От: Шибана Държава! (Дано го прочете някой ПОЛИТИК!!!)
Не съм съгласен със това, че обвиняваш държавата.. Защо ли? ЗАЩОТО ДЪРЖАВАТА СМЕ НИЕ! Не ти говоря аз и ти конкретно (Разбирам, че още не си пълнолетен, както и аз…) а за българина като цяло.
Проблема ни е във манталитета и мисленето.
Със няколко реторични въпроса, предполагам всеки от нас ще стигне до отговора, ако някой се затрудни да свирне, ще подсказвам.
Защо живеем лошо?
- Плаща ме ли данъци?
- Спазваме ли правилата?
- Имаме ли чувство за отговорност?
- Имаме ли воля?
- Имаме ли прогресивно мислене?
- Искаме ли повече?
- Искаме ли по-добър живот, и мислим ли как да го постигнем, легално или не?
- Обвиняваме ли се взаимно?
- Прехвърляме ли си вината?
- Позволяваме ли да ни манипулират?
Сега ще ви разкажа и една история, която може да ви се стори позната (от 1 книга е) над която трябва да се замисли всеки от нас.
Та историята се разказва за страната „На дългите лъжици”
Случайно един странстващ пътник попаднал пред една табела.
Тя сочела към страната на „Дългите лъжици”.
На пътника му станало интересно, пък и искал да си почине и тръгнал към нея.
Вървял по един хубав път, който завършвал със 1 къща. (Нещо пишеше на табела пред нея, но не помня)
Влиза вътре и вижда 2 коридора, и 2 та тъмни и мрачни.
След леко двоумение тръгва по десния, и стига до метална врата.
Зад нея се чуват ужасяващи викове и стонове, но пътника се решава и я отвяря.
Вътре той вижда на огромни маси, наредени много хора. По средата на всяка маса има страхотни блюда. Всеки от присъстващите, има завързан по 1 дълга лъжица за дясната си ръка, със която може да си вземе от всичко, но лъжиците били толкова дълги, че човек не можел да си сложи взетото във устата. Колкото и да се мъчели не можели.
Пътника погледал, погледал и излязъл. Стигнал до разклона и тръгнал по другия коридор. Пак тъмен, пак мрачен, пак метална врата, но зад нея се чували само весела глъчка и смях.
Отворил вратата пътника и видял същата подредба, но останал изумен.
Хората вземали от ястието и подавали на този до тях, и така всеки бил нахранен, всеки се чувствал добре.