Business abacus
New Member
От: Програма за развитие на селски туризъм
Не знам за тази програма или мярка става въпрос, но вчера ми ни се обади едни човек за финансиране. Проекта му бил одобрен по някаква програма, ще си получи парите, обаче му трябва финансиране, а тук банките не му дават.
Опитвайки се да мисля логично, защо му трябва финансиране, при положение че е получил финансиране, набързо го насочих към няколко фонда за мецанин капитал и експанзия, с идеята че не му стигат парите и му трябва допълнително финансиране.
Да, ама не.
След пет минути хъкане и мъкане, най- накрая се разбрахме.
Човека каза най-смешното –„ Абе аз ще си получа парите, ама първо трябва да намеря пари, за да си направя проекта, и след това ще получа финансиране”. Тоест, за да получи няколкото милиона, за които е одобрен, трябва да има същата сума в банката си, да чака поне година, докато го одобрят, след това да си реализира проекта и ако не му мине черна котка пътя, да получи така нареченото „финансиране”. Но ако има парите и започне проекта, без да е одобрен, няма как да получи такова „финансиране”, защото той парите си ги има и по презумпция не трябва да му се отпускат „финансиране”.
Така че - делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се и финансирането не е това, което е…
Поне по европейските програми.
Да не говорим, за комисионните, които се оказа че за големите проекти са около 10%, за по-малките – могат да стигнат до 40% от стойността на проекта.
Хищниците от Уолстрийт пасти да ядат пред нашите хищници, защото там максималният размер на комисионната за набиране на капитал е до 5% от стойността на проекта и подлежи на зверски преговори.
Та така с евро програмите, поредното трошене на пари от идиоти за идиоти.
Не знам за тази програма или мярка става въпрос, но вчера ми ни се обади едни човек за финансиране. Проекта му бил одобрен по някаква програма, ще си получи парите, обаче му трябва финансиране, а тук банките не му дават.
Опитвайки се да мисля логично, защо му трябва финансиране, при положение че е получил финансиране, набързо го насочих към няколко фонда за мецанин капитал и експанзия, с идеята че не му стигат парите и му трябва допълнително финансиране.
Да, ама не.
След пет минути хъкане и мъкане, най- накрая се разбрахме.
Човека каза най-смешното –„ Абе аз ще си получа парите, ама първо трябва да намеря пари, за да си направя проекта, и след това ще получа финансиране”. Тоест, за да получи няколкото милиона, за които е одобрен, трябва да има същата сума в банката си, да чака поне година, докато го одобрят, след това да си реализира проекта и ако не му мине черна котка пътя, да получи така нареченото „финансиране”. Но ако има парите и започне проекта, без да е одобрен, няма как да получи такова „финансиране”, защото той парите си ги има и по презумпция не трябва да му се отпускат „финансиране”.
Така че - делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се и финансирането не е това, което е…
Поне по европейските програми.
Да не говорим, за комисионните, които се оказа че за големите проекти са около 10%, за по-малките – могат да стигнат до 40% от стойността на проекта.
Хищниците от Уолстрийт пасти да ядат пред нашите хищници, защото там максималният размер на комисионната за набиране на капитал е до 5% от стойността на проекта и подлежи на зверски преговори.
Та така с евро програмите, поредното трошене на пари от идиоти за идиоти.