От: Търсите ли си писателка?
Както обясних, приказката беше чудесна, но без никакъв конфликт.
Иначе имаше хубави моменти, ето два отделни абзаца:
В средата на морето, на бурното море, в разкошна градина, се намираше замъкът Валхала. Погледа започваше от върха на замъка, сякаш плетен на една кука от умела плетачка на дантели, слизаше през островърхите кули към удължените прозорци, зъбчета стърчаха към небето от всяка малка куличка. И морето имаше вид на гъбена каша, а и замъка с цвят подобен на гъбена каша сякаш се сливаше с морето. И в замъка пеещи дебели готвачки със зелени одежди бъркаха зеленикави на цвят отвари за героите в едри черни котели. Боговете хапваха амброзия и нектар и пиеха наистина количества медовина. В голяма зала на замъка се бяха събрали принцове и принцеси от седем кралства и късаха чифт след чифт пантофки за танцуване. На прозорците на замъка бяха накацали гълъби и пееха за небето. Кралят на замъка, Артур седеше сам в в трона в тронната зала, подпрян на лакти и вглъбено разсъждаваше на религиозни теми. Артур обичаше да разсъждава, макар, че живееше с богове, той не вярваше в тях. Факли осветяваха замъка и прислужници се щураха из коридорите на замъка литнали по техните слугински занимания със слугински мисли в главите. А морето блъскаше острова и пееше песен, морето влюбено открай време в замъка се мъчеше да залее острова с дивните си вълни и най-после да покори замъка. И морето пееше, а чайки кръжаха и слънцето топло се усмихваше по перата на чайките.
---------
Крал Артур гледаше през прозореца как Аврора прекосява градината.
Ангелска е, помисли си той замечтано. Крал Артур с тънки пръсти галеше листенцата от саксийката на прозореца и си представяше бели дантелени завеси. Понеже имаше магически способности, дантелените завеси се появиха в тронната зала и през тях слънчеви зайчета се залюляваха от лекия ветрец. Докато плетеше дантели и галеше цветята, той наблюдаваше принцесата като в ефирен сън. Докосванията на цветята и завесите се връзваха с нежните и ръце, сведения поглед, поруменелите бузи. На фона на бялата зала, в ръцете му цъфна една ярко червена роза, и той облечен в бяло, със златен медал като на парад и ухаещ на бели дантели се завтече към градината.
Хаха след като ги оженим ли? Нанди, това е безкрайно симпатично
