури, слънчево затъмнение, ледников период. Имаше контрол над космическите обекти. Чуваше не чуващи звуци, като бръмченето на атомите и звуците от космоса. Знаеше всички вселенски езици, разчиташе всички ръкописи Можеше да се пренесе на друго място и физически и психически. Усети видимия и невидимият свят, взаимно свързани и зависими един от друг, почувства вселенското равновесие.
 
От: Превод и издаване на книга

IvanKarakov,
Благодаря ти за предложението!
Дано успея скоро да я завърша!
DataMiner ,
Може и електронен вариант.
Като свърша с писането, ще се свържа с всички, които ми предложиха помощ.
 
От: Превод и издаване на книга

В идеята на продажбите на книгата, мога да споделя една идея, която чух от Tony Robbins (макар и да се практикува от много време, осмислих я, когато я чух от него).

Вместо да се насочиш към 100 000 сделки на покупко-продажба с отделни индивиди, помисли за една сделка за покупко-продажба на 100 000 бройки, само че с един субект.
Как става?

Отиваш при издател на вестник/списание/който и да е абонаментен продукт и договаряш цена за единица продукт, много по-малка от цената, която иначе би имала твоята книга и така печелиш по-малка печалба на единица продукт, но (доста) повече продажби от обема на поръчката. Както каза, възможно е и книгата ти да не потръгне, така че какво ще ти даде гаранция, че ще продадеш книгата на 100 000 човека за 5 лева, ами ако я продадеш на 100 човека (100х5лв = 500 лв). 500 лв, разхвърляни по 100 000 книги са 0,005 лв. Това разбира се е много ниска цена и ти имаш възможността да договориш по-висока, казах го просто за перспектива.

Пример:
Договаряш със списание "Списанието" цена за твоята книга "Моята книга" цена за единица 1 лв (може и повече, може и по-малко, зависи от много фактори, най-важният от които умеянията на участващите да водят преговори). Договаряш примерно 100 000 бройки. Списанието продава броят си +подарък "Моята книга", като увеличава цената на списанието с 1,20лв от нормалната.

Какво печели списанието:
0,20лв х 100 000 допълнителна печалба
Вероятност да получат допълнителни печалби, от хора, които са готови да си купят списанието само заради книгата.
Рискове: Да разочароват някоя редовен купувач, на който не му е харесала книгата или не е желал да дава 1,20 отгоре, независимо от подаръка.

Какво печелиш ти:
Висока печалба с една сделка и нискорискова конверсия на продукта ти в големи количества.
Достигаш до много читатели - градиш името си по лесен начин.

Гледната точка на клиента ти:
1 вариант: Аз си купувам всяко издание на това списание, затова ще си купя и това. Вярно, давам 1,20 отгоре. Но какво са 1,20 за нова книга, една книга на старо струва 1лв. Ако не ми хареса, мога и за подарък да я използвам.
2 вариант: Я, книга + списание за 5,20! Ще си купя, книгата за мен, списанието за жената (или vice versa)

Общо взето, ситуацията е win-win-win. Риска за тебе е никакъв, след като подпишеш сделката, оттам риска се поема от следващите по веригата.(Дали списанието ще конвертира и дали потребителя ще бъде доволен)

Това можеш да го правиш, както при издатели на хартиени продукти, така и при онлайн абонаментни или онлайн one-time only продукти. Примерно, Предприемач.ком сега има премиум акаунт. Договаряш $1 за единица на книгата ти в .pdf. Предприемач.ком пише + подарък и си слага допълнителна ценичка и ти продава книжката.

Това е от мен, поздрави.
 
От: Превод и издаване на книга

Тука някои си приказват празни приказки.
Основният проблем е ПРЕВОДА - той ще струва не по малко от 3к лева, а по-вероятно 5к с редакцията.
И това е после за да се разпространява електронно , там вече има много сайтове където може да се реализира ел. вариант на книгата на английски език.
То може и на БГ език, но вероятността за продажби пада значително. Просто българина не е свикнал да купува електронни книги.
 
От: Превод и издаване на книга

Превода в случая е последващ проблем. От поместения откъс не могат разбира се да се правят генерални изводи, но това което изпъква като факт е, че ще бъде нужна и доста редакция и коригиране, първо на български език. Освен правопис тука има и доста за оправяне като фразеология и т.н. Чак след това идва превода.

Издаването на книга в какъвто и да било формат - печатен, електронен, като вложка на вестник или списание е дълъг процес, при който няма начин да се прескочат отделните фази. Това - в случай че се подхожда професионално и се цели постигането на успех, било то комерсиален или творчески.

Разбира се, съществуват безброй начини за "самиздат", в което принципно няма нищо лошо и постигнатите резултати, също може да са отлични. И на българския и на световния пазар, хората постигнали успех, чрез самоиздаване при всички случаи са предложили нещо уникално и/или нещо с много високо качество.

Препоръчвам на колежката да погледне ето тук: http://www.bukvite.bg - ще намери доста полезно инфо.

Успех :|
 
От: Превод и издаване на книга

Наистина имаш още доста много да работиш

Ето ти три редакции на цял цитат

Тука повторенията:
Ран почувства огромен приток на енергия. Чувстваше се като болно дете с висока температура. Всичко вътре в него гореше, виждаше странни светлини и сияния. Имаше усещането, че главата и тялото му придобиват друга форма. Започна транс мутацията, Ран се беше настроил положително, за да може да преодолее болката. Променяха се органите му на молекулярното ниво. Променяше и състава на кръвта му. Изпитваше нечовешка, зашеметяваща болка. Беше му трудно да осъзнае какво се случва. Обливаше го гореща пот. В тялото му бушуваше буря. Опитваше се за запази спокойствие, но болката беше извън измерението на познанията му. Усещаше нестихващ пожар, който изгаряше всичките му органи, Човешкото тяло не бе пригодено за подобен обрат. Ран искаше всичко да свърши и най- после на дойде краят на тази свирепа промяна. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за адското страдание, на което беше подложен. Огнени езици преминаваха през тялото му, адски пламъци променяха органите му. Със всяка фибра от тялото си усещаше болката. Беше му невъзможно да опише какво чувства. Огънят опустошаваше всичко по пътя си, докато не стигна до сърцето. То биеше лудо, опитвайки да запази последните човешки удари. Галопираше бясно, с надеждата, че нещата ще се обърнат. Но уви лукавия огън беше по-силен от всичко. Беше превзел всички органи и нищо не можеше да го спре. Адския пожар превръщаше злощастното сърце във въглен.
Ран усети глух тътен в гърдите си. Овъгленото му сърце направи още няколко предсмъртни човешки стона и стихна. Последва тъмнина и тишина. Нямаше я и болката.
Осъзна, че получава мощен телепатичен заряд, приток нечовешка енергия, който атакуваше нещастния му човешки мозък. Виждаше като на филмова лента преживяванията и усещанията на забравените цивилизации. Усещаше се като същество, прераждало се милиони пъти. Помнеше всички мисли и чувства на похитените раси. Беше хиляди същества в едно. Той не искаше нищо, но получи много. Беше част от безкрайната Вселена. Докосваше и виждаше мислите си. Придобиваше огромно енергийно поле, усещаше как множество радиовълни и вибрации преминаваха през тялото му. Виждаше енергията като материя. В Ран се събудиха всички латентни способности, които би могъл да притежава един земен човек. Колкото повече енергия приемаше, толкова повече се превръщаше в свръхчовек. Чак сега започна да получава отговори на много от въпросите, които го вълнуваха.
Увеличете...


