етерИум
Well-Known Member
И тва не е лошо по отношение на Генчо Дайнов. (Даже не е изключено и по-добро да е, ама не знам..)
Иначе, освен нищо невиждащите, нечуващи и незнаещи за основна част от действията на Русия по едни горещи теми русофили, и доста приятни хора и същински осъзнати демократи евро-атлантизират из медийното пространство, спор няма..
Те са морални стожери..
Асен Агов: България ще е в моралната периферия на Европа, ако не помогнем на Украйна
България ще е в моралната периферия на Европа заради отказа на помогнем на Украйна. Надявам се решението за оказване на военна помощ да бъде взето от нашия парламент с прилично мнозинство, каза в "Лице в лице" по bTV Асен Агов. Според него изборите в неделя в Унгария и Сърбия бяха спечелени от Путинwww.24chasa.bg
Защитници на истинските политици..
"В руското посолство над 100 души се занимават с шпионаж в България под прикритие на дипломати. Руснаците в своето посолство създават само проблеми за нашите служби, с които те невинаги успяват да се справят. Сега е моментът да се махне паметникът на Съветската армия от центъра на София, защото той е на окупатор", посочи oще Агов.
Агов: ПП се превърнаха от управители на политическо предприятие в...
”Обществото не иска избори. Едно следващо правителство ще агонизира по същия начин както сегашното. Не за друго, а защото няма да има онова солидно мнозинство в парламента, което би му гарантирало изпълнението на всички онези искания на обществото. А те са справедливост през дълбока съдебна...frognews.bg
"Без да хваля правителството, бяха извършени неща, които не са правени в последните 20 години", смята журналистът.
След падането на правителството на Кирил Петков всичко изглежда възможно - и за добро, и за лошо. Това твърдят експерти, към които се обърна Свободна Европа. Едно от опасенията им е това: да не би България да завие на Изток, включително и чрез служебен кабинет на Румен Радев.
"Историческо пречупване, отново". Какво идва след сваленото правителство
След падането на правителството на Кирил Петков всичко изглежда възможно - и за добро, и за лошо. Това твърдят експерти, към които се обърна Свободна Европа. Едно от опасенията им е това: да не би България да завие на Изток, включително и чрез служебен кабинет на Румен Радев.www.svobodnaevropa.bg
"Продължаваме промяната" би могла да спечели хората, ако успешно обясни на какво се дължи падането на властта, твърди политологът Евгений Дайнов. Но пък един от досегашните шансове на партията е намалял: да състави правителство в сегашния парламент, казва неговият колега Огнян Минчев.
...
Според Дайнов обаче е необходим един изцяло нов модел на управление. „В момента се повтарят събитията от 90-а година“, казва той. „Трябва да излезем от един стар модел, нефункциониращ, на общество и на икономика, и на управление и да се направи нов модел. ["Продължаваме промяната"] трябва да кажат, че става дума за историческо пречупване отново. И да, тези, които останат от грешната страна на историята, трябва постепенно да отмират, така да се каже“.
Осъзнати стари демократи, загрижени защитници на евро-атлантическото бъдеще на страната..
Очевидно подводдните камъни и заложените бомби са "неизчислимо количество", отбеляза политологът.
Евгений Дайнов: Екстремистки проруски партии трябва да бъдат държани извън и далеч от властта
"Ние сме в предизборна ситуация – всички признаци са налице. Очевидно е, че всички партии се готвят за избори." Това каза в...bnr.bg
Според Дайнов изгонването на 70 руски дипломатически представители от страната ни е сигнал, че "най-сетне в България и службите, и управляващите си дават сметка, че именно България е център, регионален, за Европа, на руските специални операции". По думите му "оттук се планират различни операции навънка".
"Това е едно решение, което дава ясна заявка, че оттук нататък България няма да бъде плацдарм на руските специални служби, а нормална западна страна. Тези неща рядко имат връзка с предизборни маневри."
Според политолога е неправилна тезата, че "България се намира между американците и руснаците и трябва да балансира", България е част от Запада и е "ясно къде се намира", а това правителство "най-сетне започна да произвежда действията, които следват от мястото, където България се намира".
"Няма балансиращи актове тук, няма подчинение на Вашингтон, няма кичене за одобрение пред американското посолство. Това са митологии, които крайните русофили въртят и разумните хора не бива да се поддават."