Тука чувствата пак са така в повече съобразно текста и обемът му.
Ран почувства огромен приток на енергия. Чувстваше се като болно дете с висока температура. Всичко вътре в него гореше, виждаше странни светлини и сияния. Имаше усещането, че главата и тялото му придобиват друга форма. Започна транс мутацията, Ран се беше настроил положително, за да може да преодолее болката. Променяха се органите му на молекулярното ниво. Променяше и състава на кръвта му. Изпитваше нечовешка, зашеметяваща болка. Беше му трудно да осъзнае какво се случва. Обливаше го гореща пот. В тялото му бушуваше буря. Опитваше се за запази спокойствие, но болката беше извън измерението на познанията му. Усещаше нестихващ пожар, който изгаряше всичките му органи, Човешкото тяло не бе пригодено за подобен обрат. Ран искаше всичко да свърши и най- после на дойде краят на тази свирепа промяна. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за адското страдание, на което беше подложен. Огнени езици преминаваха през тялото му, адски пламъци променяха органите му. Със всяка фибра от тялото си усещаше болката. Беше му невъзможно да опише какво чувства. Огънят опустошаваше всичко по пътя си, докато не стигна до сърцето. То биеше лудо, опитвайки да запази последните човешки удари. Галопираше бясно, с надеждата, че нещата ще се обърнат. Но уви лукавия огън беше по-силен от всичко. Беше превзел всички органи и нищо не можеше да го спре. Адския пожар превръщаше злощастното сърце във въглен.
Ран усети глух тътен в гърдите си. Овъгленото му сърце направи още няколко предсмъртни човешки стона и стихна. Последва тъмнина и тишина. Нямаше я и болката.
Осъзна, че получава мощен телепатичен заряд, приток нечовешка енергия, който атакуваше нещастния му човешки мозък. Виждаше като на филмова лента преживяванията и усещанията на забравените цивилизации. Усещаше се като същество, прераждало се милиони пъти. Помнеше всички мисли и чувства на похитените раси. Беше хиляди същества в едно. Той не искаше нищо, но получи много. Беше част от безкрайната Вселена. Докосваше и виждаше мислите си. Придобиваше огромно енергийно поле, усещаше как множество радиовълни и вибрации преминаваха през тялото му. Виждаше енергията като материя. В Ран се събудиха всички латентни способности, които би могъл да притежава един земен човек. Колкото повече енергия приемаше, толкова повече се превръщаше в свръхчовек. Чак сега започна да получава отговори на много от въпросите, които го вълнуваха.
Увеличете...


А тук биеш всички рекорди за съотношение текст/мин. несв. ед.ч.
Ран почувства огромен приток на енергия. Чувстваше се като болно дете с висока температура. Всичко вътре в него гореше, виждаше странни светлини и сияния. Имаше усещането, че главата и тялото му придобиват друга форма. Започна транс мутацията, Ран се беше настроил положително, за да може да преодолее болката. Променяха се органите му на молекулярното ниво. Променяше и състава на кръвта му. Изпитваше нечовешка, зашеметяваща болка. Беше му трудно да осъзнае какво се случва. Обливаше го гореща пот. В тялото му бушуваше буря. Опитваше се за запази спокойствие, но болката беше извън измерението на познанията му. Усещаше нестихващ пожар, който изгаряше всичките му органи, Човешкото тяло не бе пригодено за подобен обрат. Ран искаше всичко да свърши и най- после на дойде краят на тази свирепа промяна. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за адското страдание, на което беше подложен. Огнени езици преминаваха през тялото му, адски пламъци променяха органите му. Със всяка фибра от тялото си усещаше болката. Беше му невъзможно да опише какво чувства. Огънят опустошаваше всичко по пътя си, докато не стигна до сърцето. То биеше лудо, опитвайки да запази последните човешки удари. Галопираше бясно, с надеждата, че нещата ще се обърнат. Но уви лукавия огън беше по-силен от всичко. Беше превзел всички органи и нищо не можеше да го спре. Адския пожар превръщаше злощастното сърце във въглен.
Ран усети глух тътен в гърдите си. Овъгленото му сърце направи още няколко предсмъртни човешки стона и стихна. Последва тъмнина и тишина. Нямаше я и болката.
Осъзна, че получава мощен телепатичен заряд, приток нечовешка енергия, който атакуваше нещастния му човешки мозък. Виждаше като на филмова лента преживяванията и усещанията на забравените цивилизации. Усещаше се като същество, прераждало се милиони пъти. Помнеше всички мисли и чувства на похитените раси. Беше хиляди същества в едно. Той не искаше нищо, но получи много. Беше част от безкрайната Вселена. Докосваше и виждаше мислите си. Придобиваше огромно енергийно поле, усещаше как множество радиовълни и вибрации преминаваха през тялото му. Виждаше енергията като материя. В Ран се събудиха всички латентни способности, които би могъл да притежава един земен човек. Колкото повече енергия приемаше, толкова повече се превръщаше в свръхчовек. Чак сега започна да получава отговори на много от въпросите, които го вълнуваха.
Увеличете...


Надявам се да вземеш положителната поука от тези редакции, а не да го изтълкуваш като заяждане или обида.
 
От: Превод и издаване на книга

Колегата по-горе е отбелязал най-основното. Аз почнах да броя колко пъти в текста се среща "му", но след двайстото се отказах...
 
От: Превод и издаване на книга

анафора- повторение на дума или словосъчетание в началото на последователни стихове. "Език свещен..., език на мъки..., език на тая дето ме роди..." -kaprizen.com

"I thought it will be all the about the visual, but its more about the feel of it." - Inception

"Шестте основни принципа на интерпретацията:
1.Всяка интерпретация, която не свързва по някакъв начин с това, което бива излагано или описвано с личния опит на посетителя е нещо стерилно.
2. Информацията като такава не е интепретация, интрепретация е прозрението основано на информацията. Но това са съвършено различни неща. При все това всяка интерпретация включва в себе си ниформация
3. Интерпретацията е изкуство, което комбинира много изкуства, независимо дали представяните материали са научни, исторически или архитектурни. Всяко изкуство може в някаква степен да бъде преподавано.
4. Основната цел на интепретацията не е инструкция, а провокация.
5. Интерпретацията трябва да бъде насочена към представянето на цялото, а не на частта и трябва да бъде адресирано към човека в неговата цялост, а не към определена фаза в неговото развитие.
6. Интепретацията адресирана към децата /например до 12 годишна възраст/ не трябва просто да бъде „разредена производна” на интерпретацията за възрастни, а би трябвало да следва фундаментално различен подход. В най-добрия случай, тя трябва да изисква отделна програма."
- Фрийман Тилдън

"Процес на комуникация с определена мисия, която изгражда емоционални и интелектуални връзки между интересите на публиката и вътрештоприсъщите значения на източника." - Асоциация на Интерпретация (и такава имало 0_^)

Това е което исках да кажа, свободно е за интерпретация. :)
 
От: Превод и издаване на книга

Разбира се, че след като я напиша, ще я проверя още няколко пъти за грешки, тавтология и много други. В момента е работна версия. И нахвърлям това, което ми идва във въображението. В повечето случай вдъхновението идва внезапно и е като буря.
Естествено, че ще има редактор, защото в някои моменти няма как да коригираме грешките си, защото няма да ги видим и ще ги повтаряме все път.
Във връзка с чувствата, цялата книга е на тема разум, чувства, енергия.
А и попитах за евентуални цени, не защото искам да забогатея. Това едва ли ще стане в България и в този живот. Искам моето произведение да се хареса на хората и специално на тези, които обичат фантастика.
Тук DataMiner е прав, че хората трябва да оценят или не романа. За това дали е интересен, дали ще им донесе някаква полза, дали биха могли да научат нещо от него. За един автор, това е най-ценното, никакви пари не могат да се сравнят с удоволствието да си харесван и търсен.
 
Последно редактирано:
От: От: Превод и издаване на книга

Desisslava Dimitrova каза:
Разбира се, че след като я напиша, ще я проверя още няколко пъти за грешки, тавтология и много други. В момента е работна версия. И нахвърлям това, което ми идва във въображението. В повечето случай вдъхновението идва внезапно и е като буря.
Естествено, че ще има редактор, защото в някои моменти няма как да коригираме грешките си, защото няма да ги видим и ще ги повтаряме все път.
Във връзка с чувствата, цялата книга е на тема разум, чувства, енергия.
Увеличете...

Искрено те съветвам да спазваш правилото, че чернови и работни версии не се дават на никому - даже и на редактор. Винаги си прави една твоя редакция на абсолютно всичко, преди да го дадеш за прочит на когото и да било, още повече в нета и още повече, ако имаш амбициите да пишеш професионално.

Първоначално изобщо не възнамерявах да се спирам на недостатъците в написаното от теб, обаче погледнах на линковете в подписа ти и попаднах на следното в една твоя статия:

9. Мост на въздишките
Нарича Мостът на въздишките, защото в стари времена, затворници са прекарвани от там след процеса по пътя за затвора.

Може би и това е само пропуск, но ... за това трябва да внимаваш какво пускаш из нета, подписано с твоето име.
 
От: От: Превод и издаване на книга

Linetta каза:
Искрено те съветвам да спазваш правилото, че чернови и работни версии не се дават на никому - даже и на редактор. Винаги си прави една твоя редакция на абсолютно всичко, преди да го дадеш за прочит на когото и да било, още повече в нета и още повече, ако имаш амбициите да пишеш професионално.

Първоначално изобщо не възнамерявах да се спирам на недостатъците в написаното от теб, обаче погледнах на линковете в подписа ти и попаднах на следното в една твоя статия:

9. Мост на въздишките
Нарича Мостът на въздишките, защото в стари времена, затворници са прекарвани от там след процеса по пътя за затвора.

Може би и това е само пропуск, но ... за това трябва да внимаваш какво пускаш из нета, подписано с твоето име.
Увеличете...

Не разбирам какво те притесни? Може би достоверността на информацията?
Това е част от статия от нета и не е писана от мен.
Мостът на въздишките
Най-романтичното място на днешна Венеция. Мостът обаче е имал съвсем друга функция през Средновековието. Построен през 17 век за да свърже Дворецът на Дожите с Централният затвор, мостът е бил последното място, откъдето заточените са можели да видят слънцето преди да бъдат заведени в мрачните подземия на затвора. В същия затвор е бил заточен и известния пътешественик и плейбой Джакомо Казанова, но през 1756г. той успява да избяга след гениално
организиран план.

И каква връзка има статията ми за Венеция и темата за книгата?
 
От: От: Превод и издаване на книга

Desisslava Dimitrova каза:
Разбира се, че след като я напиша, ще я проверя още няколко пъти за грешки, тавтология и много други.
Увеличете...
Моето мнение пък е, че тези неща изобщо не са важни, когато става въпрос за автори на художествена литература. Не си губи времето с тях. От теб се иска само да разкажеш историята. За оправяне на грешките си има други хора, които знаят перфектно всички правила, но пък не стават за творци. А именно въображението е най-ценно. Да пишат правилно могат стотици хиляди, но само Роулинг примерно е най-богатата писателка.

Повечето световноизвестни автори също дават материалите си с много грешки. Това е нормално. Безгрешни хора няма, а с увеличаването на обема растат и грешките. Затова има армии от коректори, редактори и други подобни. Един известен английски писател беше решил, че е много добър и заслужава да получава всички пари от продажбите на книгите си. Човекът пусна сам в Амазон последната си книга, но естествено после стана за смях, понеже се оказа пълна с грешки.

Съгласен съм с Linetta, че чернови не трябва да се показват публично. Намери си някой приятел или познат, който е много добре с правописа и е чел много книги, да ти поправя нещата. Когато са проверени по няколко пъти вече ги пускай в нета, че първото впечатление е много важно.
 
От: От: Превод и издаване на книга

Desisslava Dimitrova каза:
Не разбирам какво те притесни? Може би достоверността на информацията?
Това е част от статия от нета и не е писана от мен.
Мостът на въздишките
Най-романтичното място на днешна Венеция. Мостът обаче е имал съвсем друга функция през Средновековието. Построен през 17 век за да свърже Дворецът на Дожите с Централният затвор, мостът е бил последното място, откъдето заточените са можели да видят слънцето преди да бъдат заведени в мрачните подземия на затвора. В същия затвор е бил заточен и известния пътешественик и плейбой Джакомо Казанова, но през 1756г. той успява да избяга след гениално
организиран план.

И каква връзка има статията ми за Венеция и темата за книгата?
Увеличете...

Виж сега,
тук няколко колеги се опитваме да ти кажем по доста тактичен начин някои неща, относно стила ти написане, за които ти явно не си даваш сметка. Това е и причината да цитирам в тази тема, част от друго твое писание. Ето и ЛИНК
а най-долу е написано, че автор си ти - или поне имената съвпадат, но пък това е твоя подпис във форума.
 
От: Превод и издаване на книга

Мисля че Linetta имаше предвид, че...
Мост на въздишките, тъй като е име, трябва да е Мостът на въздишките, както е и на долният ред.
А грешката в долният ред е пропуснатото "се" след "нарича".

А иначе, този откъс, който авторката пусна, беше "проверен за грешки" без да се оцени неговата художествена стойност. Всичките тези повторения според мен са с цел(съзнателна или подсъзнателна) да се подсили идеята за усещането, което лирическият герой е имал по време на трансформацията и малко след нея. Това е защото се трансформира ума му, а не външният вид и няма как да се "види" трансформацията, а се усеща, тъй като е вътрешна. За това няма как да се каже "порастнаха му рога и 3 допълнителни крака, както и 6 допълнителни пръста отляво на дясната ръка, които почти докосваха новото му ребро от същата страна", а се казва "той усети това... той усети онова... той почуства онова".

Подобна е ситуацията и с "виждаше" - съпоставка на новият и старият "поглед над нещата" и интензивният процес на преход между двете.
 
От: Превод и издаване на книга

IvanKarakov каза:
Мисля че Linetta имаше предвид, че...
Мост на въздишките, тъй като е име, трябва да е Мостът на въздишките, както е и на долният ред.
А грешката в долният ред е пропуснатото "се" след "нарича".

А иначе, този откъс, който авторката пусна, беше "проверен за грешки" без да се оцени неговата художествена стойност. Всичките тези повторения според мен са с цел(съзнателна или подсъзнателна) да се подсили усещането, което лирическият герой е имал по време на трансформацията и малко след нея. Това е защото се трансформира ума му, а не външният вид и няма как да се "види" трансформацията, а се усеща, тъй като е вътрешна. За това няма как да се каже "порастнаха му рога и 3 допълнителни крака, както и 6 допълнителни пръста отляво на дясната ръка, които почти докосваха новото му ребро от същата страна", а се казва "той усети това... той усети онова... той почуства онова".

Подобна е ситуацията и с "виждаше" - съпоставка на новият и старият "поглед над нещата" и интензивният процес на преход между двете.
Увеличете...
Да, прав си!
И ти благодаря за подкрепата, както и на всички, които писаха!
Всички повторения са напълно съзнателни и са заменени с необходимите синоними, за да не се получи тавтология. Трудно се описва чувство!
Както и за критиката, защото само с нейна помощ бих могла да се усъвършенствам.

Относно статията за Венеция, в една от първите ми теми, този материал подробно е коментиран. За което съм благодарна на всички, защото човек се учи от грешките си, нали? При положение, че вече е публикувана и коментирана, има ли смисъл да се връщаме отново на нея?
Линета, както каза колега Иван, с публикуването на част от книгата, исках да видя какви са вашите реакции като читатели и дали ви харесва замисълът, както начина на поднасяне на информацията. Защото за грешките, има редактори.
 
От: Превод и издаване на книга

За съжаление не съм следила темата, където материалът ти за Венеция е бил коментиран. Но ако виждаш или са ти посочили грешките там, то най-добре за теб ще е да ги коригираш или изобщо да го изтриеш това писание, защото ти прави лоша реклама. Материалът е показателен за трудностите, които имаш при писането на описания дори от статичен характер, каквито са забележителностите на един град. Затруднението ти личи и при описанието на духовната трансформация на лирическия ти герой (повторения и грешки настрана). Съществуват художествени и писателски похвати, които използват повторението като изразно средство, но то се наблюдава предимно при големите майстори на перото, при които яснотата на изказване е вродена, т.е. проявява се като израз на таланта, а не като творчески напън.

Наясно съм, че в моменти на творене, пишещият обръща малко внимание на някои от езиковите правила за изказ и поради тази причина, преди да те критикувам, погледнах други написани от теб неща. Не само статията за Венеция.

И не забравяй, че е важно човек да умее да прецени, къде и в какво да концентрира усилията си, преди да каже, че живота е несправедлив.
 