Евгений Дайнов заяви, че "екстремистки проруски партии трябва да бъдат овладявани от политическата система и държани извън и далеч от властта".
Няма сценаристи на това, което се случва. Има сценаристи на силите на злото, които поискаха оставката на председателя на парламента, поискаха вот на недоверие. Това каза журналистът Асен Агов в ефира на Нова телевизия. Той обаче каза, че е оптимист за България и това, което го кара да е оптимист е присъствието на толкова млади хора, които излизат по площадите в последните дни.
Асен Агов за вота на недоверие: Силите на злото имат сценаристи
Няма сценаристи на това, което се случва. Има сценаристи на силите на злото, които поискаха оставката на председателя на парламента, поискаха вот на ...www.actualno.com
Политологът Евгени Дайнов каза, че има усещането, че няма да падне правителството. Той добави, че има видим уплах у някои депутати. „Затова очаквам да стане така, че да няма 121 гласа "За" вота, да бъдат примерно 118. Очаквам днес някой да се разболее, някой да го заболи зъба“, каза той относно днешния вот на недоверие.
Агов каза, че ако това правителство падне, то това ще е допълнителен стимул за младите хора. „Тази простащина, която върлува в политиката, трябва да бъде заличена. И ще бъде. Важното е да продължи тенденцията на промяната, а не кое име ще се предложи за премиер“, каза Агов.
Политологът Евгени Дайнов заяви, че е много добре, че е започнала тази криза, защото управляващите са започнали да упражняват лидерска функция, а безпорядъкът и страхът са влезли при тези, които се опитват да ги свалят."
Какви вдъхновяващи лидери на общественото мнение, лидери на мисли (поамериканскому)! Харесвам ги.
октомври 1999
"...В книгата "Пълен списък на кредитните милионери в България" (Книгоиздателска къща "ТРУД" - 1998 г.) можем да открием следните данни:
Асен Йорданов Агов
ЕГН 48******
Банка - ПЧБ
Стара главница - 40 578 000 лв.
Погасена - 0 лв.
Остатък - 40 578 000 лв.
Стара лихва - 13 743 000 лв.
Погасена - 0 лв.
В графата "Вид" (на фирмата) пише "друг", а данни за обезпечение на кредита липсват.
Липсват и най-важните данни: кога е отпуснат кредита; във валута или левове; условия за погасяване; наказателни клаузи. Сиреч липсва това, което "трябва" да липсва. Друга подробност. Асен Йорданов Агов е в списък # 2, тоест Агов е сред тези длъжници, които са "погасили дълговете си в периода 8 декември 1997 г. - 12 януари 1998 г." Според авторите на книгата Агов е сред тези, които "притиснати от закона, (те) са изплатили общо 547 млрд. лв. в кратки срокове".
Това пише в книгата. Книгата, написана по дискетите, дадени на медиите на 21 януари 1998 г. от самия Александър Каракачанов и то само няколко часа, след като шефката на управление "Банков надзор" Емилия Миланова е връчила на председателя на Народното събрание Йордан Соколов списъка на кредитните милионери по закона "Каракачанов".
Сега да видим какво можем да добавим.
Кой е Асен Йорданов Агов?
Сравнявайки предисловието на книгата и посочените по-горе данни, с голяма степен на вероятност можем да твърдим, че това е известният политик и парламентарист Асен Агов от СДС. Самият Агов (от СДС) няколко пъти е пледирал пред медиите, че е погасил задълженията си. Естествено г-н Агов никога не е влизал в подробности. Пак от медиите, с по-малка степен на вероятност можем да определим и датата на отпускане на кредита - 1992 г. Но нищо не сме чули, дори и от медиите, за най-важните данни (посочени по-горе), на основата на които можем да получим пълна информация за прецедента. Ето защо в следващото изложение ние няма да си мислим, че посочените данни са за известния политик Асен Агов. Това би било некоректно. Има още една причина да направим това. Вече казахме, че портретът на кредитния милионер е доста размит. Ако приемем, че данните са за седесара Агов, ще излезе, че партизираме проблема. И то пред избори. Е, някой може да ни подсети, че Агов е толкова от от СДС, колкото и от БКП или ДС, но това е още едно основание да не персонифицираме кредитния милионер. Освен това, за да не пропуснем ДПС и Евролевицата, ние ще говорим не за Асен Агов, а за Асан Виенски и ще приемем, че Асан Виенски е бизнесмен, за да не засегнем и БББ.
Сега, без всякакъв риск да бъдем обвинени в пристрастие, ще направим някои сметки, за да попълним информацията, която БНБ грижливо "съхранява" и без която е трудно да се състави точен портрет не само на кредитния милионер, но, което е по-важно, на самата БНБ.
Малко математика.
Едно нещо е сигурно. Асан Виенски е имал общи задължения (главница плюс лихва) от 54 милиона и 321 български лева от януари 1998 г. По това време доларът е около 1800 лева. С други думи Асан (като истински милионер) е обменил 30 200 американски долара, погасил е с тях задълженията си от 54 321 000 лева, стиснали са си ръцете с "Господин поне 10 процента", почерпили са се с остатъка и са се разделили.
Пито-платено!
Сега започват "несигурните" неща.
Колко е бил доларовият еквивалент на главницата?
Пресата твърди, че заемът е отпуснат през 1992 г. Тогава Асан все още не е напълно син и ПЧБ "естествено" му отпуска кредит. По това време (вероятно септември - иначе бихме подценили Асан като бизнесмен) доларът е 22.39 лева. Доколкото през цялата 1992 г. БНБ удържа долара около 23 лв., евентуалната грешка е малка и не влияе на изводите. Сега лесно изчисляваме, че главницата е равна на 1 милион 812 хиляди и 327 долара - да приемем 1.8 милиона долара (американски).
Естествено възниква следващият въпрос: Какъв е бил кредитът? Левов или в долари?
Тук можем да проявим малко интуиция. Стойността на главницата показва, че кредитът е бил в долари. Та кой би искал кредит от 40 милиона и (точно пък) 578 хиляди лева. Очевидно това число се е получило от кръгло число в долари (например 1.8 милиона долара), умножено по "курса на деня". В полза на тази хипотеза (доларов кредит) е и размерът на лихвата, която се натрупва през периода. По това време годишните лихви по левовите депозити и кредити бяха около 50%. Но Асан е изплатил задълженията си 5 години след получаване на кредита. Вярно е, че няма информация дали е изплащал нещо през този период, но и г-н Костов работи при липса на достоверна информация. Какво остава за такива като нас! Трябва да се примирим и да потърсим отговор на въпроса. Защо за 5 години лихвата е само около 13 милиона лева? Отговорът е очевиден. Защото кредитът е валутен и лихвата е била около 5-6% процента годишно, тоест 10 пъти по-малка от тази за левовите кредити. Сега елементарно стигаме до следния резултат. Бизнесменът Асан Виенски е взел от ПЧБ през 1992 г. валутен кредит в размер на 1.8 милиона щатски долара и го е погасил (и то с натрупаните лихви!) през януари 1998 г. с около 30 000 долара. Бинго!
Остана незасегнат поне още един важен въпрос. Защо Асан е погасил задълженията си в левове? Ами как защо!? Защото не може да наруши закона! Такъв е законът! Дори и да иска, не само Асан, но и който и да е длъжник, законът не позволява! Взел си валутен кредит, но си задължен да го изплатиш в левове! Та левът не е ли валута? Как така!? До тук предимство имаха числата. Е, трябваше и малко въображение, за да попълним "скътаната" информация. Сега ще ни трябва повече въображение. Ще се опитаме да си представим какво е станало с парите от кредита. Всъщност това е най-важното за обществото. Ако Асан е използвал кредита за "развитие на частния бизнес", ако Асан е "създал нови работни места", загубите за обществото не са толкова фатални. Но ако не е станало така? Икономическото състояние на България ни подсказва един от най-лошите за обществото варианти. Асан си е "взел" паричките и е спечелил само той. В полза на този вариант е общоизвестият факт, че Асан се насочи изцяло към политиката. Вярно, чу се, че Асан взел кредита заради бизнеса на жена му, но нещо по-конкретно няма.
И така, какво ли е станало с парите от кредита? Една доста вероятна хипотеза. Асан вече има 1.8 милиона долари. Годината е 1992-ра. Не е трудно да се досетим, че такива кредити не се отпускат на всеки минал покрай банка. Някой е бил "гарант". Естествено е Асан "на момента" да се е отчел поне пред две лица - "гаранта" и "банкера". Тези "двамата" със сигурност са членове на "Клуб поне 10 процента" Това ни навява на мисълта, че Асан "на момента" се е разделил с 360 000 долара. Но да ги приемем 300 000. Още тогава е било известно, че Асан ще стане преуспяващ политик и "двмата" са мислели в перспектива. Така на Асан му остават "само" 1.5 милиона долара. Какъв е техният път? Асан знае какво ще се случи на България и взема мъдро решение. Оставя на депозит във Виенска банка един милион долара. Оставя ги при годишна лихва около 5%. В началото на 1998 г. милиончето става около милион и триста хиляди долара. А каква е съдбата на останалия половин милион долара? Различна. Част от парите може наистина да е употребена за бизнес - някой бутик, за да не скучае съпругата. Друга част е минала като "осигуряване бъдещето на децата". Имало е и за "представителни". Имало е и за "битово осигуряване". Имало е и за глезотии - скъпи дрехи, изискана козметика, бижута.
Ех, колко хубаво нещо е пазарната икономика!
Има ли още по-неприятни за обществото хипотези?
Има! Но тук трябва да навлезем в полето на макроикономическия анализ. Трябва да обработим временните редове (това е математико-икономически термин и ако не ви е познат не се опитвайте да налучквате) на инфлацията, курса на долара и основния лихвен процент на БНБ за периода 1992-1997 г. Можем да разширим периода отдолу - от 1987 г. И отгоре - до наши дни. Така ще добием още по-добра представа. Сега няма да правим това. Всъщност преди две години публикувах статия, в която оцених реалната стойност на общия дълг на кредитните милионери. И тази стойност не е 2.7 милиарда марки, както ни се натрапва от медии и други "заинтересовани" страни. Реалната, в смисъл на осъвременена по икономическите канони стойност на "лошите кредити", за периода 1987-1996 г. е минимум 100 милиарда марки. А като се сетим, че Асан е "погасил" задълженията си, и то как, нещата стават още по драматични. Но "лошите кредити" са 40% от всички кредити за периода. Как ли са погасявани "нелошите кредити"? Както ги е погасил Асан? Защо не! Така нещата стават наистина много дебели.
Но да се върнем към временните редове. Дори повъхностен поглед върху тях показва, че има нещо доста интересно. Наблюдава се почти детерминирана зависимост на задържане за известен период например на обменния курс долар-лев и след това внезапен скок - нещо като натягане и отпускане на пружина. При "натягането" доларът "заспива" на някаква стойност, инфлацията си е около 100 % за година, лихвите по левовите депозити около 50%. Тези, които имат долари, започват да нервничат и попадат в капана - обръщат ги в левове, за да спасят поне половината от стойността за сметка на "високата" лихва по левовите депозити. Е и тя (50%) не покрива годишната инфлация (100%), но все нещо се спасява. И когато "маймуните станат много, клонът се чупи" - някой отпуска пружината. Доларът скача рязко нагоре и левовите депозити "изгарят". А ако уцелиш момента? Ако някой ти е пошушнал и след като си ползвал високите лихви по левовите депозити, малко преди отпускането на пружината си минал на доларови позиции? Не е трудно да си представим нагледно - маймуните падат от клона, падат върху едната страна на подпряна в средата дъска, Асан е от другата страна и полита нагоре. И така, нагоре и все нагоре! Ех, живот! Не вярвате? Не си спомняте? Добре.
Ще погледнем статистиката. Всички помнят "срива на банковата система", довел до "януарското въстание". От октомври 1994 г. до юли 1995 г. БНБ държи долара между 64 и 66 лева. Твърдо! През този период основният лихвен процент достига нива до 72%. Инфлацията е все около 100%. Маймуните масово се качват на клона. От август 1995 г. доларът започва леко да се качва и през декември е 70 лева. Януари 1996 г. започва с 72 лева за долар и клонът започва леко да пука. През април доларът стига до 81 лева, а през май 1996 г. минава през 120 лева. Маймуните усещата, че клонът вече започва да се чупи и правят опит да скочат. Да, ама не! В този момент банките затварят гишетата. Няма пари! От юни до декември официалният курс нараства от 143 до 456 лева за долар. Маймуните политат надолу. По средата на падането все още мислят, че ще им се размине, но пружината вече се е задействала със пълна сила. Януари 1997 г. доларът е 700 лева, а през февруари - 2500 лева. Това е официалният курс. Чейндж-бюрата реагират още по-бурно - телевизията ни "информира" и виждаме табели с курс до 3000 лева. Март 1997 г. доларът пада рязко на 1600-1700 лева и процесът се успокоява. Минал е вече и политическият маскарад - "януарското въстание". Добрев "се е показал истински мъж" и е върнал мандата. Назначен е служебен кабинет, СДС се готви за пълна изборна победа, ще има и борд. Ура! Спасението идва! В края на 1997 г. Асан - вече яростен "антикомунист" и един от водачите на "въстанието", дори си издължава взетият "от комунистите" в ПЧБ кредит. Колко трогателно! ..."
~~
"... Защо в медиите не се срещат често анализи, подобни на този, който четете? Защо българските "политолози", "социолози", "икономисти", "интелектуалци", представят измислени картини за състоянието на България? Защо, особено през последните години, тези анализи силно напомнят времето на Живков?
Защото кадровата политика от времето на Живков остана непроменена. Статутът на неоколония се запази. Смяната на тоталитарен неоколониален модел с демократичен неоколониален модел не води до смяна на кадровата политика. И при двата модела се спазва принципът на отрицателната селекция. Кандидатите за представители на туземната колониална администрация и в двата случая трябва да притежават еднакви качества: некомпетентност, да са болезнено амбициозни, да имат видими недостатъци, да не са извоювали място в живота благодарение на личните си качества, а благодарение на компромиси и вярна служба. В този смисъл не е задължително при "смяна на системата" да бъдат сменени всички представители на старата туземна колониална администрация. Част от старата върхушка се запазва. Особено от по-ниските нива. Те знаят правилата на играта и лесно "се променят".
За да не изглеждат нещата много абстрактни, ще дам пример. Вижте днес кои са "видни политолози" - Андрей Райчев, Иван Кръстев, Евгени Дайнов, Андрей Бунжулов. Знаете ли какви са били "преди 10 ноември"? Накратко - "комунисти".
Я пак да се повеселим! Ще цитирам част от мъдрите слова на Андрей Бунжулов. Те са от една "научна" публикация от времето (1984 г.), когато другарят Бунжулов е бил секретар на ЦК на ДКМС. Статията е със заглавие "РЕВОЛЮЦИОННОТО МИСЛЕНЕ И НОВАТОРСКОТО ДЕЙСТВИЕ В ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА РАБОТА С МЛАДЕЖТА" и е публикувана в книгата РЕВОЛЮЦИОННОТО МИСЛЕНЕ И ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА РАБОТА, съвместно издание на ЦЕНТЪРА ПО ТЕОРИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИДЕОЛОГИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС НА АОНСУ ПРИ ЦК НА БКП и ИНСТИТУТА ЗА ПРОПАГАНДА НА МАРКСИЗМА-ЛЕНЕНИЗМА ПРИ СОФИЙСКИЯ ГК НА БКП.
Ето малка част от тази статия:
"Новата ситуация в идеологическата работа с младежта се обуславя и от коренните промени в международната обстановка. Повратът в международните отношения към конфронтация и подготовка за война, засилената диверсия и политическите провокации, предизвикани от световния, преди всичко американския империализъм, са израз на новия етап, в който навлезе идеологическата и класовата борба. Другарят Тодор Живков разглежда научно-техническия прогрес като главен плацдарм, върху който се решават предимствата на социализма, за постигане на паритет и изменение на съотношението на силите в областта на икономиката в наша полза. Това внася ново съдържание и нови измерения в класово-партийното възпитание на младото поколение в сегашния етап."
И така, една година преди г-н Горбачов да обяви началото на края на комунизма, секретарят на ЦК на ДКМС подготвя младите за война с империализма и по-специално с американския империализъм. Каква ирония на съдбата!
А какво говори, какво пише днес г-н Бунджулов?
Ами послушайте радио "Свободна Европа". Г-н Бунджулов е чест гост на софийското студио. "Американските империалисти" му гласуват пълно доверие. И с право. Той е напълно подготвен за тази чест.
Тези дни г-н Бунджулов, вече "политолог" и член на НПС на Евролевицата, си задава на страниците на в. "Труд" сакрален въпрос: "Може ли да бъдеш ляв днес?"
Позволете да не ви измъчвам повече с цитати. Искам само да отговоря на г-н Бунджулов.
Може, г-н Бунджулов, може. Днес може да бъдеш и ляв и десен, може да бъдеш всякакъв. Но трябва да бъдеш като вчера - послушен.
август 1998 г."
~~
"... "Рокаджия, дисидент, бунтар, виден политолог, син шаман" ... Засега Дайнов "забравя да си признае", че до 10 ноември е млад и перспективен учен в областта на МРКД - Международно Работническо и Комунистическо Движение. Вероятно и това ще стане:
"През осемдесетте работих по секретна тема - Как да пратим в историята МРКД?"
И след пауза ще добави: "Под ръководството на съветските другари!"
Преди около година Дайнов внезапно отиде на село. Обясни, че възпитаниците на "синьото АОНСУ" са станали "опасно добри" и той се оттегля сред природата, за да пише наука.
Дайнов е труден за цитиране - каквото й да вземеш, все ще пропуснеш някой бисер. И все пак. Ето какво поднесе той в миг на откровение пред слушателите на "Свободна Европа":
"Напоследък съм напълно оглупял и нищо не разбирам!"
Този път Дайнов все пак нещо е разбрал."
--
"...Погледнете ги първо, кои са те. Спомнете си какво пишеха и говореха преди "промените". Спомнете си как периодично се "променят" в последните 10 години.
Да вземем "видния политолог" Евгений Дайнов. По "онова" време възторжен специалист по МРКД (Международно работническо и комунистическо движение). Работи в Института по история на БКП към ЦК на БКП. "Работи" под ръководството и на "съветските другари". След "десети" се покрива за известно време, но с възхода на Иван Костов като политик, започва и възходът на Дайнов като "политолог".
Постепенно Дайнов се издигна до поста "върховен син шаман". Боровец стана символ на "синьото АОНСУ". Но върхът на Дайнов безспорно е прозрението му, че "Януарското въстание" е най-великото събитие в най-новата ни история. Тогава бил подписан прословутият "нов обществен договор", с който може да се мери (и то не съвсем) само Великата Френска Революция...
април-май 2000 г."
~~
"... Но за да може да лъже един политик, е необходима грижливо подготвена “среда”.
От една страна тази “среда” трябва да съответства на конкретните условия. В този смисъл при разиграването на “Лъжата Костов” бяха поднесени едни сцени, а при “Лъжата Симеон” – други. Други, що се отнася до видимостта. Но по същество сценките са напълно идентични.“Тайната на демокрацията” – еднакви по своята същност неща да се представят като различни. За да има “избор”. Сиреч да не бъде като при “тоталитаризма”.
Но лъжата има и други страни. Тя си има “теоретична база”, има си и “кадри”, които да я “въведат в живота”. Без “теория” и без “кадри” един лъжец, пък бил той и от класата на Костов или на Симеон, не би имал дори частичен успех.
Тук ще стане въпрос предимно за “теорията”, но няма как да прескочим и някои от “кадрите”. Все пак “кадрите решават всичко”.
Реших, че най-добре ще бъде да предоставя на читателите един текст. Този текст е от времето на съветската “гласност и перестройка”. По-точно от 1988 г. С този текст, дължим го на др. Игор Клямкин, завършва едно дебело и жълто томче, в което са увековечени мъдрите мисли от третия поред съветско-български научен семинар, посветен, както и предишните, на “бъдещето на социализма”. (Може би си спомняте ключовата фраза на др. Горбачов – “повече социализъм”.) Разбира се това са претенциите на участниците. Мен ако питате, това си е поредният “семинар” на КГБ, където съветските другари е трябвало да дадат своите указания на българските другари, за да ги подготвят за “повечето социализъм”.
Кои са присъствали от българска страна на тези знайни и незнайни оперативки? Сред тях са Дайнов, Райчев, Петър-Емил Митев, Драгомир Драганов (как може без него), Огнян Шентов. Както виждате, все шамани на демокрацията. Като се сетим и за миналото, и за професиите на Огнян Минчев, Андрей Бунджулов, Иво Инджев, Иван Гарелов и на още цял полк политолози, социолози, видни журналисти, или пък за “специалистите” по пазарна икономика и демокрация (все посадени в разни институтчета), картината става почти пълна.
Та именно с тези хора, ще ги обединим под термина “шамани на демокрацията”, бе “кадрово обезпечен” пътят към “новия цивилизационен избор”. Именно шаманите (както и политиците, разбира се) създават походящата “среда”, за да минат, макар и временно, лъжите на хора като Костов и Симеон.
Но да се върнем към текста.
На “работния език” на семинара – руски. Това може би ще смути някои от читателите, но ще приведа три причини за този избор.
1. Колкото и да е добър един превод, все пак не е оригинал.
2. Повечето от читателите на вероятно няма да имат затруднения с руския език.
3. На 3 март 2003 г. в България ще бъде на посещение президентът на Русия г-н Путин. Това може би е добър повод да си припомним руския език.
Текстът, който ще прочетете не се нуждае от коментар. Но ще си позволя две изключения.
1. Изречението, в което става въпрос за “диалектическото противоречие” между “уюта” и “достойнството”, по смисъл бих превел така:
“А, който иска да плюска, трябва да си плюе на сурата. Иначе ще го споходи съдбата на Михаил Ломоносов и на хора като него.”
2. Вероятно под “архангелски мужик” др. Клямкин е имал предвид Михаил Ломоносов. А що се отнася до съдбата на Ломоносов, която е посочена като назидателен пример, би трябвало всеки сам да се запознае. Накратко. Михаил Ломоносов е не само велик руски учен. Неговата широкообхватна дейност се основава на два принципа – патриотизъм и борба за истината. И каква е съдбата на Ломоносов? Почти 150 години той “изчезва” от руската история. “Върнат е” чак в 1904 г.
Е, др. Клямкин малко се е поизхвърлил. Малко е поизлъгал. Съдбата на родните “шамани на демокрацията” е без алтернатива. Тяхната съдба е ясна. Съдбата на политическия помияр.
ноември 2002 г
--
ОТДЕЛ МЕЖДУНАРОДНОГО РАБОЧЕГО И КОММУНИСТИЧЕСКОГО ДВИЖЕНИЯ
ИНСТИТУТА ИСТОРИИ БКП
МОДЕЛИ СОЦИАЛИЗМА
ИСТОРИЯ И СОВРЕМЕННОСТЬ
СОФИЯ 1989
Материалы Третьего болгаро-советского теоретического семинара (Варна - София, 20 сентября - 2 октября 1988 г.), организованного Отделом международного рабочего и коммунистического движения Института истории БКП. Обсуждения на семинаре отражают поиски, которые ученые НРБ и СССР предпринимают, работая над решением острых, противоречивых проблем современного социализма. Стенограмма выступлений и дискуссий подготовлена на рабочем языке семинара - русском.
Ответственный редактор ОГНЯН ШЕНТОВ
кандидат философских наук
(-Днес в Центъра за изследване на демокрацията-)
c/o Jusautor, Sofia, 1989
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЯ*:
"Мы вас перестроим, а вы нас не трогайте!"
Дружно обменявшись мнениями, мы на седьмой день словотворения пришли к выводу, что если до сих пор у нас рождаются дети, - значит не все потеряно. Потому что если каждый имеет право родиться, то народ всегда будет полным.
Нам удалось выяснить социалистический вклад в цивилизацию. Осталось выяснить, внесли ли мы его.
Труднее всего было определить, на каком этапе мы находимся. Ведь прежде, чем выяснять, на каком этапе, надо было выяснить на этапе чего. А чтобы выяснить, на этапе чего, надо было выяснить, что есть что. А чтобы выяснить, что есть что, лучше, как выяснилось, не выяснять ничего. А чтобы ничего не выяснять, мы решили собрать еще один семинар. Так что можете остоваться в приличествующем вашим чинам спокойствии.
Зря вас пугают, что государственно-бюрократические структуры никуда не годятся, они куда-то годятся, хотя образ друга побелел, а образ врага покраснел. На нашей шее бусы из 18 миллионов, и ничего. А это значит, что наша шея самая крепкая.
Ну, а кому не нравится уют без достойнства, получит достойнство без уюта и судьбу архангельского и других мужиков. Пусть помнят это все пробудившиеся от коммунистических грез. У нас есть резервы, о которых вы, наверное, и не догадываетесь. У нас был уже Брежнев, т.е. Сталин без Берии. Но у нас ещо не было Берии без Сталина.
Не слушайте, что говорит улица. Но говорите ей то, что она хочет слушать. Если власть не у народа, то у кого? Надо прямо говорить, кто кем правит. Надо разъяснять, что когда мы перешли ко второму этапу перстройки, решающее значение приобрел первый. Мы находимся на этапе, когда нет масла. И не надо скрывать, что этого у Маркса нет.
И эксплуатацию не надо скрывать. Наоборот, надо добиваться, чтобы государственно-монополистический социализм мог эксплуатировать, а его не могли.
Не верьте, если говорят, что это плохо.
А у кого лучше? У них? Они за бешенные денги хотят привить нам золотую лихорадку, но это у них не выйдет. Они благоденствуют, но говорят, что у них плохо, а мы бедствуем, но говорим, что у нас хорошо. Значит, у нас лучше. У них менеджерская революция, над которой мы насмехаемся, а у нас революционная перестройка, и пусть они по ней плачут, а мы будем смеятся последними. Так что не слушайте тех, кто советует вам отдаться капиталистам. Столько мучились без них, можем помучиться и еще.
Конечно, спад будет еще больше, если своим умом не изменить производственные отношения. Но мы не должны вводить персональную критику. Пусть критикуют мертвого Бонапарта, но не забывают снимать шляпу перед живыми мумиями и привыкают млеть в объятиях теней.
Насчет нас по этой части не беспокойтесь. Самые смелые среди нас не любят ссылаться на Горбачева, потому что не могут его критиковать, но все же ссылаются, потому что он всегда прав, а всегда прав он потому, что они боятся превратиться в пчелу. Их лозунг - гласность до конца и демократия без конца. Мы верим, что кончат они хорошо.
Надо пересмотреть наше отношение к истории в духе нового мышления. Ненормальному миру нужна была альтернатива, и поэтому он устроил кровосмешение революции с самодержавием и, так как девушка не может забременеть наполовину, родил Октябрь и сказал ему: если ты поток, то взаимодействуй с другими потоками, а если не поток, то взаимодействуй сам с собой. А чтобы твой авторитет все время рос, а производительность падала, мы совершим нечто безпрецедентное, т.е. проведем у тебя философский конгрес и не будем издеваться над Федосеевым.
И насчет трудностей перестройки пусть нас не пугают. Не так страшен черт - для тех, кто его малюет. Мы плачем, потому что не знаем Маркса.
Основное противоречие перестройки: мы за справедливость, но мы и за Маркса, а Маркс 33 раза справедливость обругал и 30 раз заключил в кавычки. Нам предстоит решить, что сохранить: справедливость или Маркса. Возможно, надо подумать о новой редакции "Капитала". Потому что удалять Маркса было бы несправедливо, а удалять справедливость - не по марксистски. Пока они с нами, все будет хорошо в этом лучшем из социалистических миров.
Мы научились пороть действительность, чтобы она соответствовала Марксу, но мы выпорем и самого Маркса, если он превратиться в склад ненужных цитат, т.е. отстанет от действительности. Разрешение одного уровня противоречий всегда выводит на новый уровень противоречий. И в этом наша методологическая сила, так как всегда есть кого пороть. А если кому-то захочется выпороть вас, мы создадим иерархию противоречий. И пусть тогда сунутся.
У нас нет плюрализма и - не надо. Но зато есть противоречие плюрализма и монизма, т.е. социалистический плюрализм. Это - то что надо.
Или вот говорят, что сегодня неприлично без оппозиции. Умные люди это понимали и раньше, а нынешние умники надеются, что скоро поймут и дураки и вместо оппозиции социализму создадут оппозицию Его Величество Социализма.
Пусть надеются. Если оппозиция перехватит власть у правящей партии, то мы сделаем правящюю партию правящей оппозицией.
Партия должна выражать то, что народ сознает. Но ей это не страшно, так как ей чуждо холуйское отражение бытия, и потому народ всегда сознает то, что хочет партия. Поэтому только партия может возглавить перестройку, а народ должен остаться творцом истории и подчиниться. А кому надоела свобода, пусть отправляется в Госплан.
А еще говорят, чтобы что-то перестроить, перестройщики должны уйти из жизни. И это не должно вас пугать, так как без перестройщиков не будет перестойки, а потому желать смерть перестройщикам могут только враги перестройки, а кто не с нами, тот против нас …
(На этом рукопись обрывается)
* Слово И. Клямкина, произнесенное после окончания болгаро-советского теоретического семинара.