От: Превод и издаване на книга

Това не са грешки, а по-скоро е огромна липса на опит и донякъде (дано не разочаровам авторката) липса на талант. И наистина, не се нуждаеш от подкрепа, а от солидна критика.
 
От: Превод и издаване на книга

Настрани конкретната творба и конкретният автор...

Стана ми интересно "Съгласи се, че едва ли ще направиш твоя "One Hit Wonder" .... а и едва ли романът ти е толкова добър, за да остави някакъв отпечатък в световната литература за в бъдеще."

Защо пък да не направи? Да не би хората, които са го правили да са знаели, че ще го направят? Да не би хората, които са го направили са получили добър отзвук от всеки читател?

"но то се наблюдава предимно при големите майстори на перото"

Защо даденият автор да не е от "големите майстори", макар и незнаен. Може и да направи своят "One hit wonder", както са направили други, които не са се изявили като "майстори на перото" преди това.

Всичко е субективно в преценката за творбите... и правилната граматика и правилно използване на литературни похвати не правят творбите добри. Успеха на творбата зависи какъв брой хора ще успеят да намерят себе си в творбата. Примерно да намерят някаква част от себе си в образа на някой от героите. (Пълно идентифициране с главният герой е най-добрият вариант) Понякога нещата не опират толкова и до героите, а до идеите и случките в творбата. Ако намерим идея или случка в творбата, която е подобна на наше преживяване или идеология, също можем да се идентифицираме. И точно тук идват и "чувствата", които точно те свързват с даденото произведение. Не го ли чувстваш, не го четеш. А за да го почустваш, трябва да има някаква асоциация с теб.

Има си определени похвати за предизвикване на тези чувства и идентифициране с творбата, които не се изучават като литературни похвати. Различни са по вид и с различни имена - Story Structure, Basic Points of story telling, Story Archetypes и тн.

The eight points which Watts lists are, in order:
Stasis - статуквото(началната рамка на историята)
Trigger - причината за промяната или "завръзката"
The quest - целта
Surprise - изненадата (затруднението, което изпитва лирическият герой, правейки неговата цел трудна - предизвикателство, а всеки обича предизвикателствата)
Critical choice -избора на лирическият герой (тук лирическият герой трябва да вземе решението дали да се огъне пред предизвикателството или въпреки рисковете и страха си, да се бори срещу антагониста(противника)) изключително важен момент!
Climax - след като героят направи избора, той се представя в ситуация в която трябва да го приложи
Reversal - героят преборва предизвикателството и променя статуквото
Resolution - показва се новото статукво и как се е променил героят. Промяната на героят е задължителен фактор от творбата, без промяна (поука) цялото пътуване е безмислено.
Източник: http://www.dailywritingtips.com/how-to-structure-a-story-the-eight-point-arc/

Това е най-общ план... ето и още варианти, по-конкретни http://www.writersdigest.com/writin...arted/4-story-structures-that-dominate-novels
Та от това зависи какъв ефект ще има творбата. Не колко файски си съ изказъл.


За оставане в историята, една творба трябва да е "универсална". Тоест в нея да е заложена идеология, която да е непроменлива от времето... един вид "универсална истина". Може и историята да се развива през 2000 BC(или 5000 AC), но да има в нея идеи и принципи, които са в сила за образа на човека, независимо от технологическият или който да е друг прогрес.(Закона на джунглата, Всички въпроси свързани с любовта, Въпроса с доверието, Давид и Голиат, Опозицията на консервативните срещу новото... това са все идеи, устойчиви във времето)
Оттук стигаме до "двусмислиците"... които според някои са нещо много лошо. Но точно двусмислиците и неконкретизирането носят "дълго време на годност" на творбите. Повече двусмислици -> повече различни интерпретации -> повече идентификация.

Стига толкова! :)

ПС: Така или иначе темата тръгна по-много различен път от началото... така че може да си я разводним още. :)
 
От: Превод и издаване на книга

Това се казва СЪДЪРЖАТЕЛНА тема :) Админите сигурно се кефят на буци :D
 
Трябва да си влезнал или регистриран, за да отговориш тук.

Горе